Прокуратурата е насочила данните за продажба на българско гражданство към МП

Върховната административна прокуратура (ВАП) е разпоредила на правосъдния министър Цецка Цачева да възложи на ведомствения инспекторат да провери съмненията за продажба на българско гражданство на над 100 лица, издирвани от Интерпол.

Това съобщиха от държавното обвинение в сряда по повод множество медийни запитвания по темата във връзка с висящото разследване за корупция срещу настоящия шеф на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиев и още трима души.

Данни за схема за продажба на българско гражданство на издирвани от Интерпол се появиха през март във френското издание "Нувел обсерватьор". Във въпросната публикация се твърдеше, че български документи за самоличност се дават срещу заплащане и схемата се покровителства от поне един министър и един вицепремиер националист. Според публикацията юристи подготвяли папките срещу суми от 500 до 3000 евро.

Информацията провокира изказване на депутата от ДПС Йордан Цонев, който в края на юни настоя парламентът да създаде анкетна комисия по случая. Тогава той заяви, че има данни, че над 114 лица, издирвани от Интерпол, са получили българско гражданство, което ако се окаже вярно, ще минира пътя на страната ни към Шенген.

"През месец юли 2018 г. Върховна административна прокуратура се е самосезирала по публикации в медиите за това, че са налице над 114 случая на получаване на българско гражданство от лица, издирвани от Интерпол. На 09.07.2018 г. наблюдаващият прокурор от ВАП сезирал министъра на правосъдието и на основание чл. 145 ал.1, т.3 от Закона за съдебната власт е указал да се възложи извършване на проверка от Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията", поясняват четири месеца по-късно от държавното обвинение.

Съобщението очевидно има за цел да покаже, че прокуратурата се е занимавала с всички изнесени в публичното пространство съмнения около тази дейност, а не е бездействала. Изреждат се и още два случая – през 2014 и 2016 г., в които ВАП установи нарушения при издаването на удостоверения за български произход от ДАБЧ.

"На 20.02.2014 г. Върховна административна прокуратура сезирала председателя на ДАБЧ за предприемане на конкретни действия за недопускане на закононарушения. През месец август 2016 г. Върховна административна прокуратура отново е извършила проверка по реда на надзора за законност на дейностите по издаване на удостоверения за български произход в Държавна агенция за българите в чужбина", припомнят разследващите.

Проверката през 2016 г. също завършва със сигнал до тогавашния шеф на ДАБЧ "за предприемане на действия за законосъобразно издаване на удостоверения за български произход само при наличие на законните предпоставки за това". Това обаче отново не е довело до наказателно производство.

Тези препоръки са издавани до двамата предшественици на обвиняемия Харалампиев – Йордан Янев и Борис Вангелов. Дали разследващите тогава въобще са търсили за корупционна схема, като при настоящия председател на ДАБЧ, не става ясно.

Този въпрос бе нееднократно поставен и на зам.-главния прокурор Иван Гешев миналата седмица, когато той огласи подробности от разследването срещу Харалампиев и още трима души. Краткият му отговор беше, че по водещите това дело не са изследвали никакви други данни и сигнали за предходни периоди, за да се избегнел евентуален теч на информация. Как проверка на стари сигнали и констатации на самата прокуратура, входирани в деловодството ѝ, би могла да доведе до теч на информация, никой обаче не обясни.

На целия този фон вече повече от година и половина прокуратурата не коментира дали и евентуално какви действия е предприела по разследването на Mediapool осветило в края на януари м.г. схемата, в която се оказаха замесени правосъдното министерството и ВМРО.