Ще не ще

Прокуратурата отново ще се занимава със смъртта на Тодор Димов - Чакъра

Прокуратурата отново ще се занимава със смъртта на Тодор Димов - Чакъра

Военно-апелативната прокуратура ще трябва да се занимае с делото за смъртта на Тодор Димов – Чакъра, след като роднините на загиналия обжалваха неговото прекратяване. Жалбата е подадена от адвокат Михаил Екимджиев, който води делото им срещу България пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

В края на юни тази година Софийската военноокръжна прокуратура прекрати скандално дело със заключение, че няма доказателства за убийството на Чакъра.

Един от основните заподозрени по случая бе Бойко Борисов, който в качеството си на главен секретар на МВР през 2003 г. лично ръководи акцията по залавянето на Тодор Димов.

Къщата, в която Димов се бе барикадирал, беше обстрелвана с гранатомети. Впоследствие вътре бе намерено тялото на избягалия затворник, а властите записаха, че той се е самоубил с ръчна граната.

Съдът в Страсбург обаче намери България за виновна за отнемане на правото на живот на Чакъра. Европейските магистрати заключиха, че срещу него е била употребена непропорционално голяма полицейска сила, а след смъртта му е било проведено неефективно разследване.

Това принуди прокуратурата да отвори отново разследването, което бе прекратено за първи път през 2006 година.

Подобно на първото, то също не доведе до нищо. Експертизите не успяха да докажат каква точно е била причината за смъртта на Чакъра, макар че тялото му бе ексхумирано. Новата жалба на адвокат Михаил Екимджиев атакува именно тези неясноти. До Военно-апелативната прокуратура той пише, че новото разследване не е установило конкретната причина за смъртта, нито дори момента на настъпването ѝ.

"Поради неустановяването на конкретната причина и на момента на смъртта логически не може да се изключи версията, че той е убит в резултат от разпоредения от ген. Бойко Борисов обстрел на къщата с ръчни противотанкови гранати", се казва в жалбата. Посочено е също, че повторното разследване не е направило задълбочен анализ на операцията по залавянето на Чакъра. Няма отговор и на ключовия въпрос дали обстрелът с противотанкови гранати е бил абсолютно необходим.

По делото наистина има необяснени разминавания. Последните изстрели от страна на Чакъра към полицаите са около 17 часа, точно преди смрачаване. След това не е правен опит да се установи дали е още жив. Полицаите се оправдават с оперативна информация, според която на приземния етаж на къщата са заложени взривни капани и е било опасно да се влиза. В същото време не се изяснява как е получена тази информация при положение, че в къщата е само Чакъра.

След последната стрелба полицейските екипи се оттеглят на безопасно разстояние. Те приемат, че трябва да се чака до сутринта и да не се рискува. В 21.30 часа обаче пристига Бойко Борисов. Тогава следва ново решение – да се обстрелва къщата с гранатомети. Решението е приведено в действие в 2.30 часа през нощта.

Според обясненията на полицията целта е била да бъдат обезвредени евентуално поставените взривни капани на първия етаж на къщата. Предполагало се е, че Чакъра се е барикадирал на втория. След обстрела е трябвало да се направи така, че да не може Чакъра да избяга отнякъде. След стрелбата обаче полицията не предприема нищо до сутринта.

"Предполагаема възможност Тодоров да напусне къщата по предварително подготвени проходи е чисто хипотетично предположение, което явно не почива на обективни данни. Със същата доза основателност би могло "разумно" да се предположи, че Тодоров ще напусне къщата по въздуха или използвайки подземни реки", пише адвокат Екимджиев.

Според него самият факт, че къщата на Чакъра е била обстрелвана с гранатомет, за да се обезвредят други експлозиви, означава, че е имало умисъл той да бъде убит. Адвокатът сочи, че общият ефект от експлозиите не би дал голям шанс за оцеляването на преследвания човек.

"Без обективна необходимост, при условията на предумисъл или поне на евентуален умисъл, спрямо Тодор Димов е използвана явно прекомерна огнева мощ, насочена пряко към физическото му унищожаване", се казва в жалбата.

Военно-апелативната прокуратура трябва да образува проверка по жалбата и може да реши да отмени отказа за образуване на досъдебно производство срещу някое от замесените в операцията лица. Другата опция е да се потвърди прекратяването на случая.

Споделяне
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?