Проф. Аргирова: Устремяваме се бурно към най-неблагоприятния сценарий

Устремяваме бурно към най-неблагоприятния сценарий, при който коронавирусът остава като тлееща жарава и при всяко подухване на вятъра ще се разгаря. Това коментира проф. Радка Аргирова, председател на Българското дружество по медицинска вирусология във вторник пред БНР по повод повишената заболеваемост през последните 2 седмици.

Тя заяви, че не става въпрос за втора вълна и продължаваме да сме още в първата вълна, като в момента се наблюдават много огнища, от които вирусът може да се разпространява.

"Тези малки огнища ще се разгорят отново при всяко активиране на заразяване при неспазване на мерките. Така много трудно ще победим коронавируса", смята Аргирова.

Предишни нейни прогнози бяха, че пикът на коронавируса ще бъде в средата на май, както и че няма да има втора вълна.

Аргирова очаква още първите дни на септември, когато започне циркулацията на други вируси с гриподобни симптоми, това да затрудни диагностиката, което ще бъде голям проблем.

Моментът не е подходящ за големи събирания

"Силно се надявам тези огнища да бъдат малко по малко загасени. Но това е въпрос изключително на спазване на мерките", каза тя. По думите ѝ все още можем да ограничим заразата. Но трябва всички да се включат със спазване на мерките. "Слушам непрекъснато за някакви много големи събирания на хора, включително и на затворени места. Моментът не е подходящ за това", каза Аргирова.

Тя посочи, че експертите никога не са имали намерение да плашат хората, а казват истината за това как протича вирусът.

"Коварството на това заболяване се крие в това, че дни след заразяването човек може да бъде абсолютно здрав, нищо да не чувства и изведнъж да се окаже на осмия-деветия ден, че вече е болен и е в тежко състояние", обясни тя.

"Важен е въпросът как ще посрещнем вируса - ако му дадем отпор, можем да намалим възможностите за достигане до тежки състояния", каза тя и призова да се спазват дисциплината и дистанцията. "Човечеството ще се пребори и с това, но нека жертвите са по-малко", каза Аргирова.

Още можем да излезем от ситуацията без големи щети

Д-р Михаил Околийсски от офиса на Световната здравна организация у нас (СЗО) също смята, че все още не е късно да излезем от ситуацията с не толкова големи щети.

"СЗО говори за втори пик, както и да го наречем, това, което наблюдаваме, е наистина едно много тревожно връщане - увеличаване на броя на новозаразилите се, смъртни случаи, занемаряване на мерките", каза той пред БНТ.

"За съжаление имаме такава народопсихология - понякога, след като сме направили нещо много добро, с обединени сили, цялата нация сме постигнали нещо, да го поставим под въпрос. Още не е късно да излезем с не толкова големи щети от тази ситуация", коментира той.

Мерките трябва да се разхлабват една по една, а у нас стана наведнъж

Околийски уточни, че препоръката е мерките да се разхлабват една след друга и да се изчаква със следващото разхлабване, за да се види какъв е ефектът и да се намери балансът между разхлабване на мерките, запазване на икономиката и предпазването на населението. За ситуацията у нас той коментира, че тъй като се премахнаха много мерки накуп, не може да се каже разхлабването на кои точно е довело до настоящата ситуация.

Според него КПП-тата не са непременно най-ефективната мярка.

Той коментира и обстановката в Европа. "В момента има две Европи за съжаление - едните вече като че ли се справят с проблема, въпреки че минаха през ада - Италия, Испания. В други страни - Северна Македония, Гърция, България, Румъния се увеличават заразените".

Притеснителното според него е, че инфекцията се е пренесла и в Северна Африка, където здравните системи не са особено ефективни и много лесно могат да се счупят, а и не могат да предоставят интензивни грижи.

Трябва да бъдем внимателни и предпазливи, призова той. И даде за пример Англия, където "Ливърпул" играят пред празни трибуни.

От първия момент на пандемията СЗО има константното съветва хората да се пазят и да спазват много добра лична хигиена, да спазват физическа дистанция. Може да продължим да бъдем социално активни въпреки мерките, категоричен беше д-р Околийски.

СЗО се опитва да помогне на всяка страна съобразно потребностите ѝ. Невинаги обаче тези препоръки могат да намерят най-доброто народопсихологично обяснение, допълни той.

Д-р Околийски заяви още, че му се иска да говорим оптимистично и да търсим положителното, което доскоро много по-лесно можехме да го намерим, защото България е била една от страните в Европа, които са се справяли най-добре.

"Аз не мисля, че България е опасна дестинация. Трябва да покажем на света, че ние сме едни много съзнателни и надеждни към превенцията хора", каза още той.

Българинът реши, че вирус няма, но ситуацията не е изтървана 

Според директора на Столичната регионална здравна инспекция д-р Данчо Пенчев не може да се каже, че сме изпуснали положението. "И СЗО, и правителството и щабът постоянно казваха, че ние трябва да се научим да живеем с вируса. Българинът обаче сметна, че вирус вече няма и спря да се страхува от коронавируса. Той обаче продължава да е в България и броят на положителните проби и хоспитализирани пациенти го доказва", посочи той.

По негово мнение, всяка една рестриктивна мярка, която се налага, натрупва критична маса хора в обществото. Мерките се налагат за определен период от време и от нея се очаква някакъв резултат за същия период. По същият начин, когато мерките се либерализират се очаква обратният вариант – критичната маса да започне да намалява и съответно защитата.

"Има нова особеност в протичането на заболяването. Положителните проби са на хора без симптоми или с много леко изявена клиника. Случаите показваха едно положително развитие към бързо излекуване, но пък заразените оставаха вирусоносители", обясни д-р Пенчев.

По думите му динамиката на заболяването предполага и особености в реакцията за ограничаване на заразата.