Проф. Сербезова: Всички виждат недостига на лекарства, независимо от действията на прокуратурата

Затварянето на очи пред проблема пречи на управлението му и той се повтаря

Проф. Сербезова: Всички виждат недостига на лекарства, независимо от действията на прокуратурата

Независимо от вижданията на прокуратурата, недостиг на лекарства съществува и всички го виждат, а затварянето на очи пред проблема пречи той да бъде управляван правилно, поради което се повтаря. Това казва в интервю за Mediapool председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова, която беше обвинена от прокуратурата за всяване на паника заради това, че предупреждаваше за риска от недостиг на лекарства по време на епидемията.

"В последните седмици има повишено потребление на лекарствени продукти, съдържащи азитромицин (антибиотик), дексаметазон (синтетичен глюкокортикостероид, който подтиска имунната система и има противовъзпалително и болкоуспокояващо действие), нискомолекулни хепарини (лекарства, които предотвратяват образуването на кръвни съсиреци във вените или артериите и повторното им образуване), дипиридамол (антитромботично лекарство) и др. лекарствени продукти, които се препоръчват масово от лекарите за домашно лечение на Covid-19. Аптеките изпитват затруднения в доставките на тези продукти, поради повишеното им потребление и често получават откази от търговците на едро", обобщава ситуацията тя. По думите ѝ повишена консумация на тези продукти има в световен мащаб, и когато няма добро планиране и проактивност е трудно да получим допълнителни количества от дефицитните продукти преди големите пазари, които планират по-добре и имат визия за лекарствоснабдяването по време на пандемия.

Тя определи като недопустимо разпространяването на протоколи за лечение в социалните мрежи, тъй като лекарствата в тях следва да се приемат само след преглед и индивидуално предписание от лекар. Лечението трябва да е съобразено с всеки отделен пациент спрямо неговите придружаващи заболявания и прием на други лекарства заради риска от сериозни противопоказания и нежелани лекарствени реакции. Част от хората се презапасяват, и това всеки един фармацевт с достатъчно професионални опит и интуиция може да прецени, докато комуникира с тях, казва Сербезова. 

"Само 8% от хоспитализираните пациенти с Covid-19 имат бактериална или гъбична инфекция, но 72% от тези пациенти получават антибиотично лечение. Тази практика не само ще доведе до повишена неподходяща употреба на антибиотици в световен мащаб, но и ще доведе до по-нататъшно развитие на антимикробна резистентност", казва още тя.

През последните дни има сигнали от аптеки за липса на медикаменти, които се използват за домашно лечение на коронавирус. Презапасяват ли се хората, според вас или лекарствата се изкупуват защото са им предписани?

В последните седмици има повишено потребление на лекарствени продукти, съдържащи азитромицин (антибиотик), дексаметазон (синтетичен глюкокортикостероид, който подтиска имунната система и има противовъзпалително и болкоуспокояващо действие), нискомолекулни хепарини (лекарства, които предотвратяват образуването на кръвни съсиреци във вените или артериите и повторното им образуване), дипиридамол (антитромботично лекарство) и др. лекарствени продукти, които се препоръчват масово от лекарите за домашно лечение на Covid-19. Дори бяха разпространени протоколи, включително и чрез социалните медии, съдържащи търговски наименования на лекарства, което е недопустимо, тъй като представляват реклама и насърчават към употреба на лекарства по лекарско предписание. Тези лекарства следва да се вземат само след преглед и индивидуализиране на лечението за всеки един конкретен пациент спрямо неговите придружаващи заболявания и прием на други лекарства, защото имат сериозни противопоказания, както и нежелани лекарствени реакции. Как това става с няколкоминутен телефонен разговор и как се мониторира такова лечение? Получихме множество сигнали от аптеки, че пациенти се опитват да получат такива лекарства без рецепта, след "назначение" по телефона, което трудно може да бъде доказано.

От друта страна, правилата в България не са се променили и контролните органи могат да накажат фармацевтите с глоби от няколко хиляди лева, ако отпуснат лекарства без хартиена рецепта. Само ще ви припомня ситуацията от м. март тази година, когато за подобно нарушение проф. Мутафчийски каза, че ще бъдат приложени силови методи и ще бъдат отнемани разрешителните на аптеките, в които се отпускат лекарства по лекарско предписание, без рецепта... Как така системата е толерантна към лекарите, които "преглеждат" по телефона и поставят и пациентите и фармацевтите в трудната ситуация на моралния избор, който прави всеки един фармацевт да наруши законодателството или да затрудни лечението на пациент, който реално се нуждае от тези лекарства, но или няма възможност да посети лекар или му се отказва такова посещение?

Част от хората се презапасяват, и това всеки един фармацевт с достатъчно професионални опит и интуиция може да прецени, докато комуникира с тях. Трябва да бъде намерен балансът в системата и напрежението да не се кумулира в аптеките, защото напрежението там, означава напрежение в обществото. Отговорността за това е на държавата. Време е тя да припознае социалната функция на аптеките, както и това, че фармацевтите, като специалистите, които осигуряват и консултират употребата на лекарствата не са продавачи в бели престилки. Време е да помисли за подкрепа и на тези най-достъпни медицински специалисти, така важни в този момент и да се демонстрира дългосрочна визия в тази посока.

Трябва ли всеки диагностициран с коронавирус да приема лекарства като антибиотици, антитромботични средства и кортикостероиди?

Лечението следва да е индивидуално и след преглед. Недопустимо е тези лекарства да се вземат неконтролирано, тъй като имат сериозни противопоказания и нежелани лекарствени реакции, и не се препоръчват за рутинна профилактика, както чувам от някои колеги, че е съобщавано на пациенти. В момента има сериозно потребление на тези продукти и е нормално, че има недостиг. По повод на употребата на антибиотици при пациенти с коронавирус, искам да напомня, че следващата седмица е Световната седмица на повишаване на осведомеността за антимикробната резистентност и Covid-19. Какво представлява антимикробната резистентност? Антимикробната резистентност е способността на микроорганизмите, например бактерии да стават все по-резистентни към антимикробно средство, към което по-рано са били чувствителни. Или с други думи, антибиотиците, които са действали преди, вече не действат така ефективно. Както всеки жив организъм, бактериите и другите микроорганизми мутират и се приспособяват, стават по-силни и изграждат устойчивост (резистентност) срещу лекарствата, които сме създали, за да се борим с тях.

Приблизително 25 000 души умират всяка година в ЕС от резистентни инфекции — голяма част от тях са инфекции, които са свързани със здравни грижи (т.нар. "вътреболнични инфекции"). По данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията всяка година в ЕС възникват над 4 милиона случая на инфекции в здравните заведения, дължащи се на антимикробна резистентност. Пандемията от Covid-19 поставя проблематиката с антимикробната резистентност в нова плоскост. Още повече сега е необходимо да разберем сложната връзка между вирусните и бактериалните инфекции. Някои симптоми на Covid-19 имитират бактериална инфекция. Само 8% от хоспитализираните пациенти с Covid-19 обаче имат бактериална или гъбична инфекция, но 72% от тези пациенти получават антибиотично лечение. Тази практика не само ще доведе до повишена неподходяща употреба на антибиотици в световен мащаб, но и ще доведе до по-нататъшно развитие на антимикробна резистентност. Пациенти с тежък Covid-19 и клинични признаци и симптоми на бактериална инфекция се препоръчват да получат антибиотично лечение, само когато е подходящо. Определянето на точния антибиотик след подходяща и бърза диагностика е от изключително важно значение.

Имат ли аптеките проблеми със снабдяването от търговците на едро с този вид продукти? Какви количества се зареждат от тях в момента - обичайните или по-големи предвид нарасналото търсене? От кой зависи да се повишат доставките в този момент и възможно ли е това?

Да, аптеките изпитват затруднения в доставките на тези продукти, поради повишеното им потребление и често получават откази от търговците на едро. Заявките може да се увеличат само от притежателите на разрешения за употреба, но повишена консумация на тези продукти има в световен мащаб, и когато няма добро планиране и проактивност е трудно да получим допълнителни количества преди големите пазари, които планират по-добре и имат визия за лекарствоснабдяването по време на пандемия. Именно за такива ситуации предупредихме преди време...

На този фон преди няколко седмици прокуратурата отново внесе обвинение, за това, че с две ваши интервюта сте всяли паника сред населението, като сте съобщили, че пандемията от Covid-19 може да доведе до недостиг на лекарства. Как ще коментирате така създалата се ситуация с липсващите медикаменти на фона на подновеното обвинение срещу вас, че сте създала паника с интервютата си, в които предупреждавате, че съществуват такива рискове?

Аз продължавам да недоумявам, как може прокуратурата да ми повдигне подобно обвинение, на базата на обективната информация, която коментирах през м. април, и която касае вероятност от недостиг на лекарства и логистични проблеми, съобщени от Европейската агенция по лекарствата, представители на СЗО и ЕК далеч преди моите интервюта. ВВС съобщи за опасения за глобален недостиг на някои масово употребявани лекарствени продукти, след като Индия ограничи износа на някои активни субстанции месец преди разтревожилите прокурата интервюта. Тази тема бе отразена и от вашата медия тогава. В допълнение, същата тази прокуратура още през март 2020 г. е разпоредила на ИАЛ да извърши проверка по повод сигнали за недостиг на лекарствен продукт. Така или иначе, дори след наличието на официална заповед от министъра на здравеопазването (бел. ред. тогава Кирил Ананиев), с която той ограничи износа на някои лекарства, за да предотврати недостига, както и писма от няколко международни организации, които посочиха, че недостига на лекарства е реален проблем, който трябва да се обсъжда открито и това не създава паника, прокуратурата продъжи да поддържа обвинението.

След това, на 14.09.2020 г. СРС върна обвинителния акт на прокуратурата за прецизиране, като обяви, че обвинението е неясно и има процесуални нарушения, които реално са ограничили правото ми на защита. На 27.10.2020 г. отидох отново в СДВР, за да ми връчат актуализираното обвинение, в което е уточнен часовия диапазон на "престъплението", както и че става въпрос за продължавано престъпление. Виждате, че това, което аз съобщих тогава не само беше реалност още през м. март, но когато продължаваме да си затваряме очите пред фактите и да реагираме реактивно, а не с дългосрочна визия за лекарствоснабдяването и включването на фармацевтите като медицински специалисти и аптеките като здравни заведения в системата се повтаря отново и отново... Аптеката има социални функции и в редица държави тяхната издръжка не е постоянно ограничавана, както в България. Фармацевтите играят основна роля - осигуряване на фармацевтични грижи за социално-значими заболявания, на рационална лекарствена употреба, докладване на лекарство-свързани грешки с цел оптимизиране на практиката на предписване и др. Не бива да се поставя акцент върху търговския аспект на употребата на лекарствата, защото и пациентите, и фармацевтите губят от това, а както виждаме и системата търпи негативи...

Какъв развой очаквате в съда?

Очаквам делото да се гледа и съдебният състав да анализира съставомерността на престъплението, да анализира и признае доказателствата, които прокуратурата не взе предвид. Делото е отново внесено в съда, на 5.11.2020 г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание – глоба. Странно е чувството да бъдеш предаден да съд, за това, че си казал истината. Нито недостига на лекарства е фалшива новина (виждаме, че ситуацията от м. март се повтаря с нова сила), нито аз съм предизвикала паника с коментирането на информация, която е известна от преди това. Още на 6.03.2020 г., един месец преди моите интервюта, вашата медия съобщава, че има проблеми с продажбите на над 350 лекарства и поставя въпроса за отговорността на държавата в организационно и информационно отношение за гарантирането на необходимите лекарства.Още тогава поставяте въпроса, който много широко се дискутира на европейско ниво – зависимостта на европейската фармацевтична индустрия от активните субстанции, които се произвеждат в Китай и Индия и опасенията за задълбочаване на недостига поради пандемията от Covid-19. Съобщавате за възможността поради пандемията да възникне друг вид недостиг и популяризирате списъка на Световната здравна организация с рискови за недостиг лекарства. Считам, че поведението на широко обсъждане на световни тенденции, които неминуемо ни засягат е проактивно и отговорно поведение и заслужава похвала, не административно наказание.

Ключов елемент от управлението на недостига на лекарствени продукти е сътрудничеството и координацията между различните заинтересовани страни, като в доклад на Европейската комисия относно недостига на лекарства от 22.07.2020 г. е посочено, че професионалните организации на фармацевтите, каквато е Българският фармацевтичен съюз, който представлявам, е част от механизма на сътрудничество, който трябва да изгради всяка една държава-членка на ЕС. В това число и България. Това, което като необходимост за успешно преодоляване на недостига на лекарства е посочено от европейските институции, се наказва в България... Недоумявам...

Вие съдите държавата и прокуратурата. Можете ли да дадете повече подробности за тези дела?

Да, сезирала съм Европейския съд по правата на човека в Страсбург, като жалбата е регистрирана и е даден ход на делото. Това е прецедент, който показва, че още в генезиса на това обвинение има редица нередности. На практика, прокуратурата определи мое право, гарантирано от Конституцията на България – а именно, правото на мнение и свободата да го изкажа, за престъпление. В конкретния случай, правотата на това мнение се потвърди многократно, включително и чрез събитията, на които станахме свидетели с недостига на продуктите, които споменахме в началото на интервюто. Независимо от вижданията на прокуратурата недостиг на лекарства съществува. Недостигът е едно нормално явление, което в условията на пандемия се задълбочи. Затварянето на очите пред фактите не ни помага да управляваме реалността адекватно и обществото няма полза от това. Нито променя тази реалност...

В допълнение към делото в Страсбург съм внесла искова молба в Софийския районен съд за действия на прокуратурата срещу мен, които представляват дикриминация и тормоз. Искам да излезем от контекста на моя случай, и да коментираме, че това, което става с мен е знаково и показателно за системата – стигнахме дотам, в "демократичното" си развитие, че един професор, представител на съсловна организация, с 25 годишен стаж и обвинен за това, че е казал истината. Недостиг на лекарства има и това го виждат всички. Тази информация нито всява паника, нито е тревожна.

Просто е необходимо този недостиг да се управлява и правилно да се комуникира. Целта на моите интервюта е да се информират българските граждани за световни тенденции в лекарствоснабдяването, които следва да се вземат предвид, за да се осигури адекватна реакция с цел предотвратяване на недостиг и намаляване на негативния ефект, който тези ситуации имат потенциала да създадат. Като бивш изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) аз съм наясно, че недостига на лекарствените продукти води до генерирането на значителни разходи, както на публични, така и на лични средства и поставя под въпрос надеждността на системите на здравеопазване. Ето защо е от изключителна важност проблемите, свързани с потенциален недостиг да бъдат проактивно коментирани, както на експертно ниво, така и огласявани в обществото. Обратното считам за неадекватно, а затаяването на важна информация за обществото бих квалифицирала като предателство спрямо очакванията и доверието на хората.  

Споделяне

Още по темата

Още от Интервюта