Проектозаконите – тези досадни "ревльовци" за прозрачност

Управляващте системно неглижират обществените обсъждания

Веселин Вучков, сн. БГНЕС

Осеммесечната възраст на новите управляващи показва една системна грешка в областта на законотворчеството: неглижиране на обществените обсъждания.

Изискването на Закона за нормативните актове не е лекомислена приумица: дори най-качественият нормативен текст няма да изпълни своята роля, ако не "завоюва" така желаното обществено доверие. Това е особено важно за предварителната фаза – подготовката на проектите за нормативни актове. Тук "препускането“ през процедурата е не само неприемливо като роля и смисъл; то е и вредно: дори и най-самоувереният нормотворец е длъжен да се вслуша в критика, независимо дали е експертна или политическа. Повтарям, това е важно да се случва още преди проектозаконът да е "потеглил“ към висшия законодател – парламента!

Примерът с проекта за нов Наказателен кодекс е показателен: на 21-ви декември 2013 г. той бе поставен на специален сайт, като бе даден първоначален срок до 4-ти януари 2014 г. за изпращане на становища, удължен впоследствие до 15-ти януари. Нещо повече, дочуха се заявки проектът да бъде приет на заседание на МС на 15-ти януари, за да бъде изпратен набързо в НС.

Съжалявам, но всичко това звучи несериозно! Оставям настрана отправените критики относно съдържанието на някои текстове. Друго не би могло и да се очаква в условията на подобно нормотворческо "галопиране“. А когато става дума за Наказателен кодекс, старанието по въпроса за предварителните обсъждания трябва да е изключително! Защото НК има огромни обществени последици и липсата на доверие към него от страна на правоприлагащите магистрати (и други органи), така и от страна на широки обществени слоеве ще донесе единствено дългосрочни вреди…

Очевиден е стремежът на изпълнителната власт да прехвърли проблема към парламента: по "парливите“ въпроси няма да вземем категорично отношение, пък депутатите да се оправят!... Но това – повтарям! – е погрешна политика, защото завишава нивата на недоверие от страна на експерти, медии и политици към предложения, които не са непременно лоши.

Тук "оправданията“ с предстоящия доклад на Европейската комисия (на 22-ри януари) са неприемливи: проекто-закон с подобен ранг в йерархията и с подобни последици в крайна сметка не се прави заради Еврокомисията, а за да обслужи сериозни обществени отношения в България.

Препоръчвам на управляващите да не прибързват с процедурата и да не изпращат на НС проекта, а да дадат поне три-месечен срок преди дискутирането му на ниво Министерски съвет. Императивно необходимо е да се проведат няколко задълбочени обществени обсъждания: в университети, в БАН, в магистратските среди (съдии, прокурори, следователи), МВР, митници, ДАНС, неправителствен сектор… При това – обсъжданията да са обявени предварително, с възможност за безпрепятствено участие на всички желаещи. По време на дискусиите активни позиции следва да заемат членовете на работните групи, подготвили проекта. Редно е да се води стенографски протокол, който да бъдат качен след това на съответен сайт. Накрая – разумните предложения да бъдат отразени в проекта, преди приемането му на ниво МС!

С риск да проявя нескромност ще споделя, че като зам.-министър на вътрешните работи (2009 – 2013) императивно спазвах изискванията за предварителни обсъждания: публично обявени дати; активно участие на неправителствен сектор, научни среди, професионални съсловия, медии; публикуване на стенограми… Ще посоча само три примера: първо, дискусията относно т. нар. "разпечатки“ от есента на 2009 г.; второ, въвеждането на стандарта "абсолютно необходимост“ при употребата на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейски органи (закон за МВР) в периода 2011 – 2012 г.; трето, четирите проектозакона за разузнавателните служби (НРС, НСО, военно разузнаване …) през 2012 г. Защото формалното "поставяне“ на проектите на съответния ведомствен сайт не е достатъчно…

Личното ми недоверие към управляващите в сферата на "писането“ на закони е непоправимо. Само в сектора за сигурност бяха сътворени много "бели“ с решителния "принос“ на непрозрачни процедури: Най-напред това се случи с поправките в Закона за ДАНС и Закона за СРС от лятото на 2013 г.: никакви обществени дебати, внасяне чрез депутати, съкратени срокове между първо и второ четене в пленарна зала, скорострелни обнародвания в "Държавен вестник“! Сега в НС на дневен ред е „новият“ проекто-закон за МВР, подложен на същото "изпитание“: липса на предварително обявени обществени дебати, неясни мотиви, експертни и политически напрежения. Подобна "участ“ има и едно от най-"секретните“ упражнения на властта: новият проектозакон за националната сигурност (неясни автори, никакви обсъждания, контролирано изтичане на информация към медии…).

Подобни имитации на обществени дебати генерират единствено и само дългосрочни вреди!

*Веселин Вучков е народен представител от ГЕРБ.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?