Прокуратурата бави правораздаването, казват съдиите и адвокатите

Досъдебното производство, а не гледането на делата в съда, са причина за бавенето на правораздаването в България. Около това становище се обединиха днес ръководството на Върховния касационен съд и Висшия адвокатски съвет. След първата по рода си подобна среща адвокатите подкрепиха съдиите, че не те трябва да бъдат обвинявани за бавното правосъдие.

"Проблемът с бавенето на делата не е проблем на съда. Проблемът с бавното правосъдие е проблем на бавното досъдебно производство", заяви адвокат Даниела Доковска. По думите ѝ всяка цивилизована държава прави максималното, за да съкрати сроковете за досъдебното производство. Така тя призова за съкратени срокове за разследване на делата.

Според нея абсурдното в нашата наказателно-процесуална система е , че едно следствие може да продължи с години. Доковска изтъкна, че не съдът връща дела на прокуратурата, а прокурорите връщат твърде много дела на следствието.

По думите на Доковска бързината не може да бъде приоритет на правосъдието. Тя изтъкна, че съдът полага максимални усилия за решаването на делата. "Нямаме право да искаме от него да решава делата бързо и на всяка цена, ние търсим от съда правосъдие, важното е делата да стигат бързо в съда", каза юристката.

Председателят на ВКС Иван Григоров също изтъкна, че бавността на българското правосъдие е в останалите институции от съдебната власт и в най-малка степен в съда.

Само при изключителни случаи, когато е нарушено правото на защита на обвиняемия, съдът да връща делото за доразследване и тези случаи да са конкретно посочени в Наказателно процесуалния кодекс /НПК/. Това искане на ВКС повтори днес Григоров, като идеята бе подкрепена от адвокатския съвет. Председателят му Траян Марковски заяви, че адвокатите приемат идеята на ВКС за ограничаването на възможностите за връщане на делата, но че този проблем трябва да се подложи на една задълбочена дискусия, тъй като трябвало според него да се намери баланса между защитата на човешките права и на упражняването на правата на останалите власти, участници в процеса. Марковски увери, че съдиите и колегите му адвокати в най-скоро време ще намерят най-приемливия вариант за регламентирането на този въпрос.

Днес Иван Григоров се противопостави на предложението на главния прокурор Никола Филчев в НПК да бъдат записани срокове, в които съдът да решаване на делата. "По принцип срокове на съда не могат да се поставят. На следствието, прокуратурата и дознанието - задължително. На съда не може, защото основното задължение на към съда е да реши справедливо и в тон със закона едно дело", заяви магистратът.

По думите му имало случаи, в които по обективни причини е по-добре да се забави едно дело в съдебната фаза, отколкото да излезе несправедливо решение и да бъде осъден невинен или виновен да бъде оправдан. "Сроковете трябва да бъдат разумни, но в никакъв случай не могат да бъдат заковани императивно", каза Григоров.

Становището на Григоров бе подкрепено и от адвокат Доковска, която заяви: "Никоя държава не си позволява да налага ограничения за сроковете на съдебното производство. Съдът трябва да има достатъчно възможности да събере всички доказателства при пълно съблюдаване правата на страните и да реши законосъобразно делото".

Днешната първа среща на ВКС и адвокатския съвет бе по повод недоволството на защитниците от предложението на съдиите и адвокатите да носят отговорност при неявяването на подсъдимите в съдебната зала. Това бе едно от няколкото предложения на ВКС за промени в НПК.

След срещата стана ясно, че след седмица тя ще се повтори. На нея Висшият адвокатски съвет ще представи становището си по тази част от предложенията на съдиите, срещу които защитата възразява, и спорните моменти ще се обсъдят наново.