Проф. Даниел Вачков: И българи, и македонци трябва да преживеем историческите си комплекси

Дълбокият разрив, който съществува между двата исторически разказа на България и Република Северна Македония (РСМ), е в основата на проявите на омраза, които виждаме особено в последно време, коментира в интервю за Mediapool проф. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания при БАН и член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между Република България и Република Северна Македония. Личното му мнение е, че РСМ не дава увереност, че работи честно и добросъвестно за подобряване на отношенията си с България.

Проф. Вачков, в ситуацията на ескалация на омразата към България в Северна Македония, какво ще загуби и какво ще спечели България, ако рискува и даде "зелена светлина" на Скопие за преговори за еврочленство, срещу съответните европейски гаранции?

Трудно ми е да кажа на фона на случващото се напрежение, което се разрази в последните дни (палежът на българския културен център "Иван Михайлов" в Битоля, б. р.), какво би могла да спечели България, ако вдигне ветото. Разбира се, може да се очаква (макар да не е много сигурно), че ако България вдигне ветото, ще започне постепенно успокояване на обстановката в Македония. Но всичко зависи от това какви гаранции ще получи България, за да свали ветото. Защото именно тези събития, които се случват в Македония, показват, че много трудно можем да се доверим на политическите декларации на Скопие, при положение че виждаме как обществото в РСМ сериозно се подхранва с антибългарска пропаганда. Така че, според мен, би могло нещо да се спечели, но трябва да се поставят сериозни условия и трябва да има много ясни гаранции за защита на българската позиция.

В какво се състои сложността и изключителността на историческия спор между България и РСМ?

Едва ли ще кажа нещо ново на българското общество, но именно историческият спор е най-сериозният проблем в двустранните отношения. Аз лично смятам, че всякакви други проблеми – било в икономиката, било в политиката, могат да намерят сравнително бързо решение, стига от страна на двете правителства да има добра воля. Но въпросът с историческия спор е много сложен. Проблемът е формиран в продължение на десетилетия и дълбокият разрив, който съществува между двата исторически разказа - на България и РСМ, е в основата на проявите на омраза, които виждаме особено в последно време.

Каква е българската и каква е македонската позиция в спора?

Основната теза на България е, че между днешното население на РСМ и населението на България до средата на ХХ век има обща история. Независимо от превратностите на историческата съдба, трябва да кажем, че тези региони са се развивали с едни общи политически, културни и стопански процеси. Нямаме никакво основание да смятаме, че всичко онова, което е ставало в географската територия Македония, е било по-различно от това, което е ставало в другите географски области на България – Мизия и Тракия. Това се доказва с безброй много документи. Нямаме никакви извори, които да твърдят, че има някаква разлика било с населението в Македония спрямо останалите части, в които България се е развивала, било по отношение на протичащите процеси.

На обратния полюс е македонската теза, която се опитва всячески да се дистанцира от идеята, че между България и РСМ има обща история. Основната им теза е, че още от Античността, от времето на писаната история до днес, в Македония се е оформила една много различна общност от тази в България. В полза на тази теза не могат да се намерят никакви научни аргументи. Колегите от РСМ се сблъскват с огромен проблем с изворите. Ще дам един пример. Изворите, когато говорят за населението в областта Македония, го наричат "християнско", "славянско", но в огромните случаи го определят като "българско". Терминът "българи", когато става въпрос за Македония, изобилства. Изправени пред тази категоричност на изворите, основната теза на нашите колеги, която няма никакви аргументи, е, че терминът се среща много често, но той всъщност трябвало да се интерпретира не като термин за етнос, тоест не като етноним, а като политоним, тоест това било населението на тогавашната държава България и затова изворите го наричали българи, без да отразяват, че етнически това не били българи. Тази теза е абсолютно неаргументирана.

Наистина историческият спор между България и РСМ за съжаление не е един нормален спор, каквито съществуват между всички национални историографии – различни спорове по отношение на определени събития и личности. Ние имаме немалко спорове с румънската, с гръцката историография, но те не излизат от научното поле. Някъде се стига до разбирателство, някъде – не, но с РСМ говорим за два радикално различни разказа, които променят целия модел. Както казах, ние говорим за общата история. Те – напротив, опитват се да изведат не само тезата, че нямат нищо общо с България, но и че даже те е трябвало да се развиват в едно противопоставяне на българския натиск, което вече поражда тази априорна, иманентна омраза към българите в целия исторически разказ на РСМ. Той не само не се гради на изворите, но и преднамерено създава един враждебен образ на българите.

Вероятно това е причината за тона в учебниците?

Да. Учебниците отразяват господстващия модел: "Ние сме се развивали, като през цялото време сме се съпротивлявали на българския натиск". Например Самуил станал владетел, като отхвърлил българската власт, което е пълен абсурд. Този разказ върви до Втората световна война, когато те развили мощно антифашистко движение в борба срещу българските фашисти и окупатори. Поради всичко това смятам, че проблемът е изключително сложен и той много трудно би могъл да се разреши.

И все пак какви решения виждате?

Моето лично мнение, въз основа на опита, който натрупа историческата комисия, е, че има два възможни подхода при търсенето на решение. Тъй като е ясно, че историческият спор е най-тежкият, най-болезненият, първият вариант е той постепенно да мине на втори план, за да не се превръща в пречка за развитието на двустранните отношения и на процеса на интегриране на РСМ в ЕС. Така на преден план ще се изведат други сфери, където да може да се отчете по-голям успех, и тези резултати да се използват като оправдание да се свали ветото. При този вариант могат да се очакват по-скромни резултати в областта на историята - не толкова да се опитваме да наложим идеята за обща история, колкото да се смекчи тона в учебниците срещу българите, да се извадят негативните определения и обидните квалификации и по този начин да се намери някакъв компромис. Резултатите от този подход според мен биха били по-скоро краткосрочни.

За мен по-добрият вариант, макар да си давам сметка, че е далеч по-трудният, е да се стигне до едно разбирателство първо между историците, а после и в обществото за общата история между България и Македония. Защото само едно такова доброволно разбирателство на тези процеси ще превърне историята не само в източник на омраза, а в точно обратното – източник на чувството, че сме два много близки народа.

Това не е ли много трудно?

Да. Аз съм наясно, че това е много трудно постижима цел по няколко причини. Първата е, че виждате враждебната атмосфера в двете общества, която не създава благоприятни условия да започне леко и постепенно да се работи в посока, че днешните българи и македонци имаме обща история.

Тук и двете общества трябва да направим усилия.

Съвременните македонци трябва да спрат да се опитват да защитават своята съвременна идентичност през историята. Изобщо не е задължително една национална идентичност изцяло да се гради върху историческото минало. Имаме много примери в световната история, когато народи, които са имали едно минало, впоследствие, под въздействието на определени обстоятелства, формират съвсем нова нация. Най-яркият пример, който бих могъл да дам, е този с белгийската нация. Днес някой може ли да постави под съмнение съществуването на белгийската нация? Никой. Но към 1830 г. няма дори идея за белгийска нация. Тогава великите сили създават белгийската държава и на практика това население, което дотогава е имало обща история с Нидерландия и с Франция, започва да изгражда постепенно една нова идентичност и се създава белгийската нация. Но това не кара белгийците днес да влизат в смешната ситуация да твърдят, че белгийска нация съществува от V век пр. Хр. или от Средновековието.

А какво трябва да се опита да приеме българското общество?

Българите трябва да приемем, че историята не е единственият фактор, формиращ националната идентичност. Няма нищо неестествено в това до средата на ХХ век да имаш обща история с един народ и след това под въздействието на определени фактори да се формира друга нация. Българското обществото не трябва да се отнася към македонското с очакването, че ако македонците признаят, че са имали обща история с нас, те трябва да признаят, че са българи. Няма такова нещо. Националното чувство не бива да се пречупва единствено през историята. Нима американец, който е с чувство за принадлежност към американската нация, ще отрече, че неговият прадядо е бил италианец, евреин или поляк? Мисля си, че ако двете общества изживеем този комплекс с историята, ще се намери решение.

Какви са другите причини за задънената улица, в която се намираме?

Освен че трябва да има промяна в обществените нагласи, тя трябва да започне от историографията на РСМ. Аз разбирам, че е много трудно на хора, които десетилетия са писали едни тези, сега да започнат, макар и постепенно, да ги променят. Знам от опит, че България също мина през болезнен период след падането на комунизма, когато много български историци, включително немалко талантливи хора, изпитаха огромна трудност да признаят, че нещата, които са писали до 1989 г., не са отговаряли на информацията в изворите и че са били идеологизирани. В България този процес протече в определено време. Той беше свързан и със смяната на поколенията историци.

Другото, което е много важно, за да се напише една достоверна история, е широкото отваряне на архивите, за да може историците да аргументират своите тези. Това в България се случи през втората половина на 90-те години. Ние наричаме това "архивната революция" – когато се откриха дотогава секретни документи на Политбюро, на ЦК на БКП. Сега вече са качени в интернет и всеки може да ги види. Отвориха се документите на "Държавна сигурност". Всичко това даде възможност да историците да работят с огромен масив от достоверни извори. За съжаление, в Македония този процес изобщо не е стартирал както трябва.

Ако се върнем пак в настоящето, какво виждате като реалистично решение до 23 юни, до срещата на върха на ЕС, организирана от френското председателство, при положение че омразата към България в Македония е голяма, а у нас всяка отстъпка се приема като национално предателство?

Притеснявам се, че сегашният момент е изключително неблагоприятен за развитието на проблемите с интегрирането на РСМ в ЕС. Вярвам, че огромната част от българите споделят, че РСМ трябва да е част от общоевропейското семейство. Но от друга страна, трябва да призная, че разбирам тези опасения на българите, че в момент, в който една държава кандидатка има така декларирана омраза към държава членка на ЕС, която не се гради на никакви исторически основания, е непосилно да се стигне до решение. Аз съм наясно, че нещата са сложни и колкото повече това положение продължава, толкова повече се създават благоприятни условия за тези, които искат да развиват антибългарска пропаганда в РСМ. Но, от друга страна, българското общество много трудно би приело демонстрациите на антибългаризъм. Пак зависи какви ще са предложенията за европейски гаранции, но за съжаление, ми се струва, че моментът не е никак благоприятен за добро развитие по този толкова тежък проблем.

Тоест, един позитивен ход на българското правителство не си заслужава риска, така ли?

Мисля, че македонската държава имаше много време да покаже и да даде сигнал, че в РСМ нещата започват да се променят към добро. За съжаление, аз изобщо не виждам подобни сигнали. Не говоря само за историческата комисия. Дори в другите сфери не се постигнаха някакви впечатляващи успехи, които да станат аргумент, че трябва да се свали ветото. Ако историята е толкова непреодолим въпрос, защо в другите сфери няма нещо по-успешно? Личното ми мнение е, че РСМ не дава уверения, че работи честно и добросъвестно за подобряване на отношенията си с България.