Проектозаконът за отбраната пак тласнат в полза на президента

Спорният проектозакон за отбраната ще бъде основно редактиран между първо и второ четене в пленарната зала. Това стана ясно, след като проектът бе обсъден на първо четене в парламента в четвъртък. В триседмичния период между двете гласувания работна група ще отрази направените в залата критики към документа.

Има вероятност да отпаднат и ключови постановки като промяната в статута на Генералния щаб на армията, срещу която се обяви президентът Георги Първанов.

Проектозаконът въвежда интегрирания модел на военното министерство, при който се съкращават дублиращите структури между политическото и военното ръководство на отбраната. Предвижда се Генералният щаб да се нарича Щаб по отбраната и да влиза в централната администрация на министерството. Така генералитетът ще бъде под командването и на зам.-министрите.

Орязването на правомощията на Генщаба бе определено от президента Георги Първанов като “принизяването му до един апендикс”. Той дори предупреди, че ще наложи вето на закона, ако бъде приет в този му вид.

Друга критика на Първанов бе орязването на правомощията му, което много бързо бе "отстранено" от военния министър Николай Цонев.

Преди два дни Първанов избегна да отговори на въпроса дали се е отказал от вето върху военния закон, като обясни, че много от критиките му са били възприети и ще коментира, когато има готов закон.

Генералният щаб все пак остава

Въпреки че миналата седмица червеният депутат и председател на парламентарната военна комисия Димитър Дъбов обясни, че проектозаконът няма да се редактира основно, в четвъртък друг депутат от БСП разясни пред Mediapool, че смяната на името и мястото на Генералния щаб са дискусионни и е възможно проектозаконът да бъде променен.

''Интегрираният модел не бива да се свежда до ликвидирането на Генералния щаб'', обясни депутатът. По думите му спорен е въпросът дали Генералният щаб е администрация, а и в цялостното разписване на интегрирания модел има неизяснени и противоречащи си текстове.

След като началникът на Генералния щаб ген. Златан Стойков прекара около 40 минути в стаята на БСП в парламента, той също потвърди индиректно готвената ревизия на проектозакона.

“По интегрирания модел ще има дебати. Не съм видял Генералният щаб като отдел в министерството. Само се дискутира за Щаб по отбраната и началник на отбраната. Дискусионен е въпросът и за мястото на щаба на отбраната в централната администрация на министерството и смятам, че до второто четене той ще бъде изчистен”, заяви ген. Стойков.

С евентуалната ревизия на проектозакона ще се изпълнят всички искания на президента Първанов. Преди три седмици Първанов обясни, че новият закон трябва да гарантира политическия неутралитет на въоръжените сили и да развие гражданския контрол над армията, а не този на изпълнителната власт.

Досега интегрираният модел не бе въведен въпреки ангажиментите към НАТО най-вече заради съпротивата на генералитета, който пък се ползва с протекциите на президента и върховен главнокомандващ. Шефът на кабинета на Първанов и бивш началник на Генералния щаб ген. Никола Колев преди време също разкритикува индиректно въвеждането на модела.

ДСБ: Приемането на такъв закон компрометира реформата в отбраната

По време на дебата остра критика към проектозакона отправиха депутати от ДСБ. Според лидера на партията Иван Костов документът се занимава повече със социалния статус на военнослужещите, който не е приоритет на закона, макар да е важен. По думите му в закона трябва да бъде разписано какво се иска от армията, а не какво държавата ще даде за социалния статус на военнослужещите.

В закона има обширна глава за социалната политика на военното министерство, изготвена от военния министър Николай Цонев, който преди да поеме поста, отговаряше за социалната политика в отбранителния сектор.

Според зам.-председателя на военната комисия и депутат от ДСБ Асен Агов след спора между Първанов и министъра по отбраната се е стигнало до компромис, при който по военно време се отнемат равомощията на Народното събрание. Това става чрез текста за въвеждането на върховно командване по време на война, начело на което е президентът. Такъв орган не съществува по конституция, а според Агов е съществувал само в СССР и хитлеристка Германия.

“Този закон не може да бъде поправен между двете четения и приемането му компрометира реформата в отбраната”, заяви Асен Агов.

Длъжност - “върховен ловджия"

По думите на Агов за президента Георги Първанов е по-подходяща длъжността ''върховен ловджия и газопроводчик''.

“Надяваме се, че България ще има и други президенти, които няма да се занимават само с това да ходят в Русия и на лов”, отбеляза Агов.

Друг аргумент на ДСБ срещу приемането на закона е, че все още няма Национална стратегия за сигурност, и че толкова фундаментален нормативен акт не бива да се прави в края на мандата на правителството, така че трудностите при прилагането му да паднат върху следващите управляващи. Има и неясни постановки по регламентирането на интегрирания модел.

Законопроектът се ползва от подкрепата на БСП, НДСВ, ДПС, Движение “Напред” и БНС и вероятно ще мине и на второ четене, без значение в какъв вид, предполагат депутати.

Според представителя на ГЕРБ в парламента – депутата Лъчезар Иванов, също не е редно законът да се приема от това народно събрание, още повече, че не е бил широко обсъден.

“Той трябва да бъде приет с консенсус и е редно ГЕРБ като най-голямата политическа партия да участва в обсъждането”, посочи Иванов.