"Проклятието на август" – сезонът на опасностите в Русия

Август в Москва е сезон на тягостна жега, прекъсвана от внезапни проливни дъждове, на къпане в прохладни реки и пристъпи на съжаление за лятото, което така и не се състояло напълно. Август също така е руският традиционен сезон на катастрофи, пише сайтът "Политико".

Предприетият от хардлайнерите опит за преврат, довел до падането на комунизма през 1991 г., обявеният дефолт и финансов колапс през 1998 г., началото на втората Чеченска война през 1999 г., потъването на подводницата "Курск" през 2000 г., руската инвазия в Грузия през 2008 г., взривът в водноелектрическа централа през 2009 г., опустошителните пожари през 2010 г., катастрофалните наводнения през 2011 г. - всичко това се случи през август.

Руснаците наричат това "проклятието на август", пише кореспондентът на изданието Оуен Матюс.

Проклятие или не, август 2016 г. определено е изпълнен със заплахи, предизвикани от чистката в Кремъл, нарастващия поток обвинения срещу Украйна и атмосферата в Москва около Олимпиадата, представляваща буреносна смес от наранена гордост и враждебност.

Докато Русия е задмината от САЩ и Китай по брой на медали, спечелилите спортисти се описват от държавната телевизия като "мъжествено отстранили всички обвинения за допинг от страна на русофобския международен спортен елит". В същото време, тоталната забрана за участие на руски атлети, предложена от Световната антидопингова асоциация, която впоследствие бе отхвърлена от Международния олимпийски комитет – се представя като американски заговор.

Кореспондентът на "Политико" разказва, че е бил поканен като гост в публицистичното предаване "Специален кореспондент" на телевизия "Първи канал", където два часа са развивани все по-налудничави теории, свързващи допинг скандала със западна конспирация за наказване на Русия за "независимата" ѝ позиция в международните отношения.

"Кажи ни, Оуен, съгласен ли си, че олимпийската забрана е отмъщение за това, че завзехме Крим?", излая в скороговорка водещият Евгени Попов, след което продължи": "Русия се противопостави на хегемонията на Вашингтон и сега е време да бъдем наказани?"

След това, в петък, бившият офицер от КГБ и дългогодишен съратник на Путин Сергей Иванов бе отстранен от поста си на ръководител на президентската администрация и заменен от своя заместник – дребния апаратчик Антон Вайно, направил кариера в службата по протокола в Кремъл.

Уволнението на Иванов е част от шаблона. Руският президент Владимир Путин консолидира личната си власт, прочиствайки дългогодишни политически съюзници в полза на млади, безлични, но абсолютно предани бюрократи. По-рано тази година Путин назначи двама бивши охранители за губернатори на районите Тула и Калининград и сложи своя бивш личен бодигард Виктор Золотов начело на влиятелната Национална гвардия – новосформирана силова структура, състояща се от 250 000 въоръжени мъже, които са подчинени пряко на Кремъл.

Путин се избавя от стари приятели и ги заменя със слуги, коментира свързаният с Кремъл анализатор Станислав Белковски пред fontanka.ru.

"Тези хора му напомнят (на Путин) за времето, когато той не беше бос, още по-малко пък президент....Сега той се нуждае от изпълнители, не от съветници". С други думи, Путин сменя, всеки способен да се изправи срещу него.

Последната чистка бе предшествана от дни на ожесточена антиукраинска риторика. Миналата неделя руската Федерална служба за безопасност (ФСБ) заяви, че е пленила няколко диверсанти от украинските спецслужби, които имали в себе си оръжие и експлозиви. Това станало след престрелка недалеч от Армянск – селище на границата с окупирания от руснаците Крим. Според ФСБ последвали още две престрелки на фактическата граница между Русия и Украйна. Контролираните от Кремъл медии подгряха военната мания, обвинявайки украинците, че подготвят дестабилизация и евентуална инвазия в окупирания полуостров.

Киев не търси пътища за преговори, но върви към терор, заяви Путин пред репортери. Двама войници загинаха, предотвратявайки терористични атаки в Крим. Ние не можем да позволим това да продължава, допълни той.

Видеоматериал, излъчен от руската държавна телевизия на 12 август, показва единия от пленниците – украинският гражданин Евгени Панов от Запорожка област, който направил пълни самопризнания след като престоял повече от седмица в руски арест.

Аз бях поканен в Киев да взема участие в група за саботаж, казва Панов, чието лице е нарязано и в синини, пред разпитващите го. Всички членове на тази група бяха офицери от главната разузнавателна дирекция на украинското министерство на отбраната, заявява още пленникът във видео, разпространено от руските спецслужби. Той продължава с назоваване на имена на предполагаемите му съучастници и признания, че обикалял градове в Крим да набелязва потенциални мишени за терористични атаки.

Украйна бързо отрече да има нещо общо с каквито и да е подобни заговори. "ФСБ сътвори нова измислица", написа в Туитър вицепремиерът Иванна Климпуш.

Въпреки това прокремълските блогъри и руските медии без да губят време обвиниха украинския президент Петро Порошенко, че подкрепя тероризма и призоваха Русия да се защити, като даде отпор.

"Киев не прави нищо за мира, но открито се готви за война. Какъв смисъл има да се говори с Порошенко? Той винаги лъже", написа блогърът Алексей Чеснаков, бивш политически съветник в Кремъл.

Не е ли това прелюдия към нова руска военна кампания? По време на интензивните боеве през лятото на 2014 г. между украинските сили и подкрепяните от Русия бунтовници в Донецк и Луганск, се говореше за създаване на сухопътен коридор между Русия и Крим.

В крайна сметка сега е налице поне една важна индикация, че подобен ход не е в дневния ред на Кремъл: на подопечните му медии все още не е разпоредено да подготвят почвата за подобна офанзива.

"Към този момент ние само заливаме Порошенко с критики, че е терорист, хванат с окървавени ръце", казва висш представител на руска телевизия, настояващ за анонимност.

"Засега няма никакви инструкции да подготвяме каквато и да е информационна платформа за отбранителна операция на нашите войски", допълва източникът.

Кореспондентът на "Политико" напомня, че преди началото на военните действия както в Грузия, така и в Крим, се водеше ожесточена пропаганда, целяща да покаже, че жителите на Южна Осетия, Абхазия и Крим, са заплашени. Такава сега не се наблюдава.

Кремъл вероятно си поставя не толкова мащабни цели. Твърденията за предполагаем украински терористичен заговор дават на Путин добър повод да не участва в предстоящата среща на т.нар. Нормандска група на западните съюзници. Срещата на "Нормандската четворка" е на насрочена за 4-5 септември в рамките на форума на Г-20 в Китай. Сега, казва Путин, "при настоящите обстоятелства няма смисъл" да се провежда среща.

Путин освен това отчаяно се бори да снемане на разрушителните икономически санкции, въведени от САЩ и ЕС срещу Русия.

Като използва изпитаната тактика "разделяй и владей", Путин примамва няколко европейски страни, включително унгарския президент Виктор Орбан, с оферти за евтин газ и ядрени електроцентрали. Френската десница и германски индустриалци се обявиха против удължаването на санкциите, в резултат на което консенсусът в ЕС се пропуква. Представянето на Порошенко като поддръжник на тероризма е удобен начин за отклоняване на вниманието от продължаващите боеве в Донбас, както и за по-нататъшно разделение на позициите в ЕС.

Путин има и други цели с раздухването на страхове в Крим. През последните седмици се появиха сигнали, че руската хватка на марионетките ѝ в Източна Украйна и Крим започва да се изплъзва. Миналия месец Игор Плотнитски, ръководител на самообявилата се Луганска народна република, бе ранен от бомба, избухнала на пътя докато пътувал с колата си. Плотнитски обвини украинските власти и САЩ в опит за атентат срещу него. По-вероятно обаче бомбата е заложена от негови местни съперници или зад случая стоят влошените му отношения с руските му господари.

Самият Крим освен това редовно страда от прекъсване на тока, тъй като снабдяването му с електричество зависи изцяло от Украйна, докато не бъде построен струващият милиони долари мост над Керченския пролив, който ще свързва полуострова с Русия.

Отчитайки, че през септември в Крим ще има парламентарни избори, Кремъл иска да покаже, че новите руски граждани там са щастливи от анексирането – разпалването на страхове чрез твърденията за поддържан от Киев тероризъм е един от начините да се укрепи подкрепата за Путин.

Каквото и да се случва в Кремъл, "проклятието на август" досега донесе поне едно нещо – усещането за опасност в края на лятото.