Професорите Монтание и Колизи ще свидетелстват по делото срещу медиците ни в Либия

Наказателният съд в Бенгази допусна да бъдат изслушани специалистите по СПИН Люк Монтание и Виторио Колизи като свидетели по защитата на шестимата български медици, обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 939 либийски деца, съобщи БНР.

Според доклада на двамата професори, причина за масовото заразяване на деца със СПИН в болницата в Бенгази са лошата хигиена в здравното заведение и вътреболнична инфекция, възникнали още преди българите да бъдат назначени на работа в болницата и продължили и след тяхното задържане.

На днешното си заседание Наказателният съд в Бенгази отложи за 3 септември делото. Очаква се тогава експертите Монтание и Колизи да свидетелстват лично.

Министърът на външните работи сравни допускането им до изслушване с прехвърлянето на случая на обикновен съд преди година и заяви, че още днес е обсъдил с правосъдния министър Антон Станков, който е и председател на междуведомствената комисия, мерките, които трябва да бъдат предприети до 3 септември. От думите на Соломон Паси стана ясно, че българската страна ще поеме разходите по пътуването и престоя на двамата учени, отделно ще им съдейства и за получаване на визи за Либия.

Шестимата медици вече имат и международна връзка по телефона, веднага след делото Паси е разговарял с една от подсъдимите. Разговарял и с адвоката им Пламен Ялнъзов. Министърът обаче не се нае да прогнозира дали на 3 септември делото ще тръгне по същество. Отказа да даде оценка и на шансовете делото срещу българските медици да бъде отделено от това срещу мъчителите им.

С репликата "Готови сме да изслушаме вашите свидетели" криминалният съд разреши професорите Люк Монтание и Виторио Колизи да свидетелстват по делото. Виторио Колизи отдавна обяви, че е готов да свидетелства, ако бъде призован, днес стана ясно, че Люк Монтание е дал принципно съгласие.

На заседанието на 8 юли адвокат Пламен Ялнъзов поска официално от съда докладът да бъде приет като част от доказателствения материал. Днес Ялнъзов поясни пред журналисти, че е избрал професорите да бъдат призовани като свидетели, тъй като няма процесуални аргументи да настоява докладът им да бъде приет за доказателствен материал, тъй като не е сред поръчаните от съда експертизи, а е изготвен по искане на фондация "Кадафи".

Междувременно адвокат Пламен Ялнъзов направи и други искания пред съда. Едно от тях е да се приеме за доказателство докладът, изнесен още през 1998 г. пред ООН от либийския представител в Съвета за сигурност, който няма връзка с делото, но в него се говори за драматичния недостиг на медицински консумативи и лекарства в либийските болници в резултат на ембаргото.

Като друго доказателство Ялнъзов прилага и брой на либийското списание "Ля" от 1998 г., в което СПИН-трагедията в Бенгази бе описана за първи път, а като причина за нея бяха посочени лошата хигиена и липсата на консумативи, която е наложила многократно използване на едни и същи игли и спринцовки. Веднага след този брой списанието е спряно.

Деветимата офицери, които са изтезавали медиците по време на предварителното следствие срещу тях, и днес застанаха до тях като обвиняеми по делото. Пред журналистите те повтаряха, че никога не са докосвали с пръст българите и че те лъжат за изтезанията.

Заседанието протече при засилени мерки за сигурност. Все още не е ясно дали българските медици ще бъдат върнати в Триполи. В залата бе консулът на Италия в Бенгази, дойде и представител на фондация "Кадафи".

Либийският защитник на медиците Осман Бизанти не присъства на днешното заседание, в съдебната зала е неговата сътрудничка Ханан ал Уейти, която представляваше защитата от либийска страна и на първото заседание.

На заседанието на Наказателния съд в Бенгази на 8 юли тричленният съдебен състав не уважи искането на защитата за освобождаване на медиците под гаранцията на българското правителство. Адвокатът на родителите на пострадалите от епидемията деца внесе граждански иск, който бе приет от съда, за обезщетение от 15 милиона либийски динара (10.7 милиона щатски долара).

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: