Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Проф. Владимир Атанасов: Обучението в е-среда е с по-нисък коефициент на полезност и качество

7 коментара
Проф. Владимир Атанасов

Образователната система се справи с преминаването към образование онлайн, но обучението в електронна среда е с по-нисък коефициент на качество и полезност. Резултатите от последните две учебни години за обществото ще се видят след пет или десет години. Не бих искал да обобщавам по този начин, но всички се питаме дали не е много рисковано да поверим здравето и живота си на лекар, завършил през 2021 г., казва в интервю за Mediapool проф. Владимир Атанасов. Той е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и с интереси в областта на литературната история и критика, медиите, методиката на литературата. Преди ден официално беше представен сборникът "Образование и медии", публикуван в негова чест през 2020 г. Авторите в сборника са сред най-авторитетните съвременни университетски преподаватели, журналисти и публични личности.

Проф. Атанасов е министър на образованието в периода 2001 - 2003 година, а по-късно и посланик на България в Словения.

Проф. Атанасов, функционалната неграмотност се превръща във все по-голям проблем на българското общество. И международни изследвания като PISA, и резултатите от задължителната матура по български език и литература показват, че учениците трудно се справят с разбирането на текст, извличането на информация от него. Какви според вас са причините за тази неграмотност? Само методите на преподаване и изпитване ли са "виновни"?

Преди всичко бих искал да направя едно уточнение: PISA™ е търговска марка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а България не е член на тази организация. Отделен член е Европейската Комисия. Какво ни пречи да се присъединим пълноправно към организацията, е известно: корупция и бюрократични спънки. От друга страна, България е приела и участва в Програмата за международно оценяване на учениците, известно като PISA, защото е най-изчерпателната и строга международна оценка на резултатите от обучението на 15-годишни учениците. Последното проучване е от 2018 г. То ни отрежда 420 т. "Четене", 436 "Математика" и 424 "Природни науки" (ср. 427 т.). Това прави резултата неудовлетворителен – българските ученици са под критичния праг за четивна грамотност – 41.5%, оттук и проблемът с функционалната неграмотност. На първите места са Китай и китайските градове и територии с особен статут, следвани от Естония, Канада, Финландия, Ирландия и Корея. В "нашата" част на "ранг-листата" са Румъния, Кипър, Молдова, Мексико, Йордания.

Резултатите от PISA показват качеството и съпоставимостта на резултатите от обучението, постигнати в целия свят и дават възможност на преподавателите и политиците да се учат от политиките и практиките, прилагани в други страни.

По дефиниция функционалната грамотност е набор от умения и компетентности за успешно справяне в реални житейски ситуации. Тя изисква: познаване на гражданските права и задължения; разпознаване на подвеждаща информация (fake news), ориентиране в света на медиите, здравето и личностно развитие. И най-важното – четене на текстове и анализ на информация за вземане на решение. Както и да бъдат погледнати, тези неща опират до това, което се нарича четивна грамотност, т.е. как разпознаваме и разбираме знаците на заобикалящия ни свят така, че да имаме пълноценно – лично и социално, съществуване в него. На едно място проф. Богдан Богданов беше написал: "Некултурният човек веднага се познава по това, че се държи ненормирано и незнаково." Ако "преведем" тази мисъл на езика на PISA, ще си помислим, че уменията за справяне в глобалния свят на българските ученици са до такава степен неразвити, че в нашите училища по-скоро се обучават примати.

С това категорично не може да се съгласим.

Що се отнася до матурите, 52.44 т. или 4.14 на зрелостния изпит по български език и литература не е лош резултат и не говори за функционална неграмотност, в сравнение с резултата на 15-годишните.

Какви са причините за тези резултати?

И все пак кой е виновен? Това не е българският учител, той направи чудеса в ненормални условия (някои наричат това "нова реалност"). Нашите учители продължиха да работят и в условията на деформиран обществен дебат, добър пример за fake news, които учениците трябва да разпознават. Когато тази "новина" обаче обходи повечето медии, как да се ориентират в коректните факти?

Вината не е и в методите на преподаване, защото те не са разработени за онлайн обучение. Обучението в електронна среда е непълно, частично покрива поставените образователни цели и до голяма степен не борави с ефективни методи на преподаване. За чест на МОН, институцията успя да се справи сравнително нормално с ненормалната обстановка, но проблемът остава – колко пъти ще може да повтаряме това упражнение? С бездушната комуникация на деформираните гласове и физиономии на участниците в "зуум". Забелязвате ли, говорим за "участници", не за "ученици" и "студенти", въобще за млади човешки същества. Да се "лекува" пандемия с икономически и политически локдаун е неприемливо и налудно, както и да се обучават и възпитават млади хора през "интернет на нещата", когато върху смартфона на учителя основните му професионални задължения са само апликация сред всичко останало.

Не омаловажавам труда на никого, но време е да мислим какво правим след "пижама-обучението".

Какви са най-големите рискове от "разпространението" на функционалната неграмотност?

До този момент в изследването на PISA са констатирани следните недостатъци на българското образование (в частност на образованието по литература): продължава да доминира обучението, което е ориентирано към запаметяване и възпроизвеждане на информация; не се формират умения за справяне с проблеми, някои от които тревожни; няма равен достъп до качествено образование; необходими са по-добра база, по-високи заплати и квалификацията на учителите, за да имаме успех. Тези неща българските политици донякъде разбраха – повишиха многократно заплатите на учителите, поощриха младите колеги, защото системата в следващите пет години ще бъде напусната от поне 60 или 70% учители с достатъчен осигурителен стаж.

А това е и моят отговор: как изследваме способността за справяне с проблеми в реална житейска среда, а сме принудили учениците да извличат полезна информация и да търсят решения на проблемите във виртуалното. Искаме да внушим на някого, че то е равно на реалното ли? Образователните експерти трябва ясно да си дадат сметка, че "празните" когнитивни зони могат да се изпълват само професионално и човешки с адаптирана информация, а не с дигитални фантасмагории, придобити със сръчност на пръстите преди някой да си е измил очите, без участие на мисленето. Още веднъж: решаване на реални проблеми във виртуална среда не е възможно. Това е все едно чрез анимация да учим на човеколюбие и усърдие в името на общественото благо.

И все пак заради извънредните обстоятелства последните две учебни години минаха под знака на онлайн обучението - и в средното, и във висшето образование. Успя ли образователната система да се справи с предизвикателството?

Отново ще подчертая: да, образователната система се справи, но всяка образователна система отчита резултатите си в края на годината, а обществото ги "отчита" след пет или десет години. Не бих искал да обобщавам по този начин, но всички се питаме дали не е много рисковано да поверим здравето и живота си на лекар, завършил през 2021 г.

Аз лично съм по-скоро скептичен. Не защото колегите в Медицинските факултети не са си свършили работа, а защото обучението в електронна среда е с по-нисък коефициент на качество и полезност. Добре е, че поне присъствените практики бяха запазени.

По какво съдя? Активността на студентите ми през тази академична година беше между 40 и 60%. В присъствена форма на обучение, при живо физическо общуване ефектът е значително по-висок – 70-80%.

Какво даде, но и какво взе това бързо преминаване на образованието към онлайн формат?

Образованието е държавна политика и се намира в пряко взаимодействие с останалите аспекти на обществения организъм. То е добро, когато има култура – книги, кино, театър, концерти, развлечения. Добро е, когато има добре работеща икономика и когато социалните отношения са подчинени на идеята за общо благосъстояние като политическа перспектива. Когато това не е така, образованието започва да страда от дефицити. Общуването, съсредоточеността върху важните неща, имам предвид не кой си е качил снимка на Мачу Пикчу в Инстаграм, а важното нещо е какъв искам да стана, когато порасна. Представете си, че къде съзнателно, къде не, всеки ученик и студент, се пита: защо правя всичко това, защо се уча – за да стана безропотен изпълнител, който се умилява пред мантрата на подчинението, въоръжен с букет от виртуални ресурси, или уча, за да се развивам и помагам на близките си да заживеят в един по-добър и човечен свят. Дано не прозвучи крайно, но стихийното въвеждане на технологиите понякога ни приканва да заменим ножа и вилицата само с лъжица, защото при всички случаи изглежда по-лесно.

Това ли е според вас дигитализацията на образованието, за която толкова години си говорим? Или по същество си е "офлайн" образование, но не пред дъската, а пред камерата?

Не, разбира се. Извънредната епидемична ситуация у нас не ескалира в крайности като в Германия и Великобритания, където някои политици сондираха общественото мнение с налудната хипотеза "Вероятно ще се наложи да се лишим от някои граждански права".

Това, че училищата и университетите създадоха и разработиха активни ресурси и възможности в сайтовете си, е важно. Но нека си дадем сметка, че платформите, които използваме – Zoom, Google classroom, Microsoft Teams, Moodle и пр. са базирани основно в Силициевата долина. Ще се усъмня, че да се чуваме и виждаме в реално време е безплатно, За какво се прави това – за развитие не образованието или за печалба на мултинационални технологични компании.

С две думи: създаване на образователни платформи – да, но като допълнителен инструмент за повишаване качеството на физическото общуване между учители и ученици в образователната система.

През миналата година излезе сборник във ваша чест, в който са включени текстове на доста различни като интереси и профил хора, но обединени под заглавието "Образование и медии". Каква е ролята на медиите в образованието и на образованието в медиите?

Предпочетох това заглавие, защото по някакъв начин то реабилитира две разминаващите се орбити и обороти – между целите на образованието и света на медиите. Сборникът беше създаден именно с такава идея – да събере различни и различаващи се гледни точки и позиции. В "общата" работа индивидуалните избори доведоха до солидарни решения.

Образованието отстъпи от вековния си принцип – комуникативен, реторически и присъствен, затова дълбоко благодарен съм на всички колеги и приятели, които приеха, за да компенсират принудата за живот в шемета на зловещата паника и водопада от статистически данни, които трябваше да ни парализират пред мистерията на пандемията. Те приеха да пишат за медиите като образование, направиха го светли умове и дарования, за да кажат: всичко образова, недостатъчното образование никога не променя нищо в полза на хората и гражданите.

Образованието е медиум, който акумулира части от човешкото знание, превежда го, пренася го към следващото поколение. То е един от основните медиуми между поколенията в обмена на културна информация. Образованието е медиум, който тласка към оличностяване и социализиране на онова, благодарение на което човечеството се държи изправено и проявява склонност не само към възпроизвеждане, но и към произвеждане на идеи – предприемачески, хуманитарни, творчески.

Въобще, колкото по-малко образование в медиите, толкова повече "фалшиви новини", манипулации, промиване на мозъци, толкова повече отваряне на кухини – в знанията за нашия свят, в умението да го правим по-добър и в компетентността да взимаме информирани решения за важните неща в живота.

Смятате ли, че днешните ученици, а и студенти са достатъчно подготвени, за да консумират "здравословно" информацията, която ги залива от всички страни?

Едва ли, защото от една страна ограничаваме учебната информация, за да не ги претовари, а от друга, биват заливани с информация, без някой да се замисли доколко и с какво тази информация може да спомогне за развитието на човешкия капитал. Няма да успеем да догоним технологиите, но поне да ограничим негативното им въздействие върху психиката и интелекта.

Трябва ли образователната система да обръща по-голямо внимание на това как да се потребява медийно съдържание?

Споделям мнението на експерти в тази област – необходимо е изучаване на дисциплината "медиазнание". Образованието не е затворена система. В нея се артикулират знания, а и тя самата пренася компетентности към обществото: обществото плаща за образование, образованието се отплаща с житейски и професионални умения.

Защото образованието много често предлага факти и тяхната коректна интерпретация срещу целия "фейк", създаван от тролове и други болни мозъци с цел да ни дезинформират и превърнат в консуматори.

Образованието днес е най-високата платформа, от която може да се защити знаещият, можещ и мислещ човек.

Образованието е осъзнатото набавяне на човечност.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

7 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Мунчо Велики
    #7

    Поздравления за проф. Атанасов!
    Изключително добър анализ на ситуацията в образованието не само в България, а и в света.

    Иска ми се да добавя още няколко щриха.
    Един лекар, завършил през 2021 година, ще "излекува окончателно" 200-300 души.

    - Какво ще направи обаче с един инженер, завършил през 2021 година, комуто ще му дадат да управлява Атомната централа?!?
    Аз ще ви кажа:
    - Ще ни реши веднъж за винаги всички проблеми!

    -------

    Добре се споменава фактът, че Китай са с най-доброто образование в

  2. rusonefil
    #6
    Отговор на коментар #1

    Ти бъркаш понятията дигитално образование с неприсъствено образование. Програмите, за които говориш се ползват и при присъствено образование в напредналите страни. Тук става дума за нещо съвсем друго. За социалната компетентност която е също част от образованието и дистанционно трудно се придобива. Но и въпросният професор не е вдянал за какво става дума в образователната проблематика при епидемична обстановка.

  3. rusonefil
    #5
    Отговор на коментар #2

    Твоите поражения очевидно нямат връзка и са настъпили дълго преди НОЩ.

  4. rusonefil
    #4

    Фактът, че на толкова некомпетентни хора като горния дават професорски титли, опровергава тезата му.

  5. рептилиан
    #3

    Преди да пишете мнения за образованието се запознайте с образованието на напредналите страни. Разработване на проекти има главно във високите класове и само по определени теми. А защо все пак в Западна Европа и САЩ образованието е добро? Защото обществото е развито. Човек се учи не само в училище, а и от контактите си. Ако човек среща предимно чалга, на това и се научава. Вижте езика в сайтовете - пълно с граматически грешки, но празно откъм информация.

  6. Kruger
    #2

    Жертвите на щаба и мутро-милиционерите са няколко-стотин хил. ученици, както и няколко милиона граждани. Загубили битката с НОЩ. Ама тях не ги брои никой всекидневно. Пораженията върху цялото общество са, и ще са, тежки и дългосрочни. Виновните за това не трябва да бъдат забравени, и трябва да бъдат наказани.

  7. анита хегерланд
    #1

    Обучението в телефонна и интернет среда не е ефективно, защото изобщо не е електронно в духа на технологиите на 21 век. За да бъде такова, министерството на образованието трябва да похарчи парите, с които искат да организират почивка на децата през лятото, за софтуерни разработки по всички предмети по класове. Дигитално образование не означава учене пред компютъра с хартиен учебник и тетрадка, а с програма, която детето може да отвори на компютъра си и да разработи определен проект, да свърже определено знание с практически задачи.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.