Прокуратурата, която плаща милиони, за да се подиграва с малките хора

Дейността на прокуратура не се отчита в пари, а в резултати от борбата с престъпността и в броя на несправедливо провалените човешки съдби. Ако все пак провалите на държавното обвинение трябва да бъдат сметнати в пари, българският съд ги е оценил на 1.1 милиона лева. Средствата трябва да бъдат платени от институцията за обезщетения на граждани по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по дела от 2012 година. Очаква се Върховният касационен съд да потвърди решения за още 1.3 милиона лева през тази година.

С натрупаните лихви върху тези обезщетения сумата най-вероятно ще достигне около 5 милиона лева, но в случая не това е най-важното.

Докато прокуратурата се хвали с над 97% осъдителни присъди по всички съдебни процеси, делата на гражданите за обезщетения фокусират вниманието върху неуспехите. Те разкриват трагедии на хора, които буквално са малтретирани и осакатени от обвинението и полицията, а следите върху тях са за цял живот.

Гражданите имат право да съдят прокуратурата, ако са били подложени на незаконна наказателна репресия. Всяко дело, което е завършило с оправдателна присъда, е било заведено незаконно, арестите са били незаконни и се дължи обезщетение от виновния орган на съдебната власт. Какви да бъдат обезщетенията, се преценява по това до каква степен и за колко време човек е търпял репресия от властите. А репресията може да бъде толкова тежка, че да бъде обяснена само с пълна безотговорност към живота на хората, корупция или обикновена жестокост.

Какво правихте 13 години?

През 1993 година доц. Ради Кабаиванов от Великотърновския университет е арестуван заради дейността на оглавяваната от него фондация "Св. Пантелеймон". Обвинен е за присвояването на 1 милион лева още преди да има проверка на икономическа полиция. Това съсипва живота на преподавателя, който е сред най-активните по това време в учебното заведение. По негова идея във ВТУ се създава катедра по математика.

След ареста Кабаиванов е държан 9 месеца в ареста, а веднага след като е пуснат под гаранция, получава инфаркт. Преди две години пред в. "Труд" той обяснява, че арестът му е поръчан от фирми, които не са харесали основната цел на дейността на фондацията му - да се създаде модерна болница в града с участието на чуждестранни инвеститори. Неговите съмнения се потвърждават от развитието на делото.

Разследването е спряно поради липса на доказателства през 1995 г., две години след ареста, но вече е постигнало целта си – Кабаиванов е елиминиран, а проектът за болница е изоставен.

Абсурдът обаче продължава. Делото не е прекратено без разумно обяснение и е оставено в готовност за възобновяване цели 13 години. През това време по него не се работи. Едва през 2008 г., в средата на мандата на главния прокурор Борис Велчев, случаят е възобновен, за да бъде окончателно прекратен през 2009 година. От доц. Кабаиванов са снети общо седем обвинения, половината от които заради изтекла давност. Животът му обаче е почти напълно разбит.

Двете съдилища във Велико Търново му присъждат по 160 000 лева обезщетение за нанесени вреди от прокуратура, но ВКС намалява тази сума на 80 000 лева. Върховният съд счита за недоказано, че делото срещу Кабаиванов му е съсипало академичната кариера и го е оставило без работа.

Игрите със съдбата

Трагедията с доц. Кабаиванов не е единствена и дори не е най-голямата за 2012 година. През 2006 г. близнаците Георги и Йонко Илчеви от Хасково са обвинени за убийството на баща си. Прокуратурата разполага основно с показанията на близък до семейството свидетел, който обаче е разследван от властите за други престъпления.

Георги и Йонко са живеели само с майка си, тъй като тя е била разведена с баща им Георги. Докато свидетелят твърди, че те са убийци, всички техни близки отхвърлят тези обвинения. Прокуратурата и полицията обаче решават да действат твърдо. Близнаците са арестувани три дни, след като за първи път са дали показания. Една седмица по-късно майка им не успява да преживее случилото се с децата ѝ и се самоубива. Георги и Йонко са оставени за общо две години в ареста, въпреки че са с тежък диабет от деца. Междувременно полицаите, работещи по случая в Хасково, са наградени за разкриване на убийството.

През 2008 г. основният свидетел, който вече е осъден и вкаран в затвора, признава пред съда, че показанията му са изтръгнати от полицията с насилие. Делото приключва с оправдателни присъди за Георги и Йонко през 2009 г., но диабетът на двете момчета се влошава дотолкова, че те вече са пълни инвалиди и не са способни да работят. Остава въпроса защо хора, освидетелствани с ТЕЛК, са оставени цели 2 години под стража. През 2012 г. прокуратурата е осъдена да плати 120 000 лева обезщетения на двамата, но те са белязани завинаги от "професионализма" на властите.

Тенденцията да се държат под стража тежко болни хора до пълното им съсипване личи и в случая на Е.Г. от София. Той е обвинен за причинява на тежка телесна повреда на друг човек, въпреки страда от детска церебрална парализа в средно тежка форма. Това не пречи на през 1998 г. магистратите да го тикнат в ареста за 1 година и 1 месец. През 2000-та година делото е вкарано в съда и издиша веднага.

Шест месеца, след като излиза на свобода, Е.Г. разбира, че докато е бил в ареста се е заразил с хепатит "В", който вече не може да се лекува. От тежките условия на арестите се влошава и церебралната му парализа. Прокуратурата плаща само 40 000 лева обезщетение.

Извинявайте, че ви забравихме

Делата за вреди срещу прокуратурата изобилстват и от случаи, в които обвиняемите просто са забравени от отговорните магистрати, докато върху тях стои клеймото на престъпници. Така Б.М. от София е обвинен в средата на 90-те за унищожение на чужди вещи. Делото е прекратено през 2002 година. Б.М. разбира, че нещо все още не е наред през 2008 г., когато не успява да излезе от страната. Причината е, че районната прокуратура в София е забравила да изпрати в МВР информация, че делото е прекратено, а полицията не премахнала забраната му да пътува в чужбина. Б.М. е обезщетен с 500 лева.

Прокуратурата в София е забравила и З.С. от София. Срещу него е водено дело от 1994 до 2004 г., макар че абсолютната давност на делото е изтекла цели две години преди случаят да бъде прекратен. З.С. получава 150 лева за неимуществени вреди и 780 лева за лекарства, защото се поболява.

А.А. е обвинен в убийство през 1995 година. Делото е за престъпление, извършено няколко години по-рано. Той изкарва в ареста 40 дни. Прокуратурата работи толкова "активно", че давността на престъплението изтича през 2003 година. Магистратите забравят прекратят делото още четири години. Гаранцията, която А.А. е платил да излезе от ареста през 1996 г., му е върната през 2011 година. За това време 80-те хиляди лева са станали няколкостотин. Той е обезщетен с 30 000 лева.

Жител на Малко Търново успява да осъди прокуратурата, защото е бил осъден на първа инстанция задочно (без да се явява по делото) на три и половина години затвор за измама. След произнасянето на присъдата той е задържан и изкарва 3 месеца в ареста. Крайно съмнително обаче от прокуратурата в Малко Търново решават да го пуснат на свобода и да прекратят делото срещу него. За това решение се дължат 20 000 лева обезщетение.

Трагикомичен е случаят с лекаря П.В. През 2000 г. той е обвинен от Софийската районна прокуратура за причиняване на средна телесна повреда. Междувременно медикът вече се е преместил в Бургас, за да стане лекар на футболния Черноморец (Бургас). Обвинителният му акт е готов през 2007 г. - седем години по-късно. През това време е викан в столичната полиция 10 пъти, за да му бъдат показани едни и същи материали от полицейското разследване. В крайна сметка през 2008 г. прокуратурата прекратява разследването, защото човекът не бил извършил престъплението. Това струва 6700 лева за обезщетение с лихвите.

През 2009 година М.В., който е военен, е обвинен за кражба от поделението си. Необяснимо е, че по искане на прокуратура той е оставен в ареста два месеца и половина, а веднага, след като е пуснат на свобода, обвиненията срещу него са снети заради недоказаност. Проблемът с репутацията му обаче остава и М.В. напуска армията. Това струва на прокуратура 15 000 лева.

Всички тези случаи засягат неизвестни за широката публика хора, хора без връзки и без запазено място в централни или местни новини. Когато става дума за по-важни личности или длъжностни лица, прокуратурата гледа да пипа по-леко.

С другите става друго

През 2004 г., при една от първите акции на властите за пресичане на корупцията по българските граници, са арестувани за взимане на подкупи 10 митничари от КГПП "Кулата". Те веднага са отстранени от работа. Очакванията са за тежко дело заради големия брой обвиняеми. Нищо подобно. Заедно с разследването делото продължава до 2009 г., когато всички вкупом са оправдани.

Явно в митниците обаче са били уверени в невинността на своите служители и в "правилния" изход на процеса, защото един по един всичките са възстановени на работа още преди края на делото. След произнасянето на оправдателните присъди те подават колективен иск срещу прокуратурата за обезщетения и печелят делото. Така една от първите акции за пресичане на корупция в митниците води до първия по рода си казус, в който прокуратурата ще трябва да плати 111 000 лева за неполучените заплати от митничарите. Отделно и 50 000 за неимуществени вреди.

Общо четирима бивши кметове са осъдили прокуратурата през 2012 г. за неуспешните дела, които са водени срещу тях. Това са кметовете на Долни Чифлик, Левски, Разлог и Белоградчик. Те ще получат общо 68 000 лева обезщетения. На никой от тях делото му не е продължило повече от 3 години и никой от тях не е вкарван в ареста.

Делата за обезщетения разкриват, че не така се е случило с шефа на митническия склад на летище София Борис Георгиев. През 1994 г. той заедно с един съучастник е заловен да пренася 1050 мастербокса с цигари (количество за няколко ТИР-а). Делото е мотано в Софийската градска прокуратура, сякаш някой иска да се забрави, цели 10 години. През 2004 е вкарано в съда и Борис Георгиев е оправдан, а присъдата не се протестира. За всичко това прокуратура му плаща 15 000 лева.

Разказаните в този текст истории не изчерпват всички необясними решения, взимани прокуратурата през годините, които през 2012 година са влезли в кориците на делата по ЗОДОВ. Ясно е обаче, че тези случаи ще се натрупат и следващите от 2013 година.

Ако не бъдат предприети мерки, това ще продължи и дълго време, защото проблемът с поемането на отговорност от прокуратурата е сериозен. Възникват и множество въпроси - включително и такива, дали хора, които поради некомпетентност, умисъл, корупция, чувство за недосегаемост и пр., се гаврят с професията си и правосъдието, трябва да продължат да растат в йерархията, сякаш нищо не се е случило. И дали тези прокурори трябва да продължат да бъдат такива?