Проектозаконът за (приватизация на) паметниците на културата

Ако в една от старите конституции на България пише “частната собственост е свещена и неприкосновена”, то защо културното наследство, патримониумът (бащиното наследство) да не бъде окачествено със същите силни епитети? След като не открих това в проекта за нов “Закон за паметниците на културата” аз внимателно го прочетох и според мене той е изцяло неприемлив. Проектозаконът е дилетантски и ако бъде приет опазването на българския патримониум ще се осъществява още по-трудно, отколкото сега.

Проектът гъмжи от празноти и нецелесъобразности. Той поражда редица основателни въпроси:

 

Защо в самото заглавие липсва думата музей? Нали музеите са хранилища на “движимите паметници на културата”, а в някои случаи и на “недвижимите”.

Не е ли достатъчен “Законът за защита и опазване на природата”, та творения на майката Земя необяснимо защо са станали “паметници на културата”? Вярно е, че има природонаучни музеи и техните сбирки трябва да бъдат опазвани. Но не е ли редно те да се обособят в отделен раздел и да бъдат наречени както трябва?

Защо в Гл.2, Чл. 7 са пропуснати нумизматичните и сфрагистични* паметници. Това ще затрудни наказателните органи, защото монетите и печатите са най-апетитният обект за злоупотреби и изнасяне зад граница. Вероятно за съставителите на проекта нумизматичните паметници се отнасят към археологическите и етнографските. Липсата на точно упоменаване обаче е недопустима и тук се чувства пръстът на колекционерите при пробутването на този несъвършен проект.

Защо в Гл. 3, Раздел Първи, Чл. 11 са изредени всички бюрократични органи, на които се възлага да опазват паметниците на културата. Не е пропуснат и Националният институт за паметниците на културата, но националните, регионалните, общинските и специализираните музеи липсват. Практиката показва, че музеите в България засега са единствените хранители на патримониума. През последното десетилетие Археологически музей - Бургас десетки пъти се е обръщал към държавните органи за съдействие при нарушение на действуващия “Закон за паметниците на културата и музеите”. Оказвана му е минимална подкрепа. От 1995 г. в бюджета само се планират археологически разкопки, но средствата не се осигуряват. Ние сме с вързани ръце. Предлаганият проект за нов закон едва ли ще ги развърже, ако Регионалните музеи продължават да бъдат “общински мероприятия” и нямат собствен бюджет.

От Гл. 3, Раздел Първи, Чл. 15, т. 2 не се разбира дали музеите са собственици на вписаните в техните инвентарни книги паметници.

Освен това не е пояснено кой и как ще вписва в “специализиран регистър” паметниците, “собственост на физически и юридически лица, които не са музеи”. Това чиновниците от Националният център за музеи, галерии и изибразително изкуство на Министерство на културата ли ще го правят? Толкова ли са компетентни във всички области на музейното дело?

Ако задачата за “вписването” в “специализирания регистър” бъде възложена на съответните специалисти в музеите кой ще поеме разноските, съответствуващи на високата квалификация, необходима за това? Собствениците на колекции няма ли да си плащат за научната обработка на притежаваните от тях колекции? Ще бъдат ли освободени от данъци? Ще плащат ли за капитализираната от тях собственост, която не губи стойността си с времето, а я натрупва?

Чл. 19 от Гл. 3 на Раздел Първи буди недоумение. Само министърът на културата ли ще възнаграждава добросъвестните откриватели или притежатели на паметници на културата, които ги предават в музейните колекции? И слънце да е, едва ли той (и неговите непосредствени помощници) могат да огреят цялата страна.

В Чл. 26 т. 2 от Гл. 3, Раздел Втори отново липсват регионалните и общинските музеи. За сметка на това “концесионерите” са почти навсякъде!

Чл. 29 от Гл. 3, Раздел Втори гласи, че “Националния архивен фонд”, в който са вписани недвижимите паметници, се съхранява в НИПК. Съответните музеи по региони не трябва ли да имат актуализирани копия от него?

Според Чл. 39, т.1 от Гл. 3, Раздел Трети музеите са “юридически лица”. Но каква е разликата между регионалните и общинските. Сега и едните и другите са на бюджета на общините. Получават се парадокси. В много случаи малките общински музеи са по-добре финансово от Регионалните.

В предлаганият проектозакон никъде не става дума за релацията туризъм - паметник. Туристическите организации сега безплатно използват нашия патримониум. Не трябва ли да се въведе процент върху печалбата от туристическа дейност за поддръжката му, за създаване на модерни музейни експозиции, за популяризирането на културното наследство, за издаване на книги и т. н.

В този проект музеите имат само задължения. Частните лица и чиновниците от културното ведомство имат права, а музеите са само помощен орган. Чл. 45, т. 1. от Гл. 3, Раздел Трети е безсмислен, защото според него изпълнителната власт издирва, изучава и популяризира паметниците на културата, а музеите ѝ “съдействуват”. Не трябва ли да бъде обратното, както е било досега?

Заключение: Предлаганият проект за “Закон за паметниците на културата” се нуждае от основна преработка. В него дори липсва ясна и респектираща дефиниция на българския патримониум. Проектът е по-скоро “Закон за приватизация на паметниците на културата” и ще подпомогне тяхното разграбване, което вече е в пълен ход.

Рано е да се узаконяват и частни музеи и да се предоставят концесии за ползване на паметниците на културата, а много от текстовете на проекта касаят именно това. Досегашният опит ясно показа, че частните сбирки се попълват основно от незаконни разкопки, при които заради няколко най-актрактивни предмета се повреждат необратимо десетки други движими и недвижими паметници.

---------------

* - Сфрагистика- наука за печатите

Вариант на този текст е публикуван и във в. Капитал