Проформа стандарт и контрол за дървата за огрев

Влязла в сила от началото на октомври наредба на екоминистерството, според която дървата за огрев трябва да имат максимум 30% влажност и да не са боядисвани или лакирани, няма да доведе до подобряване качеството на въздуха в градовете с наднормено запрашаване и трудно може да се контролира спазването ѝ, а санкции за нарушителите не са предвидени.

Това се казва в критична позиция на екологичното сдружение "За Земята", според която фундаментален проблем на предприеманите от ековедомството мерки е липсата на стандарт за дървесината, задължителен за производителите и/или търговците на дървесина за огрев по подобие на този за въглищата. Вместо това са "въведени лобистки разводнени изисквания като цялата отговорност за осигуряване на качеството е прехвърлена върху гражданите", посочва се в становището на екоорганизацията.

Според нея във верига на производство, търговия и употреба на продукта, потребителите няма как да гарантират дали купените от тях дърва отговарят на изискванията.

Друг проблем е, че трябва да се контролират десетки хиляди потребители, вместо няколкостотин производителя и търговеца, посочва се в писмото. "Контролът за спазване на изискванията всъщност ще е невъзможен, тъй като властите нямат право да влизат в домовете, за да  докажат изгарянето дървесина, която не отговаря на изискванията. Освен това контролните органи не са ясно определени и не са разписани функциите им", твърдят от сдружението.

"Всички знаем какво се случва, когато има възможност да се прехвърля горещия картоф между институциите. Обикновено – нищо", коментират още от "За Земята". Друг съществен недостатък според тях е, че нито Наредбата, нито Закон за чистота на атмосферния въздух предвиждат санкции за нарушителите.
 
Ивайло Попов от "За Земята" коментира какво може да се случи на практика: "Някой си купува свободно влажни дърва или стара боядисана дограма, защото никой не контролира продавача. Прибира се, гори ги в печката, с което замърсява и дома си, и целия квартал. Идва някой от общината или РИОСВ на проверка и вижда влажните дърва или дограмата в двора. Но собственикът твърди, че не гори от тях, а инспекторите нямат право да влязат в дома му и да извършат проверка, за да установят нарушението. Макар че няма как, но дори и да го докажат, не могат да наложат санкции. Как да очакваме нещо да се промени с тази Наредба тогава?!"
 
Екоорганизацията припомня думите на екоминистъра Нено Димов, който обяви, че "за да имаме по-чист въздух е необходим политически консенсус и воля за предприемане на непопулярни мерки и конкретни резултати могат да бъдат постигнати само със съвместни действия на всички институции на национално и местно ниво".

В момента обаче в София хората могат да си купят мокри дърва и дори стара използвана дограма от борси за дърва и въглища без проблем, а институциите нехаят, отбелязват от "За Земята".

"В България не само ще продължим да дишаме замърсен въздух и ще понасяме здравните последици от това, но ще трябва да платим и глобите заради едно правителство, в което интересите на отделни министерства и лобита са над тези на обществото", добавят от "За Земята".
 
Сега въведените проформа мерки уж за намаляване на замърсяването на въздуха са предприети като отговор на правителството след като България бе осъдена от Съда на Европейския съюз през април 2017 г. заради прекомерно запрашаване на въздуха в цялата страна

Година и половина по-късно Брюксел предупреди България, че е постигнала много малко за подобряването на качеството на въздуха и намаляването на фините прахови частици и ако не предприеме адекватни мерки, отново ще бъде дадена на съд, като този път ще иска налагането на глоба.

Така реално се стигна до наредбите за качеството на въглищата и дървесината, но второ сега търпи острите критики заради недомислията в нея.

От "За Земята" посочват, че именно мярката за качеството на дървесината е от изключителна важност, тъй като над 76%  от хората, ползващи твърди горива за отопления, са на дърва и едва 14-15% на въглища.