Проевропеецът Еманюел Макрон печели първия тур на президентските избори във Франция

На балотажа той ще се изправи срещу Марин льо Пен и според прогнозите ще я победи с голяма разлика

Независимият центрист Еманюел Макрон, бивш инвестиционен банкер и министър на икономиката, основал само преди година своето движение "Напред!" (En Marche!), е победител в първия тур на президентските избори във Франция, определяни като съдбовни за бъдещето и на Европейския съюз.

Негов съперник на втория тур на изборите на 7 май ще е лидерката на крайно-десния Национален фронт Марин льо Пен.

Въпреки неизвестността и несигурността до последния ден преди изборите, резултатът потвърждава прогнозите на социолозите. Според първите частични и предварителни резултати на социологическия институт Ипсос, цитирани от Ройтерс, Макрон печели 23,9 на сто от гласовете срещу 21,7 на сто за льо Пен.

Агенция Харис интерактив прогнозира 23% за Макрон и 22% за льо Пен. Според Френския институт за изследване на общественото мнение съотношението между двамата е 23,8 срещу 21,6%.

В изборите са участвали близо 80 на сто от 47-те милиона французи, имащи право на глас.

39-годишният Макрон е най-яркият сред всички кандидати привърженик на Европейския съюз, тъй че победата му е голям успех за проевропейските френски избиратели и голямо облекчение за европейските партньори на Франция.

Още повече, че според всички социологически проучвания на втория тур Макрон би победил с голяма разлика искащата напускане на еврозоната и обещаваща референдум за членството на Франция в ЕС Марин льо Пен.

Според анкета на института Ипсос, поръчана от френски телевизии, на втория тур за Макрон ще гласуват 62 на сто от френските избиратели, а за льо Пен - 38 на сто. Друга анкета - на института Харис - показва, че бившият министър на икономиката Еманюел Макрон ще получи 64 процента от гласовете, а Марин льо Пен - 36 на сто.

"Французите изразиха желанието си за промяна. Ние определено отваряме нова страницата в политическата история на Франция", заяви Макрон, цитиран от Франс прес.

Пред възторжени свои привърженици, скандиращи "Макрон президент!" и развяващи френски и европейски флагове, победителят в първия тур благодари на подкрепилите го и на всички гласували и за другите кандидати, сред които не спомена единствено Льо Пен.

"От ваше име ще бъда гласът на надеждата за нашата страна и за Европа", каза Макрон и увери привържениците си, че ще бъде "президент на патриотите срещу заплахата на националистите".

Движението "Напред", което Макрон създаде преди една година, никога не е участвало в парламентарни избори, напомня Ройтерс. Макрон каза, че още от днес започва да работи за постигане на парламентарно мнозинство на изборите през юни, което ще му е необходимо, за да управлява. "За една година променихме лицето на френската политика", каза Еманюел Макрон.

Марин льо Пен благодари на "патриотичните гласоподаватели" за "историческия резултат" и обеща да защитава френската нация и "нейната независимост", предава ББС.

Според агенция Харис на трето място с 20% е кандидатът на дясно-центристката партия "Републиканците" Франсоа Фийон, а на четвърто с 19,2% е крайнолевият Жан-Люк Меланшон, следван на голяма дистанция от кандидата на Социалистическата партия (на действащия президент Франсоа Оланд) Беноа Амон, който получава само 6,3%.

Веднага след обявяването на първите резултати Амон призова своите привърженици да подкрепят силно на втория тур Макрон. Кандидатът от консерваторите Франсоа Фийон призна поражението си и също обеща на 7 май да подкрепи Макрон, предава Франс прес. Само преди няколко месеца Фийон водеше в надпреварата за поста на държавен глава. Имайки предвид скандала за фиктивните длъжности на съпругата и децата си, той отбеляза, че е бил изправен пред "твърде много и твърде тежки" трудности.

Ако първоначалните резултати бъдат потвърдени, на втория тур ще се срещнат политици с радикално контрастни икономически възгледи за развитието на Франция, която страда от анемичен икономически растеж и 25-процентова младежка безработица, отбелязва Ройтерс.

Платформата на Макрон

Независимият центрист Еманюел Макрон бе неизвестен за широката публика допреди три години, когато решава да приложи в света на политиката уменията си, придобити като инвестиционен банкер. Но след само две години като министър на икономиката той напуска и през август м.г. основава безпартийното движение "Напред!" (En Marche!), като се обявява срещу статуквото - въпреки че е посещавал най-престижните учебни заведения във Франция и че е посредничил на финансовата корпорация на семейство Ротшилд в сделка за 10 милиарда долара. Той заявява, че "Франция е блокирана от склонността на елита към самообслужване", и признава, че е бил част от това. Макрон критикува "свещените крави" от социалния модел като 35-часовата работна седмица, защитата срещу уволнения и доживотните назначения в държавния сектор. Освен това той се зарича, че ще хвърли мост върху разделението между левицата и десницата, което отдавна доминира във френската политика, пише в неделя БТА.

При основаването на "Напред!" критици твърдяха, че изгряващата звезда Еманюел Макрон ще има кратък живот. Сега мнозина отдават впечатляващия му възход на обстоятелството, че е ново лице, и на неочаквания срив на няколко опоненти от водещите партии - социалистите на президента Франсоа Оланд са в отстъпление, а десноцентристкият кандидат Франсоа Фийон бе замесен във финансов скандал. Но и тактическият усет на Макрон също изигра роля, за да стане той фаворит за спечелване на изборите.

Ако 39-годишният центрист бъде избран, той ще бъде най-младият държавен глава на Франция след Наполеон Бонапарт. Макрон е женен за Брижит Троньо, негова учителка от гимназията. Разликата от 24 години във възрастта между двамата стана обект на множество публикации в булевардните издания и през февруари той трябваше публично да отхвърля слуховете, че има извънбрачна гей връзка.

Сред най-привлекателните за избирателите елементи в предизборната програма на Макрон са: освобождаване на голяма част от хората от плащането на т.нар. местен жилищен данък, пълно възстановяване на разходите за културни прояви, зъбни протези и слухови апарати, а също орязване на данъчните ставки за социалните придобивки на хората с ниски доходи в комбинация с данъчни спирачки за техните работодатели.

Главните предложения на центриста включват сливане на множеството пенсионни системи в държавния и частния сектор, както и сливане на системите за помощ на безработни. Понастоящем тези системи имат различен подход към хората с редовни доходи и самонаетите лица. Макрон се обявява за поддържане на бюджетния дефицит под задължителните за ЕС 3 на сто от БВП и за намаляване на безработицата от 10 до 7 процента в края на петгодишния президентски мандат. В този срок той обещава инвестиции за 50 милиарда евро и съкращаване на държавните разходи до 60 милиарда евро годишно.

Други негови ключови идеи са: намаляване на корпоративните данъци от 33,3 до 23 на сто; системата за данъчни кредити за фирми да бъде превърната в постоянна спирачка върху данъчната ставка за ниско платените работници; 35-часовата работна седмица да остане, а компаниите да решават чрез преговори какво да бъде реалното работно време; ниско платените работници да бъдат освободени от някои социалноосигурителни вноски, което реално ще повиши доходите им.

Макрон иска да бъдат осигурени още 15 хиляди места в затворите, да бъдат наети допълнително 10 хиляди полицаи и де се увеличат разходите за отбрана от 1,8 на сто от БВП, колкото са сега, до 2 процента. Той обещава на всички 18-годишни да бъдат раздадени ваучъри на стойност 500 евро за кино, театър и концерти. Настоява да бъде наложена забрана учениците под 15 години да ползват мобилни телефони в училище.

Центристът предвижда, ако бъде избран, намаляване с една трета на числеността на Сената и на Националното събрание, съкращаване с една четвърт на персонала на местните власти и забрана за депутатите да назначават свои роднини като асистенти.

Идеите на Марин льо Пен

Марин льо Пен изведе оглавявания от нея "Национален фронт" от периферията и го постави под светлината на политическите прожектори, след като тя стана реален претендент да бъде първата жена държавен глава на Франция, а и първи крайнодесен президент на страната след Втората световна война. На президентските избори през 2012 г. тя не можа да стигне до втория кръг и да постигне постижението на баща си, победен през 2002 г. на балотаж от Жак Ширак.

След като през 2011 г. пое ръководството на Фронта, Марин льо Пен се зае да го очиства от антисемитския му облик, придобит по време на близо 40-годишното ръководство на нейния баща, бившия командос Жан-Мари льо Пен. Два пъти развежданата майка на три деца позиционира партията от антиимигрантска в евроскептична сила, която предлага протекционистична политика, бранеща френските работници от глобализацията.

Льо Пен иска референдум за членството на Франция в ЕС и с това изнерви финансовите пазари. Сред плановете на 48-годишната Льо Пен са да се отърве от еврото и да принуди френската централна банка да финансира част от държавните разходи. Тя настоява, че тези неортодоксални намерения са в унисон с антиглобализационните чувства, извели Доналд Тръмп до Белия дом и повишили вота за Брекзит на референдума във Великобритания миналата година.

Марин льо Пен се придържаше към по-мек тон за разлика от баща си, който твърдеше, че газовите камери на нацистите са "подробност" от историята. Заради тези възгледи през 2015 г. тя го изключи от партията, но по-рано този месец опъна нервите на мнозина, като заяви, че френската държава не носи отговорност за преследванията на евреи в окупирания от нацистите Париж през Втората световна война.

Марин льо Пен е почитател на руския президент Владимир Путин, който през март я прие в Кремъл.

Лидерът на "Националния фронт" става член на партията още на 18-годишна възраст. През 1998 г. се отказва от адвокатската си кариера и се заема с партийна работа. Избирана е за общински съветник в парижки район, а от 2004 г. е евродепутат.

Освен оттегляне от еврозоната и референдум за "Фрекзит" (ако за шест месеца не бъде предоговорен статутът на Франция в съюза) предизборната платформа на Марин льо Пен, представляваща манифест от 144 предложения, предвижда още: Франция незабавно да се оттегли от Шенгенското споразумение и да въведе паспортни проверки по границите си; експулсиране на всички чужденци, заподозрени от разузнавателните служби; отнемане на френското гражданство на хора с два паспорта, свързани с джихадисти; намаляване на подоходния данък; лишаване на нелегални имигранти от основни здравни грижи.

Протекционистичните мерки в програмата ѝ са трипроцентно мито върху вноса, денонсиране на международните търговски договори, допълнително данъчно облагане за фирми, които наемат чужденци. В сферата на сигурността Марин льо Пен обещава да бъдат назначени още 15 хиляди полицаи и да се осигурят нови 40 хиляди места в затворите, а осъдените чужденци автоматично да се изгонват от страната. Според нея Франция трябва да напусне интегрираното военно командване на НАТО, но да увеличи разходите си за отбрана.

Лидерката на "Националния фронт" предвижда ограничаване на миграцията до 10 хиляди годишно и невъзможност за нелегалните имигранти да узаконяват престоя си. В социалната сфера тя иска да повиши социалните помощи и да намали данъците за домакинствата и малките и средните предприятия, както и да намали от 62 на 60 години пенсионната възраст.

Още по темата
Още от Европа