Проклетото наследство на комунизма

Комунистическото минало не е мъртво. То дори не е отминало. В края на краищата ние, хората, или над 99% от нас, сме това, което е нашето минало.

Ето защо е невъзможно с едно драсване на перото комунизмът да бъде заличен веднъж завинаги. Повечето българи не са избрали сами да преживеят ерата на комунистическото господство, но днес те могат да градят по-добре бъдещето си, ако са информирани изчерпателно.

Могат да си създадат по-детайлирана представа за последните десетилетия и ясно и категорично да се сбогуват с практиките на комунизма или най-малкото - поне да се дистанцират от всичките му тъмни страни.

Има обаче членове на бившата БКП, които, независимо по какви причини, твърде колебливо пристъпват в терена на новото време.

До скоро представители на БСП все още се солидаризираха с Милошевич. Случаите с Бриго Аспарухов и Кирчо Киров свидетелстват за лекомислено боравене с миналото. Съвсем неотдавна Аспарухов заплашително намекна, че хората на някогашната комунистическа политическа полиция биха могли да се обединят и да всяват страх сред партиите.

Подобни забележки звучат непонятно за западните уши. Досега такова нещо не е казвано от никой представител на "службите" в сферата на НАТО или ЕС. А БСП дори предвиждаше да катапултира Аспарухов във висшите етажи на властта. Ахмед Доган, който сам е работил за ДС, публично взе страната на Аспарухов.

С такива сили ли ще се създава новата Европа?

Без необходимата политическа хигиена Евросъюзът, който и без това е принуден да се справя със сериозни проблеми, би загинал. Това няма да бъде от полза за никого, включително за България.

В бъдеще, когато в НАТО или в ЕС се зародят съмнения за издаване на тайни или за някаква нередност, подозрението почти автоматично ще падне върху България, в случай че там все още има хора на ръководни длъжности, обременени от своето минало.

Също толкова объркващо е да чуеш от устата на млади българи, пък и на някои източногерманци, че при комунизма много неща са били по-добри. В действителност през 1989 г. комунизмът бе напълно изчерпан в икономически аспект, както в Съветския съюз и в ГДР, така и в България. Той рухна не защото Горбачов и неговите хора са извършили предателство. В действителност съветските реформатори осъзнаха, че съветската система е неспасяема. Живков остави на българите милиарден дълг - той се влачи до днес.

Още по-лошо бе насочването на мисленето в погрешната посока, деформацията на съзнанието, причинена от Марксизма-Ленинизма.

Тук не става въпрос за някакво правосъдие на победителите,

което да раздават антикомунистите - между впрочем всичко се извърши твърде хуманно в сравнение с комунистическите практики. След 1989 г. в България нямаше народни съдилища, нито лагери. Става въпрос за историческа почтеност.

Истината трябва отново и отново да бъде изричана и написвана, за да не се подхранват фалшиви митове. Та нали не позволяваме на детето си да смята погрешно! Колкото по-отрано се научим, че 5 + 5 = 10, толкова по-добре.

Човек не бива да напуска къщата, в която е живял дълго време, без да хвърли един изпитателен поглед назад. Тъй като българите не спират да проклинат и да се оплакват от упадъка на морала в страната си, то няма всъщност нищо по-естествено от това да се открият причините за този упадък. Ако се вярва на пътеписите на чужденци от преди 1944 г., навремето повечето българи са били надеждни, честни и динамични.

Днес присъдата на чужденците е много по-сурова. Значи ли това, че след 1944 г. манталитетът (на мнозина или на някои българи) се е променил? Би било малко глупаво вината за всичко негативно да се хвърля върху комунистите. Много недостатъци вероятно са свързани не само с комунизма, но и с урбанизацията.

Иска или не иска, човек и занапред постоянно ще се сблъсква с неприятното минало. Работата не е там без нужда да се изправят на позорния стълб хора, които са вярвали или все още вярват в комунизма.

Всеки има правото да се заблуждава - но не и правото да гради кариера в една нова демократична система, и то в най-чувствителните сфери при положение, че миналото му е твърде съмнително. Сигурно е било възможно да се живее достойно в погрешната система. За мнозина ерата на комунизма е свързана с безгрижната младост, със семейния живот, с децата, с усвояването на професия. Нима всичко това е било погрешно? Разбира се, че не.

Не би следвало ненужно да се упрекват пенсионерите в наивност. Днес техният живот и без това е достатъчно тежък. Психологически феномен е, че след известен период от време паметта "сортира" и изхвърля най-лошите спомени. Дори хора, за които училището е било мъчение, 10-20 години по-късно се сещат, че ученическият живот е имал и своите хубави страни. Бивши войници възкресяват героичните си дела или си спомнят за другарството по време на война, която в действителност е била варварска. Това е свързано изключително и само със способността на човека да забравя, но то няма нищо общо с историческата истина.

В името на по-доброто бъдеще на хората трябва да се положат усилия, за да може демокрацията и пазарното стопанство час по-скоро да дадат плодове. Фатална грешка би било демократичното начало постоянно да се смесва с елементи на комунизма така, че България все да не може да изплува от долината на сълзите.

Когато си в Рим, прави като римляните!

Който е взел решение да се присъедини към ЕС, трябва да го направи без никакво "но" и "ако".

Разбира се, не всичко, което блести в ЕС или в НАТО, е злато. Но България трудно би могла да наложи напълно различни правила в ЕС. Когато Вацлав Клаус, днешният чешки президент, предяви твърде големи претенции към "старите европейци", един холандец му каза: Не ЕС иска да влезе в Чешката република, а Чехия - в ЕС.

Днес икономиката на България положително щеше да бъде на по-високо ниво, ако след 1989 г. заличаването на старото, погрешно мислене бе извършено по-решително. Чужденците щяха да имат друго отношение към София, ако не бяха принудени да изпитват постоянното чувство, че под повърхността все още са живи остатъците от един съмнителен социализъм.

Често в България, както и в други бивши комунистически държави, съществува илюзията, че е достатъчно да обявиш своето привърженичество към Запада, пък било то само на думи, за да си напълно готов за пазарната икономика. Навремето Румен Гечев ( икономически министър в кабинета на БСП - б.р.) оповести, че в САЩ не само е изучавал, но дори е преподавал пазарна икономика. Това, уви, не помогна на българската икономика.

Разбира се, човек може да живее с лъжата. Има примери за това. Гражданската война в Испания, гибелта на арменците в Турция или ролята на Япония във Втората световна война така и не изтръгнаха от отговорните за тях кръгове пълно признание на вината им. В Испания, Турция или Япония обаче мълчанието никога не е пречело на демокрацията и на пазарната икономика.

Комунизмът, напротив, разруши из основи политическото, икономическото и религиозното мислене. Истината освобождава от принудата постоянно да замазваш всичко, да го представяш за безобидно или да си принуден да се защитаваш. Истината ни прави свободни. Затова тя е най-доброто начало.

Никой не очаква от всеки бивш член на БКП да се покае публично. Всеки отделен човек трябва да се оправдава сам пред себе си. Онзи обаче, който се стреми към ръководен пост, трябва да позволи да му се зададе въпроса за отношението му към собственото му минало. Хора като Михаил Горбачов, Александър Яковлев или Борис Елцин спечелиха уважение, защото надскочиха сянката си и предпочетоха истината пред догмите на марксизма-ленинизма.

При положение, че страната иска да влезе в НАТО и в ЕС, трябва непременно да се гарантира, че на функционерите на БКП и на ДС няма да се даде шанс да смущават процеса на демократизация в ущърб на България или дори само да хвърлят негативна светлина върху страната. Всички опити да се затварят очи за последиците от комунизма са контрапродуктивни.

Още от България