Програма "Околна среда": Много договори, нищожно усвояване

Планът с договарянето на европейските пари по проекти във водния сектор е преизпълнен, но усвояването на парите се бави драматично. С близо 14% разплатени средства, Оперативна програма “Околна среда” (ОПОС) е далеч под средното за всички програми 25%. Това показват данните в системата за управлението на еврофондовете ИСУН към 10 август.

Ето защо, ако екоминистърът Нова Караджова се изяви като "Дядо Коледа" това лято с подписаните договори за общините, за строителите на съоръженията Коледата се отлага – за повечето от тях най-вероятно при следващото правителство.

Равносметката до момента са десетина приключили малки водни проекта на обща стойност около 160 млн. лв. Те са на общините Хисаря, Каварна, Троян, Бургас, Перник, Главиница, Вълчи дол, Белослав, Приморско, Казанлък, Благоевград и Сопот.

Още десетина, сключени по времето на кабинета Сергей Станишев, са в строеж, по които са платени около 62 млн. лв. На някои от тях като Горна Оряховица, Търговище, Лозница и Вършец срокът за изпълнение беше удължен, защото общините не успяха да се вместят в графика. Причината за забавянето беше преработването на част от проектите.

На практика от 58-те сключени договори при управлението на ГЕРБ се строи единствено в Бургас, Провадия и Пирдоп, които са с готови инвестиционни проекти. Провадия е пример за това, как по-малко от месец след подписването на договора с управляващия орган на ОПОС успя да започне модернизацията на ВиК мрежата и пречиствателната станция за 18 млн. лв. Зам.-министърът на околната среда Ивелина Василева дори нарече събитието “епохално”, защото такава голяма инвестиция в малкото градче не е правена от десетилетия.

Успехът на тези общини се дължи на факта, че направиха обществените поръчки за избор на изпълнители преди да бъдат сключени договорите с програмата, коментира Малина Крумова. Тя допълни, че именно този модел насърчават да прилагат общините за да не се губи време, да няма забавяне в сроковете и проектите да станат рискови.

За съжаление обаче този модел рядко се прилага от общините. По част от останалите около двайсетина договора, с готови инвестиционни водни проекти, в момента текат процедурите за избор на изпълнители, а за близо половината все още дори не са започнали.

Още по - трагично е положението с 32-та договора без инвестиционни проекти "на гола поляна" за близо 920 млн. лева. По тях усвоените пари до момента са едва 4 млн. лв., като строителство не е започнало по нито един обект. Единствено община Чирпан е успяла да избере всички изпълнители по отделните части на проекта за над 42 млн. лв. В Пазарджик, Дряново, Разлог и Айтос са избрали само консултантите.

От големите инвестиционни проекти за над 100 млн. лв. реално строителство започна само по този за водния цикъл на Габрово. Враца се очертава като пълен провал след като новият кмет прекрати процедурата и обяви нова. Не е изключено България сама да прекрати този проект, поради невъзможност за вместване в графиците, коментираха източници от Министерския съвет пред Mediapool. По другите два големи проекта – Добрич и Пловдив - процедурите са в ход, но все още се чака одобрението на Европейската комисия. Проектът на Асеновград пък все още е в процес на оценка в управляващия орган.

Освен късното мобилизиране на екипите за обществени поръчки на общините, обжалването на почти всеки търг допълнително забавя изпълнението на проекта, посочи Малина Крумова.

На практика същинското изпълнение на водните проекти е оставено за крайния срок 2014 и 2015 г., когато няма много място за маневри. Това ги прави изключително рискови, защото досегашният опит по предприсъединителната програма ИСПА показа, че за реализацията на един проект с изграждането на пречиствателна станция и модернизация на мрежата са необходими около шест години. Първите сключени договори по ОПОС в края на 2008 г. също потвърждават тази практика, след като бяха удължени.

Залогът за успешното изпълнение на водните проекти през този програмен период е много голям. Причината е, че за следващия една значителна част от инвестиците ще бъде насочена към водния сектор – около 3.6 млрд. евро по думите на президента Росен Плевнелиев, цитиран от БНТ.

Затова и Брюксел иска ускоряване на темпото. Препоръката е на еврокомисаря по регионална политика Йоханес Хан. В началото на август той посочи, че ВиК секторът в България се нуждае от сериозни инвестиции, за да се достигнат изискванията заложени в европейското законодателство.

Загубите по водопроводната мрежа, които сега са 54%, трябва да намалеят до една пета. Населените места с над 2000 души пък трябва да са с канализация и пречистване на отпадните води.

Съгласно договора ни за присъединяване към ЕС, до края на 2010 г. страната трябваше да е изградила 87 пречиствателни станции в населени места с над 10 хиляди души. Към този момент обаче напълно са изградени едва 16, а 31 имат частично пречистване на мръсните води. В края на 2014 г. пък трябва да е осигурено пречистването на водите и в градовете и селата с над 2000 души. Въпреки неизпълнението на поетия ангажимент, засега Европейската комисия не е започнала наказателна процедура срещу България.

В този смисъл инвестициите във водния сектор ще останат ключов приоритет за ЕС за кофинансиране в България за следващия програмен период, посочи Хан. Според него успешното завършване на реформите във водния сектор в България ще е жизненоважно условие за ефективното използване на наличните средства от ЕС. Причината е, че Брюксел се готви да въведе условието пари срещу реформи след 2014 г.