Профилактика, дигитализация, ефективни инвестиции. Какво обещават партиите за здравеопазването?

Възможен ли е надпартиен консенсус за здравеопазването и ако да около какви ключови политики би се оформил той? Отговорите на този и други въпроси за визията на партиите относно бъдещето на здравеопазването потърсиха представители на здравния сектор от кандидат-депутати за следващото Народно събрание по време на Осмия национален фармафорум, организиран от списание "Мениджър". На събитието съсловните организации на лекарите и фармацевтите и фармаиндустрията очертаха очакванията си към бъдещото управление и потърсиха отговори за програмите на партиите в здравеопазването.

Д-р Александър Симидчиев, който е кандидат за депутат от Демократична България каза, че формацията има 3 приоритета в здравеопазването: насочване на фокуса към превенцията и профилактиката, майчиното и детското здравеопазване и дигитализацията на сектора. Симидчиев обясни, че целта е здравните проблеми да бъдат откривани максимално рано, преди човек да се влоши и лечението да се оскъпи. Той посочи, че ДБ ще търси надпартиен консенсус за приоритетите си, но следвайки основните си принципи.

"Сега съществуващата система преобладаващо лекува болни, а не опазва здравето", каза той. Симидчиев коментира, че дигитализацията ще помогне за това да се очертае актуалното състояние на системата, да се види кое в нея е ефективно и кое не и въз основа на това да се търси промяна и ресурсите да се инвестират ефективно. По думите му паралелно трябва да се инвестират повече средства в здравеопазване чрез общо подобряване на икономическата картина в страната, но също така ресурсите да се инвестират по-ефективно, за да не изтичат парите нерационално. Според него в дългосрочен план трябва да се вдигнат и публичните и индивидуалните средства за здравеопазване, а системата трябва да се реформира, а не разрушава. Ключов компонент, който да отпуши дигитализация в здравеопазвването, според него е електронното пациентско досие, тъй като чрез него цялата многопластова система може да се обедини около пациента, който да е в центъра. В областта на лекарствената политика той смята, че фокусът трябва да е върху рационалната лекарствена употреба, контрол върху разходите, ясни критерии за ползване на нови лекарства спрямо утвърдените терапии, прогенерична политика.

Д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ обяви, че стратегическата цел на партията е подобряване здравето на нацията.

Постигането тази цел тя вижда чрез инвестиции в кадровото обезпечаване на системата. "Предизвикателството Covid-19 показа регионалните дисбаланси, затова смятаме, че общините и държава трябва да гарантират балансиран достъп до медицински услуги", заяви Дариткова. Тя каза, че ГЕРБ се ангажира и с инвестиции в профилактика и се оправда с епидемията, която е изместила фокуса в друга посока.

Дариткова посочи, че ГЕРБ ще продължи усилията си за дигитализация на системата и изброи някои от направените до момента неща като електронните рецепти и направления, системата за проследяване на лекарствените количества, електронния търг за лекарства, електронната система за ТЕЛК и обеща, че ще бъдат доразвивани, надграждани и ще бъде осигурена свързаност помежду им. Дариткова каза, че ГЕРБ е поела ангажимент относно майчиното и детско здравеопазване и е започната процедура за изграждането на Национална детска болница и такива структури в останалите универститетски центрове.

Относно инвестициите в сектора Дариткова каза, че в последните години те постоянно се увеличават и занапред плановете на ГЕРБ са финансовото стабилизаране на сектора да върви паралелно с кадровото и организационното. Дариткова посочи, че досега най-голямо е увеличението на средствата за болниците, но в бъдеще фокусът ще бъде насочен към профилактиката.

Винаги сме търсили баланс и ще продължим да бъдем в динамичен диалог с индустрията и пациентстките организации, каза Дариткова. В лекарствената политика ГЕРБ ще работи за разработването и спазването на фармакотерапевтичните ръководства и проследяване на ефекта от лечението.

Д-р Георги Михайлов от БСП каза, че партията му ще работи за достъп на хората до ефективна и висококачествена медицинска помощ във всеки регион на страната. Според него е важно в рамките на т.нар. златен час хората да достигат до високоспециализирана и качествна помощ. Той припомни, че страната ни е на водещи места по смъртност от сърдечносъдови заболявания и предотвратима смъртност. Затова БСП предлага създаването на регионални структури за лечение на инсулти и инфаркти.

Друго предложение на БСП е да се намали ДДС за лекарствата, за да се увеличи достъпът на хората до медикаменти, да се увеличи реимбурсацията им от НЗОК и по този начин да се намали доплащането от джоба на пациентите. БСП предлага също безплатни лекарства за децата до 14-годишна възраст. Партията се нагажира и остойностяване на медицинските услуги и труда на медицинските специалисти и припомни, че това е неизъплен ангажимент на управляващата партия ГЕРБ. "Даваме все повече средства в система, която не е изчислена финансово. Заплащането на т.нар. клинични пътеки не е на принципа на остойностяване, а на договорки между отделни гилдии, лекари и НЗОК. И сегашният ресурс се изразходва абсолютно неправилно", коментира Михайлов.

Той напомни също така, че ГЕРБ искаше да въведе мораториум за навлизането на скъпоструващи медикаменти и коментира, че не може да се говори за национална лекарствена политика, когато в толкова много населени места няма аптеки. "Лъжем се, че правим нещо за Националната детска болница, а скелетът ѝ стои от 35 години", коментира още той.

По отношение на електронното здравеопазавне той констатира, че "системите да си говорят една с друга" и няма регистри на редките и онкологичните заболявания. По отношение на системата за контрол на лекарствените наличности той попита има ли контрол над реекспорта, щом по време на епидемия нискомолекулярният хепарин е изчезнал.

По думите на Михайлов България може и трябва да развива мощно производство на генерични медикаменти и също така да се възстанови биологичното производство на кръвна плазма.

Какво очаква системата от политиците?

Представителите на здравния сектор от своя страна поискаха по-сериозни инвестиции, предвидимост и напартиен консенсус за здравеопазването.

Председателят на Лекарския съюз д-р Иван Маджаров каза, че отделянето на процент от БВП за здравеопазване, сравним с европейските нива, е добра надпартийна основа, от която може да се тръгне. Той обърна внимание на тежките регионални дисбаланси по отношение на медицинските кадри, които епидемията е осветила.

"Практически ние лекуваме нацията с 30% пенсионирани кадри. В някои региони този процент е много по-голям. 10% от лекарите са над 70-годишна възраст. Това са неща, които трябва да се отбележат и върху които трябва да работим като стъпим върху постиженията досега и с поглед върху това как трябва да се решат", каза Маджаров.

Председателят на Фармацевтичния съюз проф. Асена Сербезова призова бъдещите управляващи да се вслушват в опита на лекарите, фармацевтите и бизнеса, тъй като те могат да предложат експертиза за успешните модели в други държави. Според нея с повече инвестиции и повишаване ефективността здравната система може да бъде подобрена, но не трябва да се отричат и постигнатите успехи. 

Според изпълнителния директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев пандемията е показала, че здравеопазването има нужда от активно управление, поставяне на конкретни цели и осигуряване на финансиране за тяхната реализация. Той отбеляза, че досега подходът у нас е бил здравните политики да следват събитията вместо да ги изправарват и даде пример с подхода при финансирането на новите скъпи лекарства. Докато други страни предварително планират и знаят с какви нови терапии ще разполагат в следващите години и осигуряват финансиране за тях, то у нас в миналото беше предложен мораториум, а в момента се разчита преразходът да се покрива изцяло от компаниите под формата на отстъпки и компенсации. По думите му обаче това не може да бъде устойчив модел и прогнозира, че 2021 г. ще е последната, в която индустрията ще продължава да компенсира нарастващите разходи за лекарства. 

Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на "Тева" и председател на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА), каза че в следващото управление трябва да се помисли за увеличаване реимбурсацията на някои масови медикаменти като например тези за кръвно налягане, така че да се намали доплащането на пациентите и да се подобри достъпа им до тях. "Не можем да говорим за иновации без наличието на генерични биоподобни медикаменти, които да освобождават ресурси, с които да се финансират иновациите", посочи той.