Прогнилата гръцка олигархия

Журналистът Костас Ваксеванис

Демокрацията е като да караш велосипед. Ако не въртиш педалите, ще паднеш. За жалост велосипедът на гръцката демокрация отдавна е счупен. След  като военната хунта падна през 1974 г., Гърция създаде  единствено хибридна и размита форма на демокрация. В Гърция човек може да гласува, може да бъде член на някоя партия и да протестира. Но  в действителност само една малка клика държи истински политическата власт.

Толкова много неща се изговориха за гръцката криза, но двойно повече неща бяха премълчани. Кризата се превърна в бойното поле на интересите и на идеологиите. Залогът е ролята на политическия сектор и на социалната държава. Да, в Гърция ние имаме недобре работещ държавен сектор, а през последните 40 години управляващите партии поверяваха правителствените постове на техните привърженици, независимо от тяхната квалификация.

Но действителният проблем с държавния сектор произтича от малкия елит от бизнесмени, които живеят на гърба на гръцката държава, представяйки се за предприемачи. Те подкупват политиците, за да спечелят изгодни правителствени договори за обществени поръчки, като обикновено в тях цените са необичайно раздути. Те също така притежават много от медиите в страната и така си осигуряват мълчание относно своите действия. Понякога дори си купуват футболен отбор, за да привлекат подкрепата на обществото и да прикрият  престъпленията си зад обществената защита, подобно на наркобоса Пабло Ескобар в Колумбия или на паравоенния лидер Аркан в Сърбия.

През 2011 г. Евангелос Венизелос, който тогава беше министър на финансите и сега е лидер на социалистическата партия ПАСОК, създаде нов закон за данъците върху собствеността.. За имоти над 2000 квадратни метра данъкът беше намален с 60 процента. Венизелос по този начин създаде едно голямо изключение за единствените хора, които можеха да си позволят да плащат данъка - богатите. Същият този Венизелос е отговорен и за закона, предоставящ широк имунитет на министрите от гръцкото правителство.

Подобни тарикатлъци се извършваха в Гърция десетилетия наред. Хората са лишени от действителна информация за тях, защото телевизиите, вестниците и интернет сайтовете са контролирани от икономическия и политическия елит.

Друг скандал е свързан с така наречения "списък Лагард". През 2010 г. Кристин Лагард, тогава министър на финансите на Франция, а сега шеф на МВФ, даде на гръцкото правителство списък с около 2000 имена на гръцки граждани с швейцарски банкови сметки. Целта беше да помогне на гръцките власти да предотвратят евентуални данъчни измами.

Гръцките представители обаче в действителност не направиха нищо с този списък. Двама бивши министри на финансите Георгиос Папаконстантину и неговият приемник Венизелос били казали на парламента, че не знаели къде е списъкът на Лагард. През това време няколко медии неправомерно обвиниха някои политици и бизнес фигури, че са в списъка, за да прикрият грозната действителност, произтичаща от това, че богатите хора не плащат данъци, докато техните отчаяни сънародници ровят из кофите, за да намерят храна.

Когато Хот док, месечното списание, което аз издавам, направи списъка Лагард обществено достояние през октомври, аз бях арестуван и обвинен, че нарушавам правото на неприкосновеност на личния живот. Но бях оневинен. Този резултат не се хареса на онези, които са на власт. Така че аз съм подведен под отговорност по второ дело, датата на което все още не е определена. Обвиненията са точно толкова неясни, колкото бяха и първия път. По време на целия първи процес, от публикуването на списъка Лагард до ареста ми и до оневиняването ми, гръцките медии отсъстваха. Случаят беше водеща новина за международната преса, но не и за пресата на страната, в която се разиграваше.

Причината за това е проста. Списъкът Лагард засяга една корумпирана група, която се определя като демокрация, докато с лека ръка обезсилва тази демокрация. Това са официални представители с офшорни компании, приятели и роднини на министрите в правителството, банкери, издатели и онези, които са замесени в черния пазар.

След като моето списание публикува списъка, гръцкото правителство дори не направи изявление по въпроса. Когато Венизелос напусна поста на министър на финансите миналия март, той пропусна да предаде диска със списъка на приемника си. Той го отнесе със себе си. Едва когато неговият приемник Янис Стурнарас заяви пред в. "Файненшъл таймс" през октомври, че никога не е получавал списъка, Венизелос го върна в офиса на премиера. Но никой така и не го попита за това закъснение и лидерите на трите партии в управляващата коалиция не сезираха за поведението му парламентарната разследваща комисия.

През това време от нова версия на списъка стана ясно, че някой е махнал оттам имената на трима роднини на господин Папаконстантину, който беше министър на финансите от 2009 г. до 2011 г. преди Венизелос. Миналия месец Папаконстантину беше изгонен от ПАСОК. Сега той е изправен пред парламентарно разследване, пред вероятността за отнемане на имунитета му от съдебно преследване, който той имаше в качеството си на бивш министър, както и пред обвинения, че е подправил официални данни. Както изглежда, той може да се превърне в новата Ифигения, принесена в жертва, така че корумпираната политическа система да може да оцелее.

И всичко това се случва в момента, когато Гърция върви по обтегнатото въже над бездната на фалита, когато коалиционното правителство  въвежда нови данъци за по-низшите класи. Половината от младите гърци са безработни. Икономиката се стопява с 6,9 процента на година. Хората просят храна. А неонацистката партия Златна зора е във възход, експлоатираща горчивината и гнева на народа към управляващата класа.

Гръцкият народ трябва да се качи отново на велосипеда на демокрацията, като призове за край на разочарованието и на корупцията. Журналистите трябва да устояват на манипулациите и да преоткрият своите журналистически задължения. А правителството трябва да съживи бившето демократично наследство на Гърция, вместо да убива вестоносеца.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Балкани