Проф. Анастас Герджиков: Гражданската позиция не е непременно излизане на улицата

Партиите, а не гражданите внасят разделение и противопоставяне в обществото, твърди кандидатът за президент, подкрепен от ГЕРБ, проф. Анастас Герджиков в интервю за Mediapool. Той е твърдо убеден, че увеличаването на президентските правомощия би било опасно за държава с историческия опит и цивилизационния профил на България, защото заплахата от еднолична или авторитарна власт не е за подценяване.

Проф. Герджиков, много пъти чухме от вас, че ако бъдете избран за президент, ще работите за "обединение". Но някои коментатори чуват в това "отстъпление". Не трябва ли борбата със злото в обществения ни живот да бъде безкомпромисна и неотстъпчива?

Много пъти казах, че върховенството на правото е абсолютна ценност и тя трябва да се отстоява. Че битката с корупцията е особено важна в този момент и няма никакво противоречие с идеята ми за обединение, защото аз не говоря за обединение на партии, а за обединение на всички български граждани около каузи, около обща визия за това накъде да върви България. Никога не съм говорил за това да се обединят почтените и непочтените или битите и биячите. Говоря за това да намерим темите, около които има консенсус, за да се обединим около тях, вместо да посочваме винаги въпросите, по които имаме разногласия и за които никога няма да се разберем.

Ще изброите ли 3-4 такива теми, около които според вас можем да се обединим като общество?

Няма нито един разумен българин, който да каже, че евроатлантическата ориентация на България има алтернатива. Очевидно тя е правилният път. Няма нито един българин, който да е против това да имаме утвърдено върховенство на правото. Всички искаме да няма никой над закона и да започне наистина сериозна битка с корупцията. Няма нито един българин, който да не смята, че образованието е важно, че е нужно достъпно здравеопазване, че са важни социалните политики. Това са неща, около които можем да се обединим, а не само да търсим въпросите, които ни разделят. Всъщност българският народ не търси разделение. Търсят го партиите, които по този начин се открояват една от друга и запазват собствените си избиратели. Но българският народ не е "избиратели", българският народ са българските граждани, които имат общи интереси.

А има ли президентът достатъчно правомощия да работи по тези теми, защото вашата теза е, че те не трябва да се увеличават?

Правомощията на президента не трябва да се увеличават, защото това е опасно за държава с нашия исторически опит и на този етап от развитието си. Има страни, в които има президентска република, но те са със съвсем друг цивилизационен профил. Мисля, че президентът в момента има немалко правомощия. Те изглеждат периферни, но всъщност държавният глава има две различни причини да се занимава с всички теми. Първата е, че президентът има право на вето върху приетите закони и това е вето по целесъобразност, тоест не във връзка със съответствието на законите с конституцията. В този смисъл е добре президентът не само да е наясно с много теми, но и да има екип от експерти, които да познават в дълбочина всички важни области на обществото. Освен това президентът, дори като олицетворение на единството на нацията, както е записано в конституцията, е длъжен да води всички към това да се обединят в името на общия интерес, поради което също трябва да познава всички теми.

А защо според вас е опасно да променим формата на държавно управление в посока на президентска република?

Защото нашата демокрация е млада и неукрепнала. Проблемът с корупцията е само един от проблемите, които я заплашват. Според мен проблемът с това някой да получи по-сериозна еднолична или дори авторитарна власт не е за подценяване.

Одобрявате ли по-активното участие на президента в обществено-политическия живот и по-конкретно – трябва ли той да заема страна в политическите битки, както направи Румен Радев?

Президентът трябва да участва активно в обществения живот. Той трябва да е винаги с грижите и надеждите на народа, което означава, че при сериозни проблеми, катастрофи и бедствия, той трябва да намери думите за утеха. При изготвянато на обща визия, той трябва да поведе народа си към национален идеал, но президентът не трябва да прави това с цената на разединение на нацията. Напротив. Целта на всички негови обществени изказвания трябва да бъде обединението на нацията.

А какво да направи в ситуация на силно противопоставяне между партиите, каквато се наблюдава в момента?

Не бива да говорим за противопоставяне между партиите, защото това винаги ще го има. Както казах, трябва да намерим начин да обединим всички български граждани зад каузи.

Защо смятате, че ще бъдете по-добър президент от Румен Радев?

Аз не знам дали ще бъда по-добър президент от Румен Радев, но имам голям опит, натрупан в разнородни организации, с това да убедя групи с различни интереси да се обединят в името на общата кауза.

Казахте също, че партиите вдясно можеха да застанат зад вашата кандидатура. Но те искат да чуят от вас ясна оценка за явлението "Делян Пеевски" в българската политика. Можете ли да им я дадете?

Вече дадох такава ясна оценка. Казах, че и Делян Пеевски, и всички останали фигури, за които се говори много в момента, са български граждани, за които важи същото, което важи за всеки друг български гражданин – евентуалната им вина трябва да се докаже в съда. Очевидно е, че има фигури, които са станали символ на негативния образ на политика в последните години. Няма нищо лошо да се говори за това какво тези фигури са направили или не са направили, но за мен по-важно е да говорим по въпроса дали правилата ни са добри или не са. В законите, наредбите, дори в конституцията ние създаваме правила и ако те са добри, няма да има възможност спорни фигури да излизат начело на дадени институции. Пък дори това да се случи, ще има възможност те да бъдат лесно отзовани.

Имате ли по-конкретни идеи за такива правила по отношение на съдебната реформа? Все пак президентът има правомощие да предложи дори промени в конституцията.

Така е, но въпросът е спорен, защото президентът никога не е използвал това правомощие, откакто го има. Освен това, след като предложи конституционна промяна, трябва да се събере мнозинство в парламента от 2/3, което да я подкрепи. Тоест, въпросът не е в това кой да я предложи, а дали ще се намери 2/3 конституционно мнозинство. Освен това в 4 от 5-те пъти, в които конституцията е променяна, това е било именно с цел да се стартира съдебна реформа. Затова ми се струва, че е време да преминем към следващата стъпка – например да огледаме закони, наредби и т. н. За да се събере каквото и да е мнозинство по тази тема, експертите трябва да се разберат кой път да изберем. Защото действащият президент Радев събра един екип от експерти, те не можаха да достигнат до единно становище коя е правилната съдебна реформа и затова той не внесе такъв конституционен проект.

Голяма тревога на част от коментаторите е, че въпреки вашата висока ерудиция, в биографията ви липсва силна политическа изява или важна битка, която да сте провели. Колегата ви доц. Даниел Смилов определи кандидатурата ви като "триумф на формата над съдържанието". Как гледате на подобна интерпретация?

Това според мен е невярно. През 2013 г. бях доста свързан с това, което нашите студенти направиха, след като окупираха университета. Но дори да се върнем по-назад, участието ми като зам.-министър например според мен беше активна гражданска позиция, защото тогава, когато не всички социални сфери се развиваха добре, започнахме една реформа във висшето образование, която доведе до голяма промяна в закона и в средата. Например по това време всички специалности в страната имаха определени дисциплини с даден хорариум. След 10-11 години демокрация нямаше никаква свобода в университетите сами да избират какво да преподават и в колко учебни часа. Аз успях да променя това, както и много други неща. Това според мен е активна гражданска позиция, защото ако няма свобода в университетите, няма да има и свобода в обществото. Ако учим студентите по един начин, който е унифициран, това напомня по-скоро за едно минало, отколкото за това, което искаме да видим. В този смисъл гражданската позиция не е непременно излизане на улицата.

Тоест висшето образование е вашата голяма битка?

Не само. Битката е за това да бъдем свободни хора. Случаят, който разказах в рамките на висшето образование, е пример за това какво можем да направим в отделните сфери.

А доколко политиците изобщо имат свобода на действие? Известно е, че когато получи властта, съответният политик започва да получава настоятелни обаждания от олигарси и други силни фигури. Вие какво ще направите, ако ви изберат и силните на деня започнат да искат различни услуги от вас?

Аз няма да приема искане от никого за нищо. Затова и приех само подкрепата на партии, които предварително казаха, че нямат към мен никакви условия. Но проблемът на политиците не е в това, че им се обаждат олигарси или някакви други лоши хора. Проблемът е в това, че всеки политик и в Народното събрание, и в изпълнителната власт има 4-годишен мандат. Затова неговият хоризонт е 4-годишен. Той прави само нещата, които в рамките на тези 4 години ще му донесат плодовете, които да покаже на хората. В този смисъл един такъв политик е донякъде полезен за обществото, но в същото време той не може да погледне далеч отвъд 4-годишния си хоризонт. В същото време българското общество иска да вижда една 20-годишна стратегия във всяка сфера, за да получи дългосрочни резултати. Няма реформа в образованието, която да даде плодове след 4 години, това става след 10-20 години. Това, което започнаха в образованието няколко министри – и проф. Николай Денков, и Красимир Вълчев, и др., продължи 6-7 години. Не става от днес за утре. В този смисъл главната ни задача е да убедим политиците да работят отвъд партийните разделения и да не мислят само в 4-годишни категории, а да погледнат дългосрочно към нещата , които са консенсусни и всички български граждани желаят.

На президента му се налага да прави много назначения. Как този процес може да бъде прозрачен и консенсусен?

В момента прозрачността на механизма е уредена на законово ниво. Често става дума за това, че някой друг предлага, а президентът одобрява съответната фигура, или обратно. В други случаи има квоти, така че не само президентската институция да има думата. В този смисъл аз не виждам опасност в прозрачността на предложенията на президента. В случай че има такава, можем да обсъждаме тези кандидатури публично и да предлагаме аргументите защо са били избрани тъкмо те.

Заявихте, че публичният дебат се води по вреден начин. Какво имахте предвид?

Вероятно съм искал да кажа това, че в момента публичният дебат се свежда предимно до опити всеки политик да показва недостатъците на политиците от другите партии. А всъщност политическият дебат трябва да бъде по същество – да говорим по области, теми, и да се разберем по кое имаме консенсус и по кое – не. И да приемем поне консенсусните решения.

Тъй като твърдите, че за вас са важни не партиите, а избирателите, които те би трябвало да представляват...

Не казах избирателите, казах българските граждани.

Не смятате ли, че с опита си да се разграничите от ГЕРБ, ще оставите усещане у българските граждани, че ви е неудобно и се притеснявате от подкрепата на тази партия?

Не, не става дума за това. Аз казах вече, че политическа партия ГЕРБ в момента има подкрепата на 700 000 – 800 000 души, които очевидно не са направили нищо лошо. В случай, че някой от ръководството на някоя партия, например от политическа партия ГЕРБ, е направил нещо нередно, той трябва да си понесе личната отговорност. В същото време политическа партия ГЕРБ през последните 12 години очевидно е направила и много добри неща, след като хората са я избирали толкова пъти. Моята идея не е да се разгранича от политическа партия ГЕРБ. Моята идея е да разграничим това, което правят политиците, което често пъти е свързано с тяснопартиен интерес, от това, което искат българските граждани, защото то е свързано с общия ни интерес като нация.

За коя партия ще гласувате на парламентарните избори?

Според мен не могат да се задават такива въпроси нито за предишните, нито за следващите избори. Тайната на вота е тайна, защото всеки има право на предпочитания. В моя случай не искам да отговоря не за друго, а защото не ми се струва честно преди изборите да говориш положително за част от партиите и да нападаш останалите, а след това да обявиш, че сега си станал президент на всички български граждани. По-добре да си кандидат на всички български граждани и да се опиташ да подадеш ръка на всички преди изборите.