Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Проф. Александър Кьосев: Европа е в капан. И няма полезен ход.

43 коментара
Проф. Александър Кьосев

Постепенно проблемът изкристализира: Европа хем не може и не бива да се откаже от своите високи идеали и ценности, тоест - длъжна е да приема бежанците, хем на практика вече изнемогва от притока на толкова много хора.

И двата подхода, моралният и прагматичният, крият капани. Моралният отговор на дилемата предполага, че съчувствието е лесна работа. Но то не е лесна работа. Първо: никой не може да си представи нещастие, което е умножено по толкова много хора. Цифрата на бежанците е такава, че надскача способностите на човешкото съчувстващо въображение. Ние можем да съчувстваме на един човек, на двама души, на конкретни хора, които виждаме. Но когато става дума за няколко милиона - това вече влиза в сферата на абстракцията. И тогава съчувствието е демонстративно, то не е истинско.

Вторият капан са сантименталните медийни образи, които се разпространяват и свеждат проблема за съчувствието до някакви архаични клишета като страдащите дечица, например. Тези клишета събуждат човешкото съчувствие, но не решават проблема с огромната цифра. Ние продължаваме да не знаем как да съчувстваме на толкова много хора. Тъкмо поради това онези, които казват, че съчувстват, звучат кухо, патетично и декларативно, пък и мнозина не им вярват. Може би е по-добре да говорим за "хуманен дълг”, защото дългът не предполага непременно съчувствие.

А къде издиша позицията на онези, които казват: "Затваряме границата, арабските и африканските страни да се оправят сами с проблемите си”?

Истинските политици трябва да взимат решения с далечен прицел. В момента мнозина казват: "Европа застарява, трябва да си набавим работна ръка”. Това са глупости. Да, икономическият проблем съществува. Да, възможно е прииждащата евтина работна ръка да ускори европейската икономика. Но животът не се състои само от икономика. Тук идват хора с други културни нагласи.

Мултикултурният модел на съ-съществуване се провали и се превърна в поредица от пожелателни, идеалистични заклинания. А за него се говори все още в нормативен смисъл, тоест - така, сякаш той все още продължава да се реализира. Истината обаче е друга. Досегашната рецепта за съжителство на културите не доведе до това, до което искаше да доведе. Тя не доведе до десегрегация, не доведе до интеграция, напротив.

Проучванията показват, че дори сред най-интегрираните мюсюлмански общности в Мюнхен, във Виена или в Париж се раждат младежи, които после стават джихадисти. В така наречените културни контакти, за които ние знаем малко, се случват някакви алхимически процеси. Ние трябва да ги изследваме, а не да даваме лесни предписания.

Тоест, онези, които мислят политически, трябва да могат да обяснят какво се случва. А големият проблем на сегашните обяснения е, че те са монокаузални. "Монокаузални” означава да обясняваш всичко с една причина.

С други думи, в случая се изпускат онези безброй много сплитания от причини, които са довели до настоящата ситуация. Един от аргументите на моралистите гласи: "Западът трябва да разтвори границите си, защото той е виновен за случилото се”. Те повтарят, че Либия и Ирак са били като естествени филтри, които са спирали бежанците, а Западът ги е разрушил - и сега си сърба попарата. Този начин на мислене изцяло премълчава вината на конкретните африкански и арабски режими и вината на джихадистите, той "забравя” за колониалния процес, довел до тези асиметрии между мечтаната Европа и останалата част от света.

Тоест, да търсим причините на няколко съвсем различни места, така ли? Не монокаузално?

Да, те могат да се търсят преди два века, преди около десет години, в цялостните икономически и социални неравенства или пък в сблъскването на религии. Иначе казано: ние не знаем обяснението, ние сме объркани. А когато не знаеш обяснението на нещо, ти не можеш да предвиждаш добре. Защото прогнозите се базират на изчисления на тенденции и причини. Когато не ги знаеш тези тенденции и причини, става истинска каша.

Тогава взимаш решенията си на базата на съвсем всекидневни, глупашки допускания. А това е много лошо. В обобщение: има едновременно криза на моралния разум, криза на обяснителния разум, криза на експертния разум, който трябва да каже какво именно се случва в момента, и най-сетне - криза на политическия разум, който взима решенията.

Особено в България често може да се чуе мнението: "На тези хора не им е мястото в Европа, не ги щем”. Доколко релевантен е този аргумент?

Едно от най-вредните неща е разсъждението в твърди, геополитически категории. Ние се намираме в следната легитимационна дилема: Ако Европа, която е издигнала идеите за универсалните човешки права, реши да затвори границите си, тя в някакъв смисъл ще се отрече от фундаменталните си ценности, които я правят притегателен център за толкова много хора. Тогава тя ще стане не-универсална, не-Европа, не-защитник на човешките права. И това усилва най-важното обвинение към нея в момента: обвинението в двойни стандарти и в лицемерие. В този смисъл това е ужасна автолегитимационна дилема: каквото и да направи, Европа е хваната в една вилица, където няма печеливш ход.

На мен ми се струва, че при това положение внимателните политически действия - с някакви филтри, с някакви квоти, с опитите да се регулира някак потокът - като временна мярка са най-правилни.

Необходима е обаче истинска, сериозна дискусия за съдбата на либералната култура и за съдбата на Европа и нейните ценности - за това как тя се отнася като "пропагандатор” на определени ценности към останалия свят. Както се вижда, хората в арабския свят и в Африка са разделени между два полюса. Бихме могли да ги наречем с традиционните имена "почвеници” и "западници”.Почвениците в случая са фундаменталисти, ислямисти и джихадисти, които създават нетърпима атмосфера в онези страни. От отсрещната страна са хората, които имат друга духовна родина и се насочват към нея - към Европа. В същото време обаче, парадоксално, Европа ги тълкува като "различни”. Сигурно между тях има и провокатори, сигурно между тях има и джихадисти - и това превръща ситуацията наистина в една огромна каша.

Независимо от всичко това обаче Европа е длъжна да помни онези фундаментални принципи, които я дефинират.

На обвинението в лицемерие аз бих отговорил, че нито думата "Европа”, нито думата "Запад” назовават някакъв единен субект. В Европа винаги е имало убийци, диктатори, цинични геополитици, вождове на тоталитарни режими, които са предизвикали ужасяващи геноциди. Имало е обаче и хора, политически сили, многовековен просвещенски процес, които са налагали едни дотогава нестабилни ценности. Тези ценности продължават да бъдат възможност - възможност, за която се борят хората, вярващи в тях. Възможност, която обаче яростно отричат други хора в Европа, които не вярват в ценностите на Просвещението.

В обобщение мога да кажа, че кризата е двойна. Защото редом с практическата, конкретна криза, върви и кризата на обяснението, на дискусията за това какво да правим.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

43 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. someone
    #43

    Интересно защо т.нар. "бежанци" с вид на местни "индийци" ще си строшат краката да бягат към Германия и Швеция, а не остават в Турция. От кого и от какво бягат в Турция, че драпат да се доберат до Европа?! В Турция няма война, официалната религия е Ислям, много по-близка като култура до тях страна, защо скачат като скакалци през 6 метрови бодливи огради?! Това не са бежанци а социални паразити, които искат да се хранят от нашите данъци. Аз не желая да им дават помощи от нашите данъци. Никой в Европа

  2. Филка Русофилка
    #42

    Geheimes Zusatzprotokoll zum Nichtangriffsvertrag zwischen Deutschland und der Union der Sozialistischen Sowjetrepubliken, Moskau, den 23. August 1939
    Таен допълнителен протокол към Договора за ненападение между Германия и СССР, Москва, 23 август 1939 г.:
    По повод подписването на Договора за ненападение между Германския Райх и Съюза на Съветските Социалистически Републики, двете упълномощени за подпис страни уточниха в строго поверителни разговори въпросите за разграничаване на сферите на интереси

  3. Филка Русофилка
    #41

    Майк (31), дълго време се чудих, защо досега не си успял в научните си дирения да докажеш, че договорът „за ненападение" Рибентров-Молотов е всъщност договор за военен съюз. Стигнах до извода, че вероятно си ползвал неподходящ научен метод. Смени подхода си с някой от „новите подходи“ на др. Т.Ж. и бързо ще стигнеш до истината, че договор „за ненападение" между двама соц.-диктатори, предвиждащ подялбата на Европа (на първо време), си е парекселанс военен съюз. Поляци, литовци, латвийци, естонци, финландци, румънци и т.н. веднага биха потвърдили извода ти, но и ние нещо поназнайваме по въпроса.

  4. stefan.dakev
    #40

    Има няколко простички неща, които би следвало да се случат: 1. Да се намери ефктивен начин за \"отсяване\" на реалните бежанци от мигрантите, които искдат да подобрят социалния си статус. Моля вторите да бъдат така любезни да поведат борба със своите корумпирани диктатори по места, а не да търсят \"на хляба мекото\" в цивилизования свят. 2. Богатият Европейски съюз да вложи нобходимите милиарди, за да ги засели при нормални жизнени условия извън пределите на христианска Европа, където те да се дупят

  5. Коментарът е изтрит в 16:54 на 20 септември 2015 от автора.
    #39
  6. Stanimir Petrov
    #38

    Като уточнение ще кажа, че производството на 'Опел' тогава не е коли а чисто военно производство

  7. Stanimir Petrov
    #37

    Филке, както ти самата написа, военното сътрудничество между Германия и СССР приключва 33та г. Т.е. Когато идва Хитлер на власт. А тогава пък големите банки в Сащ започват да инвестират в нацистка Германия. Стига се дотам, че заводите \'Опел\' стават собственост на американски компании /показания на Ялмар Шахт на Нюрнбергския процес. Впоследствие оправдан./

  8. Stanimir Petrov
    #36

    00J.B.I. 23:54 | 19 септември 2015 | #33 Странно как обикновени хора, търсещи реализация и щастие, както и учени и интелектуалци, търсещи свобода на действие, избират да останат или да мигрират във фашисткия Запад: САЩ, Европа, Австралия. Странно е, защото обикновено хората и гения бягат от мрака и подтисничеството. А фактически хората и геният бягат от Русия и протекторатите й: Източна Европа, Куба, Венецуела, Сирия, Алжир. Я, колко било просто! Учудващо е ,че ти идва смелост да наричаш други хора примитивни!

  9. Филка Русофилка
    #35

    В липецкой авиашколе с 1925 по 1933 обучили 234 немецких летчиков - 37 из них стали генералами. Абернетти, Ашенбреннер, Байер, Барлен, Беккер, Бивер, Бинек, Бонер, Борман, Бухгольц, Виланд, Десслох, Динорт, Ешоннек (друг Геринга, с 1939 — начальник генштаба Люфтваффе), Зейдеман, Ибель, Каммхубер, Кастнер-Киродрф (ближайший помошник Геринга, успел даже реактивной авиацией покомандовать до 1945), Клейнрат, Крейпе, Кваде, Мейстер, Макс Мор, Готлоб Мюллер, Роден, Фалькенштейн, Фейт, Фишер, Фроммферц, Функе, Хичхольд, Холле, Чёлч, Шимпф, Шпейдель, Шперле, Юнк.Еще лётчики-асы, обученные в Липецке — Гюнтер Лютцов — 115 сбитых, Гюнтер Радуш — 63 сбитых, Ханнес Таутлофт — 57.

  10. Филка Русофилка
    #34

    „Фашистский меч ковался в СССР“, Юрий Леонтьевич Дьяков: красная армия и Рейсвер, тайное сотрудничество 1922-1933, неизвестные документы. Сборник с документи от архива на Миноборона и Партархива, в който се показва как германски офицери (включително летци-изтребители) са обучавани в съветски бази, как съветски военни технологии са предавани безвъзмездно на Германия и т.н. «Практически благодаря советско-германскому «военно-техническому» сотрудничеству были заложены основы ВПК СССР. В качестве примера

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.