Прокуратурата чака помощ от Русия по делото за АЕЦ "Бeлене"

Българската прокуратура е поискала правна помощ от Русия, за да уточни цената, себестойността и транспортните разходи за реактора на АЕЦ "Белене", който беше върнат на Русия и по-късно инсталиран на местна АЕЦ. Това съобщи пред бТВ в понеделник градският прокурор на София Николай Кокинов.

Той припомни, че в прокуратурата има две разследвания по казуса - едното е в градската прокуратура, а другото - в специализираното звено. По едното се чака отговорът от руската страна, поискан преди лятото. По другото производство е в ход финансова експертиза, която да прецени стойностите на оборудването и дали са изгодни.

След като получи цялата информация, държавното обвинение ще започне да гради стратегията си, каза Кокинов.

Помолен да коментира думи на премиера Бойко Борисов, изречени преди година, когато той призова прокуратурата да арестува и да повдига обвинения за проекта "Белене", той отговори: "Нормалната логика е, когато не можеш да събереш доказателства, да не повдигаш обвинения. Когато нямаш доказателства, не можеш да предприемеш нещо, за което утре ще бъдеш атакуван, че си го направил".

Градският прокурор коментира и резултата по делото САПАРД, който според него е 1:1. Имаме една осъдителна и една оправдателна присъда, Кокинов, без да коментира възможността самото обвинение да е допуснало грешка.

"По това дело ще работи нов екип. Ние имаме готовност да реагираме и да изпълним всички препоръки на съда, но все пак трябва да изчакаме решението на Върховния съд", добави обвинителят.

Софийският апелативен съд оправда преди около месец Марио Николов, Людмил Стойков и всички останали подсъдими по делото за изпирането на 7.5 милиона евро. Решението дойде, след като на първа инстанция за невинен бе признат единствено Людмил Стойков.

Впоследствие стана ясно, че до оправдаването на подсъдимите се е стигнало заради разделянето на делото и заподозрените на две и, тъй като прокуратурата всъщност не е установила точно кой е нареждал паричните преводи, за от които твърди, че са изпрани парите.

Кокинов коментира още, че делото по този казус в Германия е приключило толкова бързо, защото там двамата подсъдими са сключили споразумение с прокуратурата. Двата случая не са съвсем огледални, каза Кокинов без изобщо да засяга въпроса – защо колегата му Андрей Андреев на практика не е ползвал доказателствата за документна измама, събрани от германците срещу Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров.

По повод оправдаването на тримата подсъдими за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева преди близо 13 години, Кокинов заяви лаконично, че "това дело е по-старо и от мен, то е печален пример за скоростта на българското правораздаване. Не зная фактите по това дело и ми е трудно да правя анализ на него, но то е твърде отдалечено във времето".

Той бе помолен да коментира и случая с осъждането на иконописеца Йордан Опиц, който уби млад мъж, защото го заподозрял в подготовка на обир. Според градския прокурор обаче, не е имало нападение в неговото жилище, а Опиц е преследвал крадеца по стълбите. От жертва се е превърнал в агресор, каза Кокинов, уточнявайки, че не е работил по казуса.