Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Програмата на НДСВ – предимства и недостатъци

0 коментара

На 14 април НДСВ представи някои акценти от предизборната rкономическа програма, която е разработена от Лидия Шулева, Николай Василев, Милен Велчев, Милко Ковачев, зам.-министъра на финансите Любомир Дацов, бившият зам.-министър на икономиката Любка Качакова и депутатът от НДСВ Даниел Вълчев. Целта на програмата е значително ускоряване на икономическия растеж – от сегашните нива от 4.5-5% годишно до 8%. НДСВ предлага следните мерки за увеличаване на икономическия растеж:

-Намаление на осигурителните вноски от над 42% до около 37-39%

-Насочване на по-голяма част от пенсионните вноски към частен пенсионен фонд – от сегашните 3% на 10%. Дефицитите на пенсионната система се покриват със специален фонд, създаден с пари от приватизация, еврофондове и др.

-Разпределение на осигуровките между работодател и работник в отношение 50:50

-Намаление на данъка върху доходите – сегашните ставки от 10, 20, 22 и 24% да се заменят от две ставки – 9 и 19%

-Запазване на валутния борд

Строеж на АЕЦ “Белене”

-Подобряване на бизнес средата чрез реформа на търговската регистрация, въвеждане на частното изпълнение и обслужването на едно гише

-Подобряване на инфраструктурата – пътища, ж.п. мрежи, газификация, интернет

-По-високи обезщетения за жени, излизащи в отпуск по майчинство

По-високите обезщетения за майчинство – зле за растежа, спорно за демографията

Има няколко мерки, които по никакъв начин не могат да ускорят икономическия растеж. На първо място това е плащането на по-високи обезщетения за майчинство. Това е политика, която взема от една част от обществото (данъкоплатци) и дава на друга (жени, които решават да имат дете). Това намалява стимулите за труд на първата част от обществото заради относително по-високите данъци, които плаща. В същото време тази политика намалява стимулите за труд и на втората част от обществото, защото много повече жени ще спрат работа, за да имат дете. По този начин се намаляват стимулите за труд в цялото общество и съответно икономиката произвежда по-малко. Когато икономиката произвежда по-малко, а населението е по-голямо (заради повечето деца, които се раждат) всички в страната стават по-бедни. Когато хората стават по-бедни се увеличава емиграцията и населението спада.  В крайна сметка, в резултат на насърчаването на раждаемостта по начина, предложен от НДСВ, българското общество ще стане по-бедно като е възможно също така да намалее като брой (ако емиграцията е по-голяма от новородените).

Осигурителната тежест не намалява

Втората мярка, която вреди на икономическото развитие, е предвидената промяна в разпределението на осигуровките между работодател и работник от сегашните 70:30 на 50:50. Както сме посочвали и преди, промяната в разпределението между работодател и работник води (чисто математически) до реално увеличение на осигурителната тежест и внасяните в бюджета осигуровки. Това се дължи на промяна в съотношението между облагане под и над черта.

Ще разгледаме следния пример – разглеждаме служител с месечна заплата от 1000 лева. При осигуровки от 42.5% и разпределение между работодател и работник от 70:30 можем да видим в таблица 1, че разходът за труд на работодателя е 1279.5 лева, платените осигуровки общо са 425 лева, а доходът след осигуровки е 872.5 лева. Осигурителната тежест, изчислена като платени осигуровки към разход за труд, е 32.76%.

При промяна на разпределението от 70:30 на 50:50 допускаме запазване на общите разходи за труд на работодателя (което е логично, тъй като тези разходи показват пазарното равновесно ниво на разходите за труд).

Виждаме в таблица 1, че след промяната осигуровките, плащани от работодателя, намаляват с около 70 лева, докато осигуровките, плащани от служителя, нарастват с около 100 лева. С други думи, след промяната се внасят в консолидирания държавен бюджет 30 лева повече, отколкото преди това. Поради тази причина доходът след осигуровки на служителя намалява от около 872 лева на около 842 лева. Осигурителната тежест нараства от 32.7% на 35.05%.

Разгледаният пример може да се приложи за всяко ниво на доходи и резултатът ще е един и същ – промяната в разпределението на осигурителната тежест между работодател и работник от 70:30 на 50:50 води до по-високо осигурително бреме и по-нисък доход за служителя. Такава промяна няма как да подпомогне ускоряването на икономическия растеж, точно обратното – увеличението на реалната осигурителна тежест със сигурност ще попречи на постигането на висок икономически растеж.

Освен промяната в разпределението на осигурителната тежест между работодател и работник, НДСВ предлага и промяна в осигурителната ставка – намаление с 3 до 5%. Ако осигуровките се намалят с 3%q това ще е недостатъчно, за да покрие увеличението на реалната осигурителна тежест породена от промяната в разпределението на осигурителната тежест. Единствено намаление на ставката по осигуровките с над 3.33% може да доведе до реално намаление на плащаните осигуровки и да остави малко повече средства в ръцете на работниците и работодателите.

За да има осезаем ефект върху икономиката, обаче, е препоръчително осигуровките да се намалят поне на половина – до около 20%. Най-добрият вариант е намаление до 10%, което ще увеличи с между една четвърт и една трета доходите на работещите.

Мерките, свързани със строежа на втора атомна централа в Белене и подобряването на инфраструктурата, могат да имат както положителен, така и отрицателен ефект върху икономическото развитие. Ако тези проекти се извършат от частни инвеститори без държавно финансиране или държавни гаранции и след прозрачен търг или конкурс, тогава икономиката ще спечели много от тяхното изпълнение. Ако проектите се реализират с държавни средства или гаранции и без прозрачен търг или конкурс, резултатът ще е по-скоро негативен за икономиката.

Следват мерките, които ще имат положително влияние върху икономиката. Както посочихме, за да имат положителен ефект върху икономиката, осигуровките трябва да се намалят с поне 3.33 процентни пункта спрямо сегашното им равнище, като е препоръчително те да се намалят около 10 пъти повече. Запазването на валутния борд безспорно е важно за постигането на висок икономически растеж, тъй като евентуално преминаване към дискреционно централно банкиране ще предизвика значителен негативен шок върху икономиката.

Подобряване на бизнес средата чрез реформа на търговската регистрация, въвеждане на частното изпълнение и обслужването на едно гише е правилно решение и ще доведе до повече възможности за увеличаване на бизнес активността. Но, само ако тези неща бъдат наистина въведени, а не останат просто пожелание. Тук трябва да посочим, че законът за частното изпълнение вече е приет на първо четене от парламента и при желание може да се приеме на второ четене още преди изборите.

Намаляването на ДОД – недостатъчно

Намалението на данъка върху доходите безспорно е реформа, която увеличава стимулите за труд, предприемачество, спестяване, инвестиции и като цяло подпомага икономическото развитие. Предложеното намаление, обаче, не е достатъчно голямо и съответно не може да се очаква да има голямо влияние върху икономиката. Само ще посочим, че в съседна Румъния данъкът върху доходите е 16%, в Русия и Украйна е 13%, в Грузия – 12%, в Сърбия – 14%. Както и преди сме посочвали, би било уместно, възможно и резултатно да се въведе плосък данък от 10% както за данъка върху доходите, така и за данъка върху печалбата и осигуровките. Това е политика, която би могла да има осезаем ефект върху темповете на икономическо развитие.

Насочването на средства в частен пенсионен фонд е положително

Насочването на повече средства към лични пенсионни сметки в частен пенсионен фонд е може би най-радикалната реформа, предложена в предизборната програма на НДСВ. Това едновременно ще увеличи спестяванията в икономиката и ще ускори икономическото развитие и в същото време ще даде възможност за значително по-високи пенсии при пенсиониране. Тази реформа трябва да бъде подкрепена.

Сред акцентите в предизборната програма на НДСВ има мерки, които ще увеличат икономическия растеж, така и такива, които биха могли да го намалят. За постигане на целта от 8% годишен икономически ръст, обаче, е необходим малко по-радикален подход в някои области и включване на повече данъчни намаления, включително намаление на данъка върху печалбата, данъка върху доходите и осигуровките. Не бива да забравяме, че няма страна, която да е постигнала икономически растеж от 8% при нивото на преразпределение през бюджета, което съществуват в момента в България. Следователно преразпределението трябва да се намали значително.

Институт за пазарна икономика

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.