Прокуратурата да разследва МВР за поредния случай с ББС

Главният прокурор трябва да се самосезира за неправомерно разгласяване от полицейски служители на информация за двамата репортери от ББС, участвали в разследването за трафика на деца във Варна. Това заяви пред Mediapool адвокат Михаил Екимджиев от “Асоциация за европейско развитие и човешки права”. По думите му разгласените паспортни данни, имена, дата и място на раждане, както и наличието на присъди за Пол Самрай и Доминик Хипкинс, представляват служебна тайна.

Екимджиев, както и колегите му Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация” и адвокат Йонко Грозев са категорични, че МВР може да разпространява лични данни само за изпълнение на своите функции – при разследване, издирване и за защита на обществения интерес.

“Не може просто така да си събираш информация и да си я ползваш, както си решиш. Най-малкото, което трябва да се направи, е да започне разследване на изнасянето на лични данни”, заяви адвокат Грозев.

В конкретния случай разпространените лични данни, че двама британци са съдени, нямат нищо общо с проведеното журналистическо разследване, за което МВР твърди, че е “тенденциозно” и явно желае да дискредитира екипа, който го е реализирал. Говорителка на ББС обаче заяви, че медийната корпорация стои зад излъчения репортаж и професионализма на журналистите, които неведнъж са работили под прикритие.

Междудържавно дело

С акта си МВР е извършило тежко нарушение на българския Закон защита на личните данни, директиви на ЕС и Европейската конвенция за защита правата на човека в частта ѝ за личната свобода, заяви адвокат Екимджиев. В този случай журналистите са в пълното си право да търсят компенсация за нарушените им права пред наднационалния съд.

Това може да направи вместо тях и Великобритания ако счете, че институции на чужда държава са накърнили права на техни граждани. Междудържавните дела са рядкост, но Европейският съд има такава практика с казус между Ирландия и Великобритания.

Законодателството позволява Хипкинс и Самрай да поискат от българската прокуратура да разследва МВР, а паралелно с това да предявят граждански иск за вреди, нанесени от институцията или към конкретното виновно лице след като то бъде установено.

МВР от своя страна може да заведе регресен иск срещу конкретния виновник, но институцията не може да бъде остане безучастна, тъй като винаги носи отговорност за незаконни действия на свои служители. 

Нарушение в рамките на “нормалното” за МВР

Тези действия показват, че МВР е обръгнало на този вид нарушения, смята адвокат Екимджиев. Според него е честа практика МВР да разгласява лични данни за заподозрени в извършване на престъпление без никакво съобразяване с презумпцията за невинност.

“Тази практика показва, че вероятно съвети на ведомството дава някой объркан имиджмейкър. Там все още се мисли, че разгласяването на тази информация ще създаде усещането, че полицията работи”, добави той.

Действията на МВР поставят под въпрос умението на ведомството да работи с личните данни на гражданите и надеждността, която е способно да гарантира. Йонко Грозев припомни аналогичен случай с регистъра на МВР за т. нар. криминално проявени. Информацията от Интерпол за британците е от сходен характер.

“Огласяването на личните данни е показателно за доминиращата култура в МВР. Информацията, с която разполагат, те разглеждат като тяхна институционална информация, с която могат да правят каквото си искат. Става въпрос за промяна на манталитета в МВР като цяло”, заявява Грозев.

По сходен начин стои и проблемът с подслушванията. Грозев отбелязва, че западната практика е до събираните данни достъп да има този, който работи по конкретното разследване.

“Няма никаква причина министърът да разполага с много от събираната информация, защото не работи по разследвания. Той я получава по политически съображения. Проблемът е, че цялата информация се събира на най-високо място в йерархията”, отбеляза той.

С хода си срещу ББС, МВР практически обоснова нуждата за изваждане на Националната служба “Сигурност” от структурата си, защото се показа неспособно да борави законосъобразно с информацията, която притежава.    

Имидж и тенденции

“В случая става дума за накърняване на интересите на най-авторитетната обществена медия в света. Мисля, че тези полицейски началници не си дават сметката колко са нагазили и че това няма да остане без последствия”, коментира Екимджиев.

Според него “поразяващо неадекватна реакция на МВР” може да бъде поставена в същия контекст с реакциите срещу предаването “Панорама” на ББС (излъчило филма “Да купиш игрите” за Иван Славков), срещу румънския журналист Джордже Бухнич, заснел нарушения в безмитен магазин, случаят с фоторепортера на в-к “Експрес” и “дефилето” на Младен Михалев пред Съдебната палата.

“Тази провинциална реакция беше очаквана. Вместо МВР да благодари на уважавана медия като ББС за разкриване на нещо, което всички ние знаем и на което сме жертви – трафика на деца - и в което МВР очевидно не се справя - ведомство реагира като ощипана невеста. Вместо да бъде съпричастно към журналистите, които са си направи труда да го покажат престъплението, то ангажира ресурс и го обръща срещу тях”, казва Екимджиев.

Според Йонко Грозев вътрешното ведомство очевидно поставя много по-голям приоритет на имиджа си, отколкото на реалното разследване на трафика на хора. “Поради тази причина ситуацията с разследването на организираната престъпност в България е толкова плачевна”, добавя той.

Две възможности

Изводите от този скандал предпоставят две възможности - или в МВР липсва професионален капацитет, което е малко вероятно, защото там работят и безспорни професионалисти или липсва политическа воля за разкриване на тези престъпления, коментира Екимджиев.

Според него подобни журналистически разследвания фрустрират ръководството на МВР и се стига до опита за злепоставяне на принципа – “ние може и да не се справяме с работата си, но и вие не струвате”. По думите му действията на силовото ведомство са злепоставили България и нейните институции пред цялата цивилизована общност в Западна Европа.

“В цивилизования свят ролята на журналистиката е и да показва пробивите в националната сигурност и проблемите на общество. Това, което се открие, се взема напълно насериозно от властите. В България реакцията е обратна – ресурсът се използва срещу журналистите, които са показали тези недостатъци, а не да се реши проблемът”, анализира адвокатът от “Асоциация за европейска интеграция и човешки права”.

Още по темата
Още от На светло

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?