Прокуратурата иска сделките с мафиоти да бъдат законово уредени

Държавното обвинение очаква от 42-ото Народно събрание да приеме законови промени, които да улеснят и подобрят работата на специализираната прокуратура по тежки разследвания срещу организираната престъпност.

Това стана ясно от думите на зам.-главния обвинител Ася Петрова и на ръководителя на спецпрокуратурата Светлозар Костов.

Тримата участваха в сряда в заключителната конференция по проект за обучение на прокурори на тема "Върховенство на закона и организирана престъпност", реализиран съвместно от фондациите "РискМонитор" и "Америка за България".

Сред промените, поискани от прокуратурата, бяха законово да бъдат уредени сделките с т.нар. сътрудничещи свидетели и обвиняеми, изолацията на заподозрени членове на организираната престъпност, създаването на екипи от експерти към спецпрокуратурата, както и разтоварването ѝ от разследването на по-леките форми на престъпни банди.

"Имаме нужда от специфични механизми, от специални правомощия и от особени форми на разследване тогава, когато говорим за разследване и предаване на съд на представители на организираната престъпност, и в тази посока ние благородно завиждаме на представителите на прокуратурата в много европейски държави, които имат такива специфични механизми за разследване на организираната престъпност", заяви Петрова при откриването на форума.

Тя не уточни какви специални правомощия и механизми са необходими на колегите ѝ в спецпрокуратурата. Добави обаче, държавното обвинение все още е длъжник на обществото по отношение на обществено-значимите дела срещу мафията.

"Трябва да си признаем, че обществените очаквания към българската прокуратурата за едно ефективно противодействие на организираната престъпност не бяха оправдани в цялост. С изключение на няколко епизодични, успешни обаче случаи на противодействие, на наказателно преследване на определени представители на организираната престъпност в останалите случаи българската прокуратура не съумя достатъчно ефективно да проведе наказателно преследване", обяви зам.-главният прокурор.

Тя отбеляза, че "не сме изгубили войната с организираната престъпност, за жалост обаче не сме започнали да я печелим".

Това мнение на Петрова сериозно противоречи на позицията, която тя споделяше по време на съвместните си публични прояви с бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който многократно е отбелязвал през последните години, че "гръбнакът на организираната престъпност е пречупен".

"Аз заявявам моето очакване към българския законодател за това час по-скоро да ни даде възможност чрез законодателни промени и ние да се въоръжим с всичките тези специфични механизми и целия този арсенал от способи, с които разполагат другите прокуратури в останалите европейски държави", добави още заместничката на Сотир Цацаров, който не присъстваше на конференцията.

В опит да поясни думите на Петрова ръководителят на проекта от "РискМонитор" Георги Петрунов уточни, че би трябвало спецпрокуратурата да бъде разтоварена от някои по-маловажни дела срещу престъпни групи, така че профилираните разследващи да се занимават само с най-тежките казуси.

"Да има не толкова количество на случаи, колкото – най-тежките случаи", обобщи експертът. Според него е добре да се ползва и опитът на Испания, където към спецпрокуратурата работят експертни екипи от данъчни служители, финансови инспектори, митничари и полицаи. Той посочи още, че в повечето западни страни има централизирани регистри на банковите сметки, които осигуряват много по-бърз и лесен достъп до данни, важни за разследването.

Като добър пример Петрунов определи и звеното, занимаващо се със специални разузнавателни средства (СРС) в Италия, чиято централа се намира в сградата на спецпрокуратурата "Антимафия" в Неапол. Така обвинителите разполагат с пълния контрол над резултатите от подслушването и следенето на заподозрените като членове на мафията.

Според федералния прокурор от Департамента по правосъдие на САЩ Робърт Ливърмор българската правосъдна система успешно се справя с преследването на членове на банди от по-ниските нива, "които си цапат ръцете", но "буксува" при разследванията на "хората в сянка".

Шефът на спецпрокуратурата Светлозар Костов наблегна върху нуждата от законова възможност за сключване на сделки с обвиняеми, желаещи да дадат уличаващи показания срещу свои съучастници. Практика, която и в момента се използва от нашите разследващи, макар че не е напълно уредена от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

"Ние в специализираната прокуратура завиждаме (на колегите си на Запад – бел. ред.) за тези правила, защото всеки ден ни обвиняват в неморални и нечестни сделки с обвиняеми", обясни обвинителят, който наблюдава делото срещу т.нар. банда за рекет и изнудване "Октопод".

Той доразви представените от Георги Петрунов допълнителни механизми за разследване на организираната престъпност, отбелязвайки, че колегите му в Германия, Испания и Италия разполагат със експертни звена, които значително улесняват работата им.

"В рамките на един час благодарение на тези експерти те могат да получат пълен финансов и имуществен профил на дадено лице... В България, за да го получим това, на нас ни отнема седмици", каза Костов.

Според него от голяма полза би било и въвеждането на практиката в рамките на разследването да се изготвят анализи на информацията от вещите лица. По думите му ставало въпрос за доклади, съставени от показанията на полицаите, които се занимават с подслушване и следене, както и от анализи на експерти.

В рамките на проекта "Върховенство на закона и организирана престъпност" са организирани 15 обучителни семинара с участието на прокурори, специализиращи в разследванията на тежката престъпност в САЩ, Великобритания, Испания, Италия, Франция, Германия и Холандия.