Прокуратурата е осъдена да плати рекордно обезщетение от 1 млн. лв.

Прокуратурата е осъдена да плати рекордно обезщетение от близо 1 млн. лв. по Закона за отговорността на държавата заради повдигнато незаконно обвинение, съобщи изданието "Сега", като се позова на съдебните регистри.

Софийският градски съд присъжда на лицето Г.Т.200 000 лв. за неимуществени вреди и още 737 889 лв. за имуществени. Прокуратурата, т.е. данъкоплатците, трябва да ги платят с лихвите.

Г.Т. твърди в исковата си молба, че му е било повдигнато обвинение за това, че е управлявал фирма, изпаднала в несъстоятелност, но не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност.

През февруари 2017 г. той е бил привлечен като обвиняем, а през април 2018 г. прокуратурата внася обвинителен акт срещу него в Районния съд в Търговище. Съдът обаче връща делото на прокуратурата заради допуснати съществени процесуални нарушения. След това прокуратурата повече не внася делото, а го прекратява с мотива, че не е извършено престъпление. Това постановление било потвърдено и от съда.

Мъжът обяснява в съда, че от незаконното му привличане като обвиняем и воденето на дело срещу него повече от година и половина, са му причинили изключително големи и невъзстановими имуществени и неимуществени вреди - стрес, довел до сериозни увреждания на здравето, уронване на престижа му и доброто му име в професионалните среди и препятстване на всякаква възможност в бъдеще да работи в сферата на банковото и финансово дело.

Фирмата му имала лиценз за пощенски и парични преводи в България, а Г.Т. имал сертификат от БНБ за професионален опит и квалификация в банковото дело, позволяващ му да управлява банкови институции и финансови дружества, извършващи банкова и застрахователна дейност.

След като бил обвинен, всички договори на фирмата били прекратени. Това обстоятелство причинило рязко влошаване на финансовото състояние на дружеството и се стигнало до обявяването му в несъстоятелност.

Прокуратурата оспорва исковете както по основание, така и по размер, който определя като прекомерен. Според прокуратурата няма доказателства, че Г.Т. е търпял трайни и интензивни неблагоприятни последици, че бил потиснат и социалната му активност била понижена, че отношенията на страх и несигурност се пренесли и в семейството му. Държавното обвинение се оправдава и че не е давало официална информация по воденото срещу Г.Т. дело, затова не отговоря за накърняване на доброто му име.

Съдия Богдана Желявска обяснява в решението си, че за година и половина - от момента на образуване на наказателното производство до окончателното му приключване, Г.Т. е бил обвиняем и подсъдим за престъпление, което не е извършил. Според съда действията на прокуратурата "противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава".

В резултат на несправедливото обвинение Г.Т. е понесъл морални болки и страдания, изразяващи се в уронване на престижа и доброто си име пред обществото, пред колегите, семейството и приятелите, стрес и притеснения, бил е принуден да се оттегли и прекрати работата и дейността си - както своята, така и на ръководеното от него дружество - психически травми, които не са отшумели и до момента, а полученият стрес е довел и до заболявания, се казва в съдебното решение.

За болките и страданията съдът определя 200 хил. лв. обезщетение от исканите от Г.Т. 500 000 лв. Колкото до неимуществените вреди от 737 889 лв., те са заради пропусната печалба от търговската дейност на дружеството на Г.Т., пряка загуба от обезценяване на акциите, пропусната полза от неполучено възнаграждение по договор за управление за 44 месеца, пропуснати ползи от неполучените възнаграждения като физическо лице за 4 години, както и пряка вреда, в резултат на загуба и продажба на жилището му.