Прокуратурата няма нито едно разследване за подкуп по върховете на властта

Данните за корупционните дела разбиват мита за нуждата от огромен спецсъд и специални заплати

снимка БГНЕС

Прокуратурата няма нито едно разследване за подкуп срещу депутат, министър, заместник-министър, областен управител или какъвто и да е друг член на изпълнителната или законодателната власт. Това показват данните на държавното обвинение за висящите разследвания за т.нар. "корупционни" престъпления. Те са предоставени на Mediapool по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

 

Изводът от получената информация е, че корупцията е главно в местната власт.

 

България вече 11 години е критикувана от Европейската комисия за липсата на резултати в борбата с корупцията по върховете на властта. Справката за висящите разследвания показва, че тази картина няма да се промени в следващите поне шест години. В общия случай това е минималният скрок от започване на едно подобно дело до произнасянето на окончателна присъда.

 

Общо 127 разследвания

 

В момента прокуратурата води общо 127 разследвания за "корупционни" престъпления по високите и средните ешелони на властта. При успешно приключване те ще бъдат внесени в специализираните съдилища. Практиката показва, че голяма част от тези разследвания няма да стигнат до съда, защото ще бъдат прекратени.

 

Прокуратурата води едва 16 разследвания за "корупционни" престъпления, извършени от високопоставени политици. Някои от тези деяния нямат нищо общо с корупцията, но се сдобиха с такъв етикет покрай поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

 

Срещу депутати има три разследвания. Едното е за безстопанственост, другото е за пране на пари, а третото е за осуетяване на наказателно преследване. Водят се четири разследвания срещу министри – за длъжностно присвояване, неизгодна сделка и две за престъпления по служба.

 

Досега прокуратурата има много лоша успеваемост по делата за престъпленията по служа.

 

Делата срещу заместник-министри са пет – едно за безстопанственост и четири за престъпления по служба. Срещу шефове на държавни агенции има четири дела – едно за безстопанственост и три за престъпления по служба. Разследва се един областен управител отново за престъпление по служба. И това е всичко. По-натътък в таблицата с висящите досъдебни производства по върховете на властта идват нулите.

 

Няма "корупционни" разследвания срещу управители на здравната каса, срещу директорите в НАП, НОИ, шефовете в митниците, членове на Комисията за конфискация и Висшия съдебен съвет, съдебните инспектори, членовете на Бюрото за контрол на СРС и заместник-областните управители.

 

Местната власт се оказва свърталище на корупцията

 

Данните на държавното обвинение показват, че най-много разследвания има в местната власт, вероятно защото и нейните представители са по-многобройни. Общо 76 дела се водят срещу бивши или настоящи кметове на общини. Те са главно за безстопанственост (15) и за престъпления по служба (34). Има и две дела за подкуп, които без съмнение могат да се нарекат "корупционни". Мишени на прокуратурата са по осем зам.-кметове и кметове на райони.

 

Кметовете "генерират" общо 93 от всички 127 разследвания за корупция в държавата.

 

Любопитното е, че всички "корупционни" разследвания срещу съдии и прокурори (17) са повече от тези срещу цялата изпълнителна и законодателната власт (16). Съдебната власт позволява на прокуратурата все пак да отчете и някакви разследвания за подкупи – общо шест. Двама съдии и четирима прокурори са мишени на такива разследвания. За цялата останала част на държавния апарат има две такива разследвания (както бе споменато те са срещу кметове – б.а.).

 

Очевидно няма нужда от голям и скъп спецсъд

 

Поправките в закона, които вкараха "корупционните дела" в специализираните съдилища, влязоха в сила на 5 ноември. Още от 2 ноември шефът на спецсъда Георги Ушев започна да говори, че има риск правораздаването да блокира заради очакваното огромно постъпление от "корупционни" дела. Той поиска в неговия съд да дойдат още 15 съдии.

 

Очакванията на съдия Ушев очевидно не кореспондират с реалността.

 

В момента 18 съдии гледат едва около 250 дела от общ характер годишно. Това е малко повече от едно дело на месец на съдия. По-голяма част от работата в спецсъда минава в разпити и разрешаване на подслушване.

 

Ако всички "корупционни" разследвания на прокуратурата стигнат до спецсъда (което е невъзможно - б.а.), то спецсъдиите ще имат по около две дела на месец. По-вероятно е до съда да стигнат около 60 от тези разследвания, т.е. половината. Така  натовареността на спецсъдиите ще стане дело и половина на месец. При назначаването на 15 нови съдии, натовареността ще падне дори под едно дело на месец на магистрат.

 

За сравнение, натовареността на съдиите в Софийския градски съд, където ще продължават да се гледат много тежки дела, е над пет дела месечно.

 

Митът за предстоящата огромната натовареност доведе до скандалната поправка в Закона за съдебната власт, която позволи спецмагистратите да получават по 18 заплати годишно. Всички останали ще получават редовните си възнаграждения, евентуално с някакъв малък бонус за натовареност.

Споделяне
Още от България