Проф. Каюер от Венецианската комисия: Главният прокурор не може да назначава човека, който ще го разследва

Независимият прокурор, който ще бъде натоварен с отговорността да разследва главния прокурор, не бива да бъде служител, който получава инструкции от главния прокурор, нито да дължи своето назначение на него, нито да е магистрат, чиято кариера ще зависи от главния прокурор. Това казва в интервю за Mediapool холандският юрист проф. Мартин Каюер, който е част от екипа на Венецианската комисия, написал последния доклад за България. В момента българското правителство прави точно обратното на препоръките на Венецинската комисия, претендирайки, че ги изпълнява. Предложението е т.нар. "независим" прокурор да бъде избиран от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, председателствана от главният прокурор, който има право на глас и огромно влияние върху колегите си. На този фон правителството предвижда "независимият" прокурор да бъде подпомаган от зависими от главния прокурор магистрати при разследването. Реформа на Висшия съдебен съвет не се предвижда.

Проф. Каюер, българското правителство даде бърз отговор на последния доклад на Венецианската комисия. С предложените промени се предвижда създаването на "независим прокурор". Този магистрат ще бъде част от структурата на Върховната касационна прокуратура и ще може да разследва главния прокурор, въпреки че е назначен от Прокурорската колегия на ВСС. Ще бъде ли достатъчно "независим" този прокурор и това достатъчно ли е за провеждане на реални реформи.

Венецианската комисия подчерта в своето решение, че проблемът, посочен по делото "Колеви срещу България" (че българският главен прокурор е недосегаем – б.р.) не може да бъде решен само с една поправка. Това изисква комбинация от институционални реформи, ново процесуално и материално право, както и еволюция на професионалния етос и политическата култура в страната. Въпросът дали реформата ще проработи на практика зависи от много фактори. Но при всички положения, (независимият прокурор) не бива да бъде официално лице, което получава инструкции от главния прокурор или може да получава инструкции от него. Нито да дължи своето назначение на главния прокурор, нито да е човек, чиято бъдеща кариера зависи от главния прокурор.

Възможна ли е реформа в прокуратурата без промяна в конституцията?

Дали предложените поправки са в съгласие с българската конституция и дали има алтернативен модел, който да е конституционно възможен – това не е въпрос, който трябва да се реши от Венецианската комисия. Само българският Конституцинен съд има право да реши това. В същото време, ние се надяваме, че работата на нашата комисия ще помогне на Конституционния съд в тази задача.

Възможно ли е вашите препоръки да бъдат приети без структурна реформа на Висшия съдебен съвет и без елиминиране на политическото влияние в него?

Венецианската комисия вярва, че институционалната структура на Висшия съдебен съвет и ролята, която играе главният прокурор в системата на българската прокуратура, са такива, че ефективно предпазват главния прокурор от наказателно преследване. Пленумът на Висшия съдебен съвет има 25 членове. От тях четирима прокурори, а има и един следовател, които са излъчени от техните колеги. Към тях е и главният прокурор. За представителите на прокуратурата и следствието (във ВСС) се повдигат напълно легитимни съмнения за тяхната независимост от главния прокурор, въпреки че формално те не получават заповеди от главния прокурор в качеството си на членове на ВСС. Те обаче ще станат негови подчинени, когато се върнат към своите задължения в прокуратурата. Нещо повече, някои от членовете на ВСС, избрани от парламента, са бивш прокурори и следователи. Те също може да се върнат на работа в прокуратурата след края на мандата си. В сегашния състав на Прокурорската колегия на ВСС всичките представители на парламента са бивши прокурори или следователи. Ние вярваме, че това не е желателно. Представителите на парламента (т.е. представителите на обществото) трябва да осигуряват плурализма в този орган. В България обаче Прокурорската колегия представлява само прокурорското съсловие. Заради това Венецинската комисия препоръча на българските власти да променят закона, за да осигурят полурализъм. Представителите на парламента в Прокурорската колегия трябва да представляват други професии. Прокурори и следователи не бива да бъдат назначавани от парламента за членове на ВСС.

Българските власти искат мнението на Венецианската комисия за съдебната реформа за трети път. Всеки път препоръките се игнорират. Защо според вас се следва този сценарий?

Не искам да спекулирам по темата. Венецианската комисия вече изрази своето съжаление, че предишните препоръки от 2017 година са останали неизпълнени. Вие знаете, разбира се, че Венецианската комисия не е институция, която може да осъществява мониторинг върху държавите. Какви последствия може да има от неадекватната реакция на националните власти на доклада на Венецианската комисия, ако изобщо има последствия, е в компетенциите на други институции (включително такива извън и в Съвета на Европа). В същото време искам да привлека вниманието и върху факта, че българските власти заявиха по време на пленарната сесия на Венецианската комисия, че ще приемат основни препоръки в настоящето ни становище – механизмът за отстраняването (на висшите магистрати – б.р.) няма да бъде разширяван към двамата председатели на върховните съдилища. Венецианската комисия приветства този ангажимент на българските власти.