Проф. Нели Огнянова: Разчистването на сметки не е свобода на словото

"Не може в България разчистването на сметки да се представя като борба за свободата на словото. Когато има имуществени спорове, имат работа синдици и съдебни изпълнители. Съдебен изпълнител може да има работа в една медия, но това трябва да става при пълна прозрачност". Това заяви в четвъртък пред БНР проф. Нели Огнянова, специалист по медийно право от Софийския университет. Повод за изказването ѝ бяха събитията в ТВ7 преди ден.

В сряда от телевизията обявиха, че се опитват да спрат излъчването ѝ заради действията на частен съдебен изпълнител. Премиерът Бойко Борисов разпореди проверка за засиленото полицейско присъствие около сградата на телевизията, а няколко часа по-късно двама полицейски шефове (на СДВР и 6-то РПУ) подадоха оставки. Финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че телевизията получава 1 седмица отсрочка, за да плати дълговете си. Според премиера пък отсрочката била компенсация заради непрофесионалните действия на МВР.

Според Огнянова в момента може само да се гадае на какво основание се влиза в ТВ7 и откъде са се взели описите на синдиците.

"Когато става дума за медии, изискванията са една степен по-високи. Полицията няма работа в медията по начин, по който видяхме вчера. Медиите не са бизнес. По отношение на медии се действа предпазливо и щадящо, за да има минимални щети, като се дава възможност да се организира производствен процес. Спазва се изискването да се раздели административно-финансовата част на медията от производствено-информационната част, а не да гледаме полиция в кадър", допълни Огнянова.

На въпрос за собствеността на ТВ7 Огнянова отговори, че медийните стандарти са да се знае кой притежава и кой контролира дадена медия. "Ако искаш защита като медия, дръж се по стандартите на медия. Функциите на медията са да информира обществото. Когато се обръщаш към обществото да искаш защита на свободата на словото, то трябва да кажеш какво си направил, за да осигуриш прозрачност."

Заради липсата на яснота по този въпрос, все още не може да се говори точно за случващото се в ТВ7, смята Огнянова. "Ние още не знаем като зрители кой държи контрола (в ТВ7 - бел.ред.). Имало фаза на Бареков, имало фаза на пост-Бареков. В пост-Барековата фаза журналистиката заслужавала защита. Аз това не мога да го твърдя, докато не разберем за какво става дума", допълни тя.

Според проф. Ивайло Дичев пък основният въпрос е "до каква степен държавата се управлява от тези, които мислим, че управляват, и до колко се управлява от други сили, които ние не виждаме. Ако г-жа Бъчварова и г-н Борисов не са наясно, че 100 души полицаи ще отидат да спрат една медия, то, аз се питам, кой прави това нещо. Те ли са неумели, или някой зад тях прави нещо?". Според него и двете неща са много страшни. "Властта не е стабилна и ние се намираме пред голям срив. Другият вариант е, че тези хора не са си на мястото и г-жа Бъчварова или главният секретар трябва да си подадат оставката", коментира той.

Преподавателят смята още, че в случая не може да става дума за свобода на словото, а по-скоро за преразпределяне на територия.

"Единият вариант е частта от бандата, която се кара около КТБ, иска да свали цената на ТВ7, за да я купят на безценица, а другият вариант е да искат да унищожат един конкурент. Изключително абсурдно е да се събира стара техника, при положение че телевизията може да се продаде за милиони. Всичко се разбива на парчета, за да може да се разграби", предположи Дичев.