Проектозаконът за Черноморието влиза в пленарна зала

Парламентарната комисия по околна среда одобри на първо четене проектозакона за Черноморското крайбрежие. Въпреки че голямата част от депутатите са наясно, че този проектозакон не допринася с нищо за подобряването на ситуацията по крайбрежието, те го гласуват защото “нещо трябва да се направи”. И за да убедят представителите на медиите, че целта на този закон не е да узакони вече построените хотели по крайбрежието, както те са писали, а за да се сложи край на по-нататъшните безобразия в тази част от страната. В последното обаче не бяха много убедителни.

При поредното обсъждане на поредният проектозакон за въвеждане на специален режим за устройството на крайбрежната зона се чуха до болка познатите на всички констатации. Основната е, че и в момента Законът за устройство на територията и наредбите към него – по специално Наредба № 7 -  регламентират специалния статут на тази територия, но нито един от така наречените инвеститори не се съобразява с нормативната уредба и я заобикаля. Именно в Наредба 7 предишното ръководство на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) разписа акцентите на проектозакона за Черноморието и по този начин се опита да заобиколи съпротивата на бизнеса.

Отговорът на въпроса защо не се спазва действащото законодателство е елементарен – защото няма дефиниции в Закона за устройство на територията, на това що е “морски плаж” и “морски бряг”. По този начин всички инвеститори купуват земеделска земя, нищо че теренът е върху дюните и когато се променя статутът и предназначението на закупения от тях терен, през местните общински съвети се променя статутът на земеделската земя.

Заместник-министърът на регионалното развитие Савин Ковачев за пореден път обясни как т. нар. инвеститори по Черноморието заобикалят законодателството като ползват местната власт и по този начин узаконяват реално незаконно строителство. Зам.-министър Ковачев обаче години наред избягва отговорите на няколко важни въпроса. Корупцията и сред местната администрация не е за подценяване, но зам.-министърът не уточни с какъв мотив общинската власт да отказва на инвеститорите промяната на статута на земеделската земя?! Защото именно държавата реституира имотите на гражданите като ниви, т.е. земеделски земи и понеже частната инициатива се разви по-бързо, отколкото държавата си осъвремени плановете за развитие на селищата, се стигна до повсеместната промяна на статута на парцелите.

От изказването на Савин Ковачев стана ясно, че промяната на статута на земеделската земя около София е напълно законна, но е незаконна в курортните селища.

Крайъгълният камък на всички проблеми по Черноморието е ясен – това са липсващите дефиниции за плаж и бряг, чрез които държавата да може да докаже в съда, че има специално право, дадено и от конституцията върху тази крайбрежна зона. Иначе останалото законодателство го има, и то както стана ясно изобщо не се спазва.

Ковачев не обясни защо, а и нито един депутат не попита представителите на МРРБ, какво попречи през последните 10 години да се формулират двете дефиниции и да се вкарат в Закона за устройство на територията. Защото ако това беше станало през 1994 година, когато започва да се работи по първия проект на специализиран закон за черноморското крайбрежие, то нямаше да се стигне до презастрояването в момента.

Срещу проектозакона гласуваха единствено народният представител от ДСБ Евдокия Манева и независимите депутати Стела Банкова и Станчо Тодоров. Мотивите им да отхвърлят проекта бяха, че той не решава нито един от целите, които си поставя. Дори напротив – проектозаконът узаконява досега вършените “законно” беззакония. И от него имат полза единствено едрите предприемачи, които ще успеят да прокарат инвестиционните си намерения за краткия срок от двете години, планиран за приемане на новите общи устройствени планове. 

Евдокия Манева уточни, че всички тези ограничителни норми за по-ниска плътност и височина на строителството в двете зони, които са в непосредствена близост до брега, се обезсмислят от параграф 5-ти. В него е записано, че изискванията не се прилагат до законно изградени и разрешени обекти – т.е. на вече построените директно върху плажа хотели, дискотеки и ресторанти, както и за одобрените инвестиционни проекти по подробните устройствени планове (ПУП).

На практика това означава, че всички инвеститори, които успеят да променят предназначението на купения от тях терен в близките 2 години, такъв срок е заложен от вносителите за изработка на новите общи устройствени планове на селищата по крайбрежието, ще могат да си построят всичко, независимо от влезлия в сила нов закон за Черноморието.