Прокуратурата би трябвало да се заеме със Славков

Г-н Екимджиев, след филма - разследване на ББС "Да купиш игрите", където Иван Славков е хванат със скрита камера да дава съгласие за подкуп, в някои медии се появиха коментари, че журналистите са виновни и трябва едва ли не да бъдат наказани за нарушение на българския Наказателен кодекс (НК). Възможен ли е този абсурд - да се преследват журналисти, а да не се търси отговорност от истинския виновник за корупционния скандал, в който бе замесена България?

Работата на медиите е да контролират и да бъдат коректив на всяка една власт, дори когато тя е наддържавна, каквато е Международният олимпийски комитет. Изпълнявайки тази си функция, те дори са длъжни да провокират конкретните лица, както бе и във филма на ББС.

Реакцията спрямо Славков и ББС у нас обаче е много тежък показател за състоянието на общественото мнение в България.

Оказва се, че голяма част от нашето общество до такава степен е обръгнало на корупционни практики, че ситуацията във филма му изглежда съвсем нормална. А същевременно се реагира враждебно на хора, които инцидентно попадат в нашата балканска българска среда и правят един прецедент, с който нарушават точно корупционните ни практики и навици.

Нарушиха балканския ни, провинциален комфорт.

Какво предвижда законът у нас за журналистите при запис чрез скрита камера?

Случаят с филма на програма "Панорама" на ББС има доста обезпокоителни наказателно-правни измерения от гледна точка на българското наказателно право. Като практикуващ юрист ще посоча, че в НК има един безумен текст - чл. 339 А. Според него всяко лице, което притежава и държи в себе си фотоапарат или дори GSM с функция за звукозапис попада под ударите на закона само поради простия факт на държането на тези вещи.

Позовавайки се на текста в НК някой по-настъпателен и темпераментен прокурор може да интерпретира фотоапарата като "техническо средство, предназначено за събиране на информация". Текстът е крайно неясен, не са дефинирани понятията "информация" и "техническо средство", и реално всеки турист, журналист - въобще човек, който носи фотоапарат, диктофон или GSM може спокойно да бъде подведен под наказателна отговорност.

Случаят с филма на ББС трябва да се използва като повод за насочване вниманието на законодателя, въпреки парламентарната ваканция, за корекция на чл. 339 А, защото той е в състояние да предизвика абсурдно развитие в много ситуации.

Ако очевидец на обир на банки, убийство или терористични актове, успее да заснеме престъплението, то той автоматично попада под ударите на НК. Отделно стои въпросът, че този текст виси като дамоклев меч над всеки журналисти, който има намерение да извърши журналистическо разследване, тъй като при него по правило за доказателство се прибягва най-често до снимки и записи.

От гледна точка на обществената функция на журналистите - да бъдат коректив на властите, да упражняват контрол над функционирането на институциите именно чрез публичността, във всички случаи се налага ревизия на този текст. Трябва да се каже, че наказателна отговорност не се носи, ако снимки и записи са използвани с цел предотвратяване или разкриване на престъпление. Тази промяна би освободила разследващата журналистика, доколкото я има в България, от заплаха за наказателна репресия.

Един вид и журналистите да имат своето право да използват специални разузнавателни средства?

Много крайно е и не може само за журналистите да се поправи този текст. Случаен гражданин също би могъл да заснеме с фотоапарата си извършител на убийство - значи ли че е извършил престъпление?

Може ли да се квалифицира подходът на колегите от ББС като провокация към подкуп и да им се търси отговорност по смисъла са чл. 307 от НК, по който се наказва онзи, който "преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа"?.

Този текст не може да бъде приложен в случая, защото при провокация за подкуп лицата, които създават тази среда, трябва да имат пряк умисъл за резултата от това престъпление. Т.е. журналистите от ББС биха могли да носят отговорност само ако действително те имаха намерение да дадат тези пари. А в случая има една игрова симулация, която категорично не може да ги вкара в този текст. Но за разлика от чл. 307, те много категорично попадат под ударите на чл. 339 А.

Преди няколко години точно този беше текстът, по който започна разследването срещу Николай Москов заради записа на Надежда Михайлова с фразата "нахранете журналистите" от инструктажа и към партийния елит на СДС в Ловеч. Тогава за първи път си дадох сметка, че текстът действително е безумен и сега за втори път имам повод да поставя въпроса за необходима промяна.

Сега отново се тръгва срещу журналистите, но прокуратурата отказва да разследва Батето.

Категоричен съм, че прокуратурата трябва да започне разследване по случая. Има законен повод - това е филм, излъчен вече и по БНТ.

Според мен, филмът съдържа и достатъчно данни за образуване на следствено дело - по смисъла на чл. 190 от НПК. В рамките на разследването вече трябва да се изследва буквално всяка една дума, всяка секунда от визираните ситуации - в какъв контекст и по какъв повод са казани думите, за да се стигне до извод дали има достатъчно доказателство за престъпление, извършено от длъжностно лице.

Производството може да бъде образувано по един много харесван от прокуратурата текст - чл. 282 - за "длъжностно лице, което не е изпълнило служебните си задължения и/или е превишило властта и правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага" (използван за делата срещу столичния кмет Стефан Софиянски, б.р.).

Славков е длъжностно лице - член на МОК и БОК, в случая става дума за облага за него или за кандидатурата на Лондон за игрите през 2012 година.

От прокуратурата обаче смятат, че случаят е единствено от компетентността на правителствената комисия за борба с корупцията?

Едното е разследване по административна линия, която противодейства на корупцията като социално и политическо явление. В случая обаче тази корупция има и наказателно-процесуално измерение, заради което би трябвало най-малкото да се образува предварителна проверка. А намесата на прокуратурата е очаквана по отношение на криминалното изражение на корупционната ситуация.Трябва да се използват вече процесуални способи за събиране на доказателства, разпити, очни ставки, експертизи и т.н.

*Михаил Екимджиев е учредител и председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека. Специализиран е във воденето на дела в Европейския съд по правата на човека. Има спечелени вече 12 дела в Страсбург срещу България.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?