Прокуратурата подкрепя с уговорки новия Закон за борба с корупцията

Прокуратурата подкрепя с уговорки новия Закон за борба с корупцията

Прокуратурата подкрепя под условие новия Закон за предотвратяване на корупцията по върховете на властта, става ясно от позицията на държавното обвинение, подготвена от заместник-главния прокурор Пенка Богданова.

Основната критика към проекта е, че допуска двойно санкциониране за едно и също нарушение. Прокурор Богданова се хваща за текста, който постановява, че действията и санкциите по Закона за борба с корупцията се прилагат независимо от предприемането на действия и мерки по други закони, включително започване на наказателно производство.

От прокуратурата припомнят основния принцип в правото – non bis in idem – никой не трябва да бъде наказван два пъти за едно и също нещо. Според сега действащото законодателство, когато се образува наказателно дело, административното производство се прекратява, а материалите се изпращат на прокуратурата. Проектът за Закона за борба с корупцията обаче изрично не предвижда прекратяване на производството срещу заподозряния високопоставен държавен служител.

Законопроектът за борба с корупцията по върховете на властта трябваше да бъде гласуван на първо четене в последния работен ден на депутатите преди лятната ваканцията. Той обаче беше бойкотиран от всички парламентарни групи без Реформаторския блок. ДПС директно се обяви против закона, защото създава Национално бюро за борба с корупцията, чиито членове се подбират от Министерския съвет. Законът остана "на трупчета" до септември.

Прокуратурата отбелязва "принципната си подкрепа за законопроекта", но иска да се направи "прецизна окончателна редакция". Вицепремиерът Меглена Кунева вече обяви, че няма да се правят отстъпки от основни идеи в проекта.

По план Бюрото за борба с корупцията по високите етажи на властта трябва да започне работа от началото на 2016 година. Общо 10 000 политици, високопоставени държавни служители и магистрати ще попаднат под ударите на новото специално законодателство. Бюрото ще може да използва като повод за започване на проверки анонимни сигнали и медийни публикации.

При установено разминаване между приходите и притежаването имущество от над 10 000 лева срещу високопоставените хора ще започва официално разследване. Ако има доказателства за извършено престъпление, случаят ще се предава и на прокуратурата.

Бюрото трябва да обединява част от функциите на Сметната палата, Комисията за разкриване на конфликта на интереси и БОРКОР. В закона изрично е посочено задължението за деклариране на имуществото и доходите и на лицата, с което политикът е във фактическо съпружеско съжителство.

Проектозаконът дава дефиниция и на понятието "корупционно поведение". Това е "поведение, при което в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето получава облаги от материален или нематериален характер, водещи до незаконно увеличаване на неговото или на свързани с него лица имуществено състояние, или изпълнява възложените му правомощия или задължения по служба при условията на конфликт на интереси".

Законът въвежда и строги ограничения за лицата, заемащи висши публична длъжности. Те няма да имат право в продължение на една година от освобождаването си да сключват трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества, както и да участват в обществени поръчки.

Ако разпоредбите бъдат нарушени, санкции ще има за служителя, който ги е нарушил, но и за търговското дружество, което го е наело.

Кръгът от лицата, които ще бъдат обект на проверка също се разширява. Сред новите категории, които ще са обект на проверки, са общинските съветници, главните архитекти на общините, ректорите на държавни висши училища, управителите и изпълнителните директори на болници, ръководителите на управляващите органи и междинните звена по програми, финансирани със средства от ЕС, служителите в централната и териториалната администрация, на които са делегирани функции по вземане на решения във връзка с процедурите по възлагане на обществени поръчки.

Националното бюро ще се ръководи от директор, който се подпомага от заместник-директор. Те ще се назначават и освобождават от президента по предложение на Министерския съвет.

Ръководството на Националното бюро ще трябва да отчита дейността си на всеки три месеца в интернет, както и да представя годишен доклад в Народното събрание. Директорът и неговият заместник ще имат право да искат от съда дори разкриване на банковата тайна за проверявано лице. Инспекторите, които ще извършват оперативната дейност по проверките на висшите чиновници, също ще преминават през тест за почтеност. Дейността на бюрото ще се проверява всяка година от независим външен одитор.

Споделяне
Още от България