Проформа забрана за това аптека и дистрибутор да са с общ собственик

Проформа забрана за това аптека и дистрибутор да са с общ собственик

Парламентът въведе проформа забрана едни и същи лица да притежават едновременно аптеки и дистрибутори (търговци на едро) с лекарства с гласувани на второ четене поправки в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

На хартия промените целят забрана на т.нар. вертикална интеграция между търговците на едро и дребно, защото това е в ущърб на конкуренцията, но на практика депутатите оставиха "вратичка" за заобикалянето на нормата като не въведоха изискване те да не са свързани лица. Сега субектите, които притежават едновременно аптеки и дистрибутори ще имат срок от 6 месеца, в който да се "откажат" от единия бизнес, т.е. да го прехвърлят.

До момента в закона имаше ограничение само магистър-фармацевтите, които притежават аптека, да участват и в собствеността на производители и дистрибутори с лекарства.

Според последния секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) 4 вериги аптеки имат вертикална интеграция с търговец на едро, като единствено веригата SOpharmacy, свързана със "Софарма", е интегрирана по цялата вертикала, освен с търговец на едро и с производител. Другите три вериги, свързани и с дистрибутор, са "Марешки"-"Фармнет"; "Медея"-"Медея-Фармако" и "Феникс"-"Ремеди Трейдинг".

При излизането на предложението да се забрани аптека и дистрибутор да са с общ собственик от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), където членува и една от засегнатите групи – "Софарма", възразиха остро, че забраната на вертикалната интеграция посяга върху вече изграден легално бизнес и това е пряка държавна намеса в свободните пазарни отношения.

Без филиали на аптеки

С промените беше одобрено създаването на Национална аптечна карта, която да идентифицира къде има недостиг на аптеки и фармацевтични услуги за гражданите. По време на дебатите депутатът от левицата Георги Михайлов заяви, че у нас в над 70 общини изобщо няма аптеки, докато в големите градове има излишък.

Депутатите обаче отхвърлиха една от мерките, които МЗ предлагаше срещу недостига на аптеки в малките населени места, а именно - вече съществуващи аптеки да разкриват филиали на втори и следващ адрес на места с недостиг.

Причината предложението да бъде отхвърлено е липсата на ясни критерии в какви ситуации ще се допуска разкриването на филиал.

Идеята срещна критики сред фармацевтичното съсловие заради твърде общите критерии за разкриване на филиали, което според специалистите крие рискове и в крайна сметка идеята беше отхвърлена в парламента.

Приложение на лекарства извън показанията им

Парламентът регламентира и прилагането на лекарствени продукти извън определените им показания при липса на друга опция, т.нар. "off-label" употреба.

По изключение и при липса на алтернатива за конкретен пациент разрешено у нас лекарство ще може да се приложи извън условията на разрешението му за употреба, ако има научни доказателства за безопасността и ефикасността на лекарството.

Подобен подход се прилага най-вече в онколечението. Лекарственият продукт ще се предписва от комисия от трима лекари от лечебно заведение за болнична помощ с призната специалност по профила на заболяването, които ще мотивират предписанието за всеки конкретен пациент.

Лечението ще се осъществява в болница след получаване на писмено информирано съгласие от пациента. В тези случаи лекарственият продукт няма да се заплаща с публични средства.

Проф. Георги Михайлов от БСП посочи, че медицинската общност и пациентските организации настояват отдавна за тази възможност, но медикаментите могат да се окажат непосилни за пациентите. Той настоя да отпадне текстът, че лекарствата няма да бъдат заплащани с публични средства, но предложението му беше отхвърлено. 

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво да се прави при бързото разрастване на коронавирусната зараза?