Прокуратура и следствие сами се разграничиха от съдебната система

Ден след като Брюксел ни предупреди в последния си доклад, че заради проблемите в правораздаването и неефективното противодействие срещу корупцията и организираната престъпност може да се забавим с една година за ЕС, последва продължение на поредния балкански скандал в правораздаващата гилдия. Прокуратура, следствие и МВР скочиха пак срещу съдиите.

Най-много са сигналите за корупция срещу съдии - така дясната ръка на главния прокурор Никола Филчев, Христо Манчев отговори на шефа на Върховния касационен съд Иван Григоров. В събота Григоров каза, че полицията не събира качествени доказателства за съд, генералите газят уликите по местопрестъпленията и прокуратурата не внася обвинителни актове срещу организираната престъпност.

5 дни по-късно представители на прокуратурата, следствието, както и двама полицейски генерали заедно извадиха своята статистика, за да оборят "манипулативните" данни, огласени от съдия Григоров.

Статистическия спор в ефир бе на фона на констатацията от Брюксел, че проблем на българската съдебна система е "липсващата на практика уеднаквена статистика на национално равнище за функционирането на съдебната система, особено за средната продължителност и характера на съдебните дела".

Групирането на силите в конфликта пък показа, че прокурорите и разследващите естествено се нареждат до МВР и мястото им е заедно в изпълнителната власт, а съдът си остава независим арбитър между обвиняеми и обвинители.

Към такава структурна промяна подтиква България и последния доклад на Европейската комисия, в който най-голям проблем се очертава състоянието на правораздавателната система.

Прокуратурата: Съдиите са най-корумпирани

В момента има сигнали за корупция срещу съдии, следователи и прокурори, като преобладават сигналите срещу съдии, "на различни нива, някои доста високи", каза в четвъртък зам.главният прокурор Христо Манчев пред Би Ти Ви. Той уточни, че в прокуратурата непрекъснато пристигали сигнали за корумпирани магистрати.

Тон за атаката срещу шефа на Върховния касационен съд даде не друг, а главният прокурор. Той обяви, че прокуратурата работи по множество сигнали от МВР за корупция сред магистрати веднага след като се разбра, че в доклада за България на Европейската комисия е констатирано, че не се полагат усилия за преборване на корупцията по високите етажи на властта. Филчев не каза нито от кога отлежават тези сигнали, нито докъде са стигнали проверките, а ден по-късно медийната му закана съвсем олекна след изявление на вътрешния министър Георги Петканов, че не знае за какво става дума.

Ответният удар срещу Григоров всъщност предизвика тезата му, че органите на предварителното разследване - следствие и дознание, заедно с обвинителите трябва да бъдат извадени от независимата съдебна власт и прехвърлени към изпълнителната, т.е. наложителни са структурни промени в съдебната власт. Според Григоров, няма никаква пречка, когато парламентът избира Министерския съвет, да избере и главен прокурор.

Междувременно докладът на Еврокомисията бе огласен и се разбра, че в него е записано: "Предстои да бъдат извършени важни промени, особено в областта на гражданския и наказателния процес и в структурата на българската съдебна система".

Необходимо е по-нататъшно укрепване на прокуратурата, включително преразглеждане на структурите и методите на работа. Неотдавнашни сведения потвърждават, че има съществени структурни проблеми по отношение на независимостта на българските следователи от външен натиск, дублирането на действията и сложността на сегашните наказателни процедури, констатира докладът.

Същественото забавяне поради често връщане на делата обратно на следствието и предварителното разследване се отразяват отрицателно на способността на България да се бори с организираната престъпност и корупцията, е друг от изводите в доклада.

Само два примера са достатъчни за правотата на констатациите на Брюксел: преди седмица Плевенският съд върна за втори път за доразследване делото за бомбените атентати в града от 2000-2001 г., заради пропуски на прокуратурата и полицията. Делото за трагедията в софийската дискотека "Индиго" също на два пъти вече се връща от съда, и пак заради пропуски на обвинението.

За да изведе функционирането на досъдебната фаза до равнището на най-добрата практика в ЕС, България трябва да положи повече усилия за извършване на дълбоки реформи в тази област, като преразгледа съществуващото законодателство, включително чрез нов наказателно-процесуален кодекс, се посочва още в доклада на Европейската комисия.

Статистическа война в ефира

Преди да излязат изводите за състоянието на правораздаването у нас, пред "Нова телевизия" Иван Григоров обяви данни за некачественото разследване в досъдебната фаза и се позова на отчет на прокуратурата пред Висшия съдебен съвет за миналата година.

По глава "Организирана престъпност" прокуратурата докладва, че за цялата страна е образувала общо 150 дела за разследване на престъпления с прояви на организирана престъпност. Това е 0.08 % от образуваните разследвания за всички престъпления по Наказателния кодекс, отбеляза съдията. И посочи:
- За убийства по поръчка или в изпълнение на решение на организирана престъпна група е образувано 1 (едно) следствено дело.
- За телесна повреда по поръчка или в изпълнение на решение на организирана престъпна група в България е образувано 1 следствено дело. Нито едно дело няма за отвличане и противозаконно лишаване от свобода.
- За изнудване, рекет от престъпна организация или група - 3 следствени дела, от които 2 са прекратени от прокуратурата и е внесен 1 обвинителен акт в съда.
- За отнемане на моторни превозни средства от организирани престъпни групи има образувани 7 следствени дела, 5 от които са прекратени, няма внесен нито един обвинителен акт през 2003 г. в съд.
- За контрабанда на стоки, извършени от лица по поръчение или по решение на организирана престъпна група, през 2003 г. са образувани 3 следствени дела, в съда са внесени 2 обвинителни акта.
- За контрабанда на наркотици, свързани с организираната престъпност - в съда са внесени два обвинителни акта. И общо за 2003 г., за престъпления срещу митническия режим от организирани банди... има пет обвинителни акта.

Григоров посочи, че срещу фалшификатори на пари, каквито МВР непрекъснато се хвали, че залавя, има образувани 11 следствени дела и един обвинителен акт за 2003 г.

1 дело е образувано и е внесен обвинителен акт в съда за трафик на хора.

За цялата 2003 г. има внесен един обвинителен акт за пране на пари.

Липсата на осъден за пране на пари, както и проблемът с трафика на хора, фигурират като проблем за България и в доклада на Брюксел.

В отговор, прокурорът Христо Манчев, представител на следствието, шефът на НСБОП ген. Валентин Петров и директорът на националната полиция ген. Илия Илиев, явно пет дни събирали справки, се явиха в Би Ти Ви и започнаха да оборват статистиката, изнесена от съдия Григоров.

Наблюдаваните от Върховна касационна прокуратура престъпления, които имат връзка с организирана престъпна дейност, са 261. За миналата година са внесени 40 обвинителни акта и има 15 произнесени присъди, обяви Манчев. Той отрече данните, огласени от съдията, да се съдържат в отчета на ВКП. Те били взети от някаква статия и затова е станало объркване.

От общо 485 обвинителни акта, които са внесени за 2003 , осъдените лица са 541 и в тези случаи около 10 % практически са свързани с организирана престъпна група. По думите на Манчев, полицията си върши работата много добре при събирането на доказателства при престъпления и това се отчита и от експертите на Европейския съюз.

През 2003 г. са образувани 19 следствени дела за стокова контрабанда срещу 29 лица. През същата година от НСБОП е пресечена престъпната дейност на шест организирани престъпни групи, съпричастни към контрабанда на акцизни стоки. Образувани са 22 следствени дела срещу 53 лица и 15 дознания срещу 16 лица, включи се в оправдателната статистика и ген. Петров.

Поредният скандал между ръководствата на институциите, ангажирани с правораздаването, само показва, че на този етап няма съгласие и воля между самите тях заедно да помислят за такива реформи, които да гарантират на българското общество справедливо и бързо правосъдие. Яркото противопоставяне между управляващи и опозиция по промените в НПК преди седмица пък демонстрира липсата на консенсус и сред политическата класа. А от нея се очаква да постигне съгласие за необходимите кардинални промени в правораздавателното производство, и то не заради изискванията на ЕС, а заради интереса на българските граждани и българския бизнес.