Профилактиката е приоритет на думи, но е неглижирана в бюджета на новата власт

Поставянето на акцент върху превенцията и профилактиката беше обявено като един от основните приоритети в здравната политика на новите управляващи от "Прогресивна България". Зад ангажимента за промяна на модела – от доминиращо болнично лечение към повече превенция и извънболнична грижа – застанаха както здравният министър Катя Ивкова, така и кандидатът на "Прогресивна България" за подуправител на НЗОК Асен Меджидиев. В първия проектобюджет на новата власт обаче тази заявка не е финансово обезпечена.

Както вече стана ясно, през 2026 г. НЗОК ще разполага с бюджет от 5.26 млрд. евро, което е увеличение от около 8.5% или 412 млн. евро спрямо 2025 г.

Болничната помощ и лекарствата обаче получават по над 10% увеличение спрямо миналата година. В същото време първичната извънболнична помощ, където се извършват профилактичните прегледи и където общопрактикуващите лекари следят пациентите преди заболяването да се усложни, получава ръст от едва 4.4%. Със сходен темп расте и специализираната извънболнична помощ.

С това минимално увеличение е малко вероятно да бъдат договорени повече и по-атрактивно заплатени медицински дейности в извънболничната помощ. Това означава отново ограничения при издаването на направления. Освен това ниските цени, по които НЗОК плаща прегледите в извънболничната помощ, са една от причините много специалисти изобщо да отказват да извършват прегледи по здравна каса.

Особено показателно е сравнението между първичната помощ и болничния сектор. Допълнителният ресурс за общопрактикуващите лекари е около 14.3 млн. евро, докато болничната помощ получава над 217 млн. евро допълнителни средства. Това е над 15 пъти разлика в полза на болничния сектор, което трудно може да бъде обяснено предвид претенцията, че профилактиката е водеща държавна политика.

Наред с това се наблюдава и друга, по-важна промяна. Извънболничната помощ получава повече пари в абсолютни числа, но делът ѝ в общите разходи на НЗОК всъщност намалява.

С други думи, системата допълнително "накланя" везните в полза на болниците и лекарствата. Така на практика се получава ново изместване към болничния модел, въпреки че на думи приоритетът е профилактика и извънболнична грижа.

Профилактиката не е приоритет и в бюджета на МЗ

Ограничено е и финансиране на дейностите по профилактика и обществено здраве в бюджета на Министерството на здравеопазването, което отново е в противоречие с направените политически заявки. Общият бюджет нараства от 615.7 млн. евро през 2025 г. до 646.4 млн. евро през 2026 г., което представлява увеличение от около 5%. Въпреки това, разпределението на средствата между отделните политики показва значителни структурни различия.

Най-големият ръст е при политиката "Диагностика и лечение", която се увеличава от 475.5 млн. евро през 2025 г. на 506.6 млн. евро през 2026 г. (+6,6%). В резултат нейният дял в общия бюджет нараства от 77.25% на 78.38%, което допълнително концентрира разходите в лечебната система.

Същевременно средствата за "Промоция, превенция и контрол на общественото здраве“ остават практически без промяна – от 91.4 млн. евро през 2025 г. до 91.3 млн. евро през 2026 г. (-0,2%). Делът на тази политика намалява от 14.85% на 14.12%, въпреки общото увеличение на бюджета.

Това означава, че при общ ръст на публичните средства за здравеопазване, профилактичните дейности не получават допълнително финансиране и реално губят относителна тежест в системата.