Професия "Шапка на тояга"*

Добра заплата, тлъсти бонуси, офис в центъра и почти никаква работа. Това са условията, в които работят от години военните магистрати в България, благодарение на липсата на реформи и щедрата субсидия от държавния бюджет.

Проучване на Mediapool показва удивителната цена за съществуването на това райско кътче в българската съдебна система, в което някои са успели да се трудоустроят - 15 милиона лева годишно. Срещу тези пари системата произвежда по-малко от 100 наказателни дела от общ характер на година.

Ако разделим общия бюджет на военните съдилища и прокуратури на броя внесени в съдилищата обвинителни актове, ще получим цена на едно съдебно дело от приблизително 150 000 лева, показва статистиката, която бе предоставена на Mediapool от прокуратурата и Висшия съдебен съвет.

Трябва да се има предвид, че много от случаите са за кокошкарските изпълнения на някои военнослужещи.

Въпросът за смисъла от военните съдилища и прокуратури е повдиган многократно през последните 20-30 години. Преди две десетилетия тогавашният главен прокурор Никола Филчев бранеше военните магистрати, защото харесваше тяхната склонност да приемат по-безкритично единоначалието.

Съдбата на военизираните магистрати беше на практика предрешена с промяната на подсъдността за служителите на МВР, които бяха извадени от системата на военното правораздаване и предадени на общите съдилища. Така те останаха буквално без хора за съдене.

В момента българската армия има численост приблизително равна на населението на градчета като Карнобат или Айтос – около 20 000 души по неофициални оценки, защото точните данни са секретна информация.

Сега си представете Айтос да бъде обслужван от Съдебна палата с 16 съдии, от които 5-6 апелативни, 47 военни прокурори и следователи, както и стотици администравни служители.

Какво вършат съдиите в Айтос?

Издържката на цялата тази военизирана система струва на данъкоплатците 15 милиона лева. Всички военни магистрати и служители взети накуп работят за общо 67 нови наказателни дела от общ характер, внесени в съда.

Любопитното обаче е, че малка част от тези дела стигат до втората инстанция. През годината Военно-апелативният съд е образувал едва 30 второинстанционни дела, което е много показателно за качеството на работата и сложността на разглежданите случаи.

Нека сега сравним цялата тази военизирана съдебна инфраструктура с цена 15 милиона лева с това, което вършат магистратите в малкия районен съд в Айтос.

Айтоският районен съд има четирима съдии, които през годината са решили 132 наказателни дела от общ характер, т.е. два пъти повече от цялата система на военното правораздаване. Освен това, същите четирима съдии са решили 1139 граждански дела, от които 432 по общия ред.

Бюджетът на районния съд в Айтос е 1 милион лева.

Общият извод е, че за 15 пъти по-малко пари съдебната система в Айтос успява да обработи 10 пъти повече дела по общия ред от военните магистрати.

Районните съдии в Айтос получават приблизтелно два пъти по-малки заплати от своите колеги във военните структури на окръжно и апелативно ниво

В Айтос няма прокуратура, защото тя бе закрита преди 3 години и превърната в териториално поделение на Бургаската районна прокуратура, за да се пестят разходи. Хубаво е ВСС да вземе пример от това.

Рахатът се пази с послъгване

Ако човек погледне разсеяно статистиката на окръжния Военен съд в София за 2022 година, може да остане с впечатление, че тримата съдии там са имали нормално количество работа.

В годишния доклад на съда пише, че за една година са постъпили за разглеждане общо 248 дела. Това са 83 дела на съдия в годината и по седем дела месечно. Не е много, но не е и чак толкова малко.

Само че тази статистика е чиста измама. Реалният брой на истинските съдебни дела е 8 пъти по-малък. В съда са постъпили 22 наказателни дела от общ характер (по 7 на съдия на година), общо 8 наказателни дела от частен характер (клевета и обида), шест предложения за налагане на глоби и цели 213 от т.нар. “частни наказателни дела“ (ЧНД).

ЧНД не са истински дела, както си ги представят данъкоплатците. Едно такова дело реално е един разпит пред съдия, едно разглеждане на мярките за неотклонение, евентуално разрешенията за прослушване и проследяване и други подобни. Тази статистика може да бъде раздувана почти до безкрайност, за да излезе на хартия, че един съд и една военна прокуратура функционират, докато те всъщност не правят нищо.

Ако данъкоплатецът отвори отчета на Военно-апелативния съд в София за 2022 година, той ще види документ, напълнен с всякакви незначителни подробности от битието на всеки съдия и служител, за да изглежда по-обемно. Но реалността за военното правораздаване е съвсем различна.

Например, за първите три месеца на тази година 25-те магистрати от Военноокръжната прокуратура в София са внесли точно 3 обвинителни акта в съда. Какво са правили 22-ма от магистратите не е ясно, но за тези три месеца са стрували на бюджета около 1 млн. лева.

Те се ширят в голямата сграда на централната столична ул. “Позитано“ в София, която е залепена за централата на БСП. В същото време прокурорите от Софийската градска прокуратура са по 3-4 в стая и имат доста повече работа.

Заплатите по 7-8 хиляди плюс бонуси

През тази година съдиите във Военно-апелативния съд ще получават базова заплата от 5720 лева, увеличена с 40% заради натрупаните поне 20 години стаж в съдебната система плюс 570 лева за върховен ранг. Чистата заплата е около 7700 лева, защото осигуровките се поемат от бюджета на съдебната власт.

Военните съдии и прокурори на окръжно ниво вземат около 1000 лева по-малко – 6700 лв. Военните следователи вземат подобни суми, а не вършат почти нищо. Един съдия в Айтос, който гледа десет пъти повече дела от един вонен прокурор, получава 3500 лева на месец.

И тогава идват бонусите. В зависимост от конкретната военна прокуратура или съд бонусите възлизат на между 8 и 12% от бюджета за заплати и осигуровки. Това означава, че всеки би трябвало да получава малко над една брутна заплата годишно като бонус за усърдния труд през годината – около 8000 лева.

Смисълът от закриването на военните съдилища е най-вече да се постигне справедливо вътрешно разпределение на работата в съдебната система, защото военните магистрати няма да си загубят работата. Те трябва да бъдат преразпределени в общата система, за да работят, колкото и другите, за тези пари.

*Mediapool писа по темата преди 10 години под същото заглавие. Нещата не са се променили особено.