Прокуратурата изведнъж откри руска намеса за взривове на военни складове у нас

"Емко" посочи няколко лъжи в изнесените факти

Сн. БГНЕС

Насред политическата суматоха у нас и тътена от чешко-руския шпионски скандал, главният прокурор Иван Гешев излезе със съобщението, че четири взрива на военни складове в България през последните 10 години вероятно са били извършени от офицери от руското военно разузнаване (ГРУ).

Става дума за шестима души, част от които са свързани и с опита за отравяне на оръжейния търговец Емилиян Гебрев през 2015 г.

Взривовете имат еднакъв почерк – при всички първо е възникнал пожар, а след това зарядите били активирани дистанционно.

Подозира се, че пожарите са предизвикани, за да се изтеглят работниците от складовете, обяви прокуратурата на специална пресконференция в сряда.

При нито един от инцидентите няма пострадали, но пък във всички случаи става дума за продукция на оръжейната фирма "Емко", предназначена за износ в Грузия или Украйна. Две от експлозиите са избухнали през 2015 г. във ВМЗ "Сопот" и по една през 2011 г. и 2012 г.

Само няколко часа след новината на прокуратурата, фирмата на Гебрев оспори някои от твърденията на държавното обвинение, определяйки ги като "лъжи", които може да опровергае с документи.

На първо място от "Емко" твърдят, че взривът в складовете им в Ловнидол през 2011 година не е бил предшестван от пожар, каквато е основната теза на прокуратурата.

Oт компанията посочват, че прокуратурата е прекратила през ноември 2013 г. разследването за причините за взривовете.

"Откровена лъжа обаче е заявлението, че боеприпасите са били предназначени за където и да било за износ, в т.ч. за Грузия. Тази лъжа лесно се установява с налични документи", посочват от компанията.

От "Емко" посочват като "откровена лъжа" и твърдението на прокуратурата, че нейна продукция има нещо общо с взривовете във ВМЗ Сопот.

"Възниква въпросът защо прокуратурата на Р България се опитва да заблуди българската и международната общественост с неверни факти?", пита компанията на Гебрев.

Ще изгони ли България още руски дипломати?

След като Чехия обяви връзка между ГРУ и взривове в местен склад, обяви за персона нон грата 18 руски дипломати.

Засега българското правителство в оставка не е коментирало дали ще предприеме подобни действия.

Външно министерство обаче съобщи, че е поканило утре на среща посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова.

В съобщението не се посочва причина за срещата.

Отглас от чешкия скандал

Чешките власти обявиха, че взривовете във военни складове в с. Върбетице през 2014 г. също са извършени от офицери от ГРУ и имат връзка с Гебрев, който е съхранявал боеприпаси там и смятал да ги изнася за Украйна.

Разследващият сайт Bellingcat обаче потвърди с документи твърдението на Гебрев, че към онзи момент не е планирал нито да продава, нито да мести стоката си от склада във Върбетице. В същото време изданието стига до извода, че атаката на ГРУ срещу чешкия обект и отравянето на Гербев в София са част от стратегия на руската държава да не допусне внос на оръжия и боеприпаси в Украйна, тъй като "Емко" е разполагала с боеприпаси, съвместими с въоръжението на украинската армия и е имала договор за доставка, макар и не на стока от склада във Върбетице.

На 20 април "Емко" изпрати специално писмо до прокуратурата и ДАНС, в което уточнява фактите около т.нар. "българска следа" във взривовете в Чехия през 2014 г. и опровергава твърденията на чешката прокуратура и премиера на страната Андрей Бабиш.

След като специализираното издание Bellingcat започна свое разследване по случая, а депутати от "Демократична България" внесоха питане до премиера в оставка Бойко Борисов имат ли намеса чужди служби за взривовете в български военни складове, българската прокуратура изведнъж се оказа готова с разкритието си за ГРУ , което обяви на 28 април.

Наред с това обаче прокуратурата заяви, че част от продукцията във взривени у нас складове е била предназначена и за Грузия, която също е в конфликт с Русия.

Защо досега прокуратурата не е съобщавала за тези дела, остава загадка. Държавното обвинение действа по същия начин и по разследването на отравянето на Гебрев. След години мълчание и едва след като самият той обяви, че вероятно е бил отровен с вещество, подобно на "Новичок", бе съобщено за трима обвиняеми от ГРУ. Впоследствие бяха разпространени и редица доказателства, от които става ясно, че прокуратурата е била наясно с целия случай.

"Днес съм тук, за да благодаря на българските служби за сигурност и на българските прокурори и следователи, които дълги години работиха по случая, който ще представят колегите в интерес на българската национална сигурност", обяви в сряда главният прокурор Иван Гешев.

Допълни, че искал да вдъхне кураж на колегите си от специлизираната прокуратура и ДАНС.

"За Украйна и Грузия"

Специализираната прокуратура разследва две експлозии от 2015 г. – в склад на държавното дружество ВМЗ "Сопот" и цех за производство в с. Иганово край Карлово, една в склад в габровското село Ловни дол през 2011 г. и една от 2020 г. – в склад за капсулдетонатори на "Арсенал" в Мъглиж.

При всичките първо са избухнали пожари, чиято цел е била да изгонят работниците. Пострадали няма, но няма и причина за огъня, посочва се в експертиза, изготвена от Специализирания отряд за борба с тероризма.

При всички случаи става дума за продукция на "Емко", предназначена за износ към Украйна или Грузия, обяви прокуратурата.

"От получена информация по линия на международно сътрудничество, както и незабавната координация и действия на ДАНС може да се направи обосновано предположение за взаимовръзка между взривовете, настъпили на територията на България, опитите за отравяне на трима български граждани и извършването на тежки престъпления на територията на чужди държави", заяви говорителят на главния прокурор Сийка Милева.

"Новичок"

Тя не пропусна да припомни, че за отравянето на Гебрев, сина му и директор във фирмата му са повдигнати обвинения на трима руснаци, офицери от ГРУ - Денис Сергеев, Егор Гордиенко и Сергей Лютенко.

За поне един от тях се предполага, че е участвал и в атентата срещу двойния агент Серегй Скрипал в Солсбъри през 2018 г. Милева обаче не спомена, че разследването бе спряно поради невъзможност те да бъдат открити. Издирването им продължава и по линия на Интерпол, обясни тя. Прокуратурата вече обяви, че няма да иска екстрадицията им.

Замитане на следи

В историята с взривовете има и друг доста скандален момент. Според Милева през май 2015 г. в една от вече закритите структури на МВР - Института за специална техника - избухва пожар. При него изгарят доказателства, събирани след експлозиите. От думите ѝ стана ясно, че и този пожар е бил предизвикан. В огъня са изчезнали доказателствата за взривовете във ВМЗ "Сопот", станали същата година.

"Емко": Прокуратурата си измива ръцете с нас вместо да търси виновниците

След пресконференцията на държавното обвинение от "Емко" излязоха с позиция, в която питат какво е правила българската прокуратура всичките тези години по разследванията на взривовете.

"Защо отново се опитва да си измие ръцете с "Емко" вместо да търси истинските причини и виновници за тези терористични актове? С особена сила отново излиза принципният въпрос: а не прикрива ли нещо прокуратурата на Р България, свързано с дейността на руските специални служби в България вече няколко години и какви биха били причините за това?", посочват от компанията.

От там уточняват, че са готови да предоставят в кратки срокове още по-подробна информация "по последните открито неверни и заблуждаващи твърдения на прокуратурата на Р България".

Освен това припомнят, че заводите и складовете на компанията са стратегически обекти от значение за националната сигурност, съгласно постановление на Министерски съвет.

Москва: Хубаво е, че не ни обвиняват и за убийството на ерцхерцога Фердинанд

Кремъл очаквано отхвърли обвиненията на българската страна и се опита да ги иронизира.

Хубаво, че още не ни обвиняват за убийството на ерцхерцога Фердинанд, коментира руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от РИА Новости.

С убийството на Фердинанд започва Първата Световна война.

Според Лавров ЕС трябва да проучи защо частни предприемачи имат отношение към подобни съоръжения.

"Самата времева рамка обхваща последните 10 години. Излиза, че или българската страна не е знаела нищо и едва сега, когато в Чехия се сетиха за събитията от 2014 г., реши да надмине чехите и да се вгледа много по-дълбоко в историческата ретроспектива, или през цялото това време са знаели какво се случва, но по някакви причини не са го направили публично достояние", каза Лавров.

Споделяне

Още по темата

Още от България