Прокуратура и следствие - недосегаеми за обикновен парламент

Само Велико Народно събрание може да извади следствието и прокуратурата от съдебната власт, постанови Конституционният съд /КС/.

С 9 на 2 гласа днес съдът реши, че само Велико Народно събрание може да извършва промени в структурата и основните функции на съдебната власт, на самия Конституционен съд, на президента, на парламента, на Министерския съвет.

Цялото решение е подписано с особено мнение от председателя на съда Румен Янков, с особено мнение е подписала разширеното тълкуване на понятието "държавно устройство" и съдия Пенка Томчева.

Председателят на съда Румен Янков смята, че самото искане на Никола Филчев е недопустимо и делото трябва да бъде прекратено. Според него, ако съдът излезе с тълкуване сега, той ще внуши по какъв начин и в какъв състав да действа Народното събрание, ако реши да променя Конституцията. Янков смята, че подобно тълкуване "подменя кардинално стойностите", защото въпросите се решават не от гласуването на избирателите и от пряко легитимираните да законодателстват, а от конституционната юрисдикция. По този начин КС влиза в ролята на оракул, който раздава политически индулгенции и запазва статуквото, твърди Янков.

Делото бе образувано на 26 октомври м.г. по искане на главния прокурор, за докладчик бе определен съдията Васил Гоцев. Никола Филчев попита конституционните съдии дали промяната на мястото и основните функции на конституционно установените органи - съд, следствие, прокуратура, Висш съдебен съвет и други, е промяна и на формата на държавното устройство. Според Конституцията, такава промяна може да се извършва само от Велико Народно събрание. Питането на Филчев дойде, след като се засилиха гласовете за необходимостта прокуратурата и следствието да бъдат извадени от съдебната власт и да се предвиди механизъм за контрол върху главния прокурор.

Днес болшинството конституционни съдии дадоха разширено тълкувана на понятието "държавно устройство и държавно управление". В мотивите си те специално записаха, че изваждането на прокуратура и следствие от съдебната система е промяна на държавното устройство и управление. Такава промяна е и премахването на поста вицепрезидент, както и прехвърлянето на основни правомощия на парламент към президент и правителство или обратното. Промяната на мандатността на висшите държавни органи също е прерогатив на велик парламент.

Според КС обаче не е промяна във формата на държавно управление и едно обикновено Народно събрание може да въведе мандат за ръководителите на съдебни, прокурорски или следствени органи, да ограничи несменяемостта на магистратите, както и техния имунитет, да ограничи имунитета и на депутати.

Съдия Томчева не е съгласна с разширеното тълкуване на понятието "форма на държавно управление". Според нея то включва само промяна в устройството на държавата (например от единна във федеративна) или във формата на управление (от парламентарна в президентска или в монархия). Според Томчева приетото от КС разширително тълкуване е неправилно и не съответства на заложената в конституцията идея, че Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на основния закон.

Промяна в бройката на народните представители, както и на броя членове на ВСС например, може да направи само велик парламент.

Недопустимо е обикновено Народно събрание да променя определените от Конституцията организация, функции и статут на основните конституционни органи, които осъществяват държавното управление, както и в баланса между тях, се казва в решението на Конституционния съд.

КС записа и правото си да упражнява контрол върху промените в Конституцията от страна на обикновен парламент.

След днешната си среща с БСП главният прокурор показа задоволство, че си е свършил работата, като е сезирал КС за компетенциите на обикновеното и на Великото Народно събрание, защото съществували различни мнения в обществото по въпроса. Филчев отказа коментар на днешното решение на съда с мотива, че то само се изпълнява.

Депутатът Константин Пенчев от НДСВ коментира, че днешното решение на КС няма да спре реформата в съдебната система, заложена в политическата декларация на парламента. Решението на съда бе очаквано, каза Пенчев и напомни, че в декларацията изрично е изброена само промяна в мандатността, и имунитета и несменяемостта на магистратите, но не и промяна в мястото на прокуратурата и следствието.

Според Борислав Цеков е важно политическите сили да постигнат съгласие дали е необходимо свикване на Велико Народно събрание. Ако се стигне до подобно съгласие, при всички положения свикването на ВНС трябва да стане след края на мандата на този парламент, допълни той.