Прокуратурата прибра документите за горските заменки

Прокуратурата влезе в Агенцията по горите заради скандалните заменки, сн. БГНЕС

Прокурори и полицаи влязоха в агенцията по горите, за да изземат документите за проверката си на замените на гори от държавния горски фонд. Разследващите са изискали всички доклади и заповеди по темата от настоящия шеф на агенцията Мирослав Маринов.

Преди половин месец главният прокурор Иван Гешев възложи проверка на сделките, които са сключвани преди повече от десет години. В понеделник прокуратурата отиде на място в агенцията по горите, за да изиска цялата документация, свързана и с избора на независимия оценител на заменените имоти – държавната фирма "Агролесинженеринг".

Преди седмица Европейската комисия същи обяви, че обмисля започването на допълнително разследване на замените на земи от държавния горски фонд. Властите в София съобщиха през ноември, че едва 29 от 132 сделки по замяна на горски територии от държавния фонд са изрядни. При останалите 103 е нанесена щета на хазната в размер на близо 80 млн. лв.

Сделките

Разследването на неправителствената организация "Зелени закони" за 10-те най-големи заменки обаче показва друга картина - че държавата е ощетена с над милиард лева. Организацията сочи, че изчислената от държавата щета от 80 млн. лв. е силно занижена.

"Зелени закони" поставя на първо място в своята класация две замени на общо 2709 декара на един от най-дългите плажове в България – Камчийска пясъци. "Зелени закони" твърдят, че само при тези две сделки непозволената държавна помощ възлиза на 250 млн. лв. Държавата не потвърждава тези изчисления.

"Зелени закони" сложи сделка в полза на бизнесмена Христо Ковачки на второ място в класацията си "на коледно-новогодишните подаръци, които земеделският министър Десислава Танева реши да раздаде на група олигарси в края на 2019 г. с цел узаконяване на горските заменки на тройната коалиция",. Бизнесменът е придобил през 2007 - 2008 г. общо 3441 дка държавни гори в ски-курортите Мальовица и Боровец. Бенефициенти се водят фирмите "Ел Ем Импекс" ЕООД, "Агросим" ЕООД и "Грейд 2004" ЕООД.

Засега държавата разглежда като изрядна и замяната на инвеститорите в голф игрището край Балчик – "Трейшън клифс енд спа резорт" АД. Сделката на "Трейшън" е сключена през април 2008 г., като дружеството получава от държавата 283 декара в Балчик, оценени на 2.03 млн. лв., или 7 лв. на кв. м земя. Срещу този имот фирмата е предоставила 2984 декара гори из Видинско, Чупрене, Черни Осъм, Троян, Тетевен, на свой ред оценени на 2.03 млн. лв., и така изобщо не се е стигнало до доплащане.

Дружеството "Про консулт 2004", основано от Тодор Гергов, брат на крупния бизнесмен Красимир Гергов, е получило от държавата 138 декара в Балчик с оценка от 1.09 млн. лв., или близо 8 лв. на кв. м, срещу 1197 декара гори във Видин, Чупрене. Тази замяна е от 2009 г.

Когато публикува своето проучване, "Зелени закони" изпрати сигнал до премиера Бойко Борисов и сезира Европейската комисия. Сега прокуратурата проверява всички заменки в периода от 1 януари 2007 година до 27 януари 2009 година.

Разследването на "Зелени закони"

Държавата нае "Агролесинженеринг" да направи ревизия на заменките, след оказан натиск от страна на Европейската комисия, която намери неправомерна държавна помощ.

Според "Зелени закон" оценката на щетата, направена от държавната фирма, е силно занижена. Изчисленията на екозащитниците показват, че фирми на популярни и близки до властта бизнесмени са ощетили бюджета с около 1.5 млрд. лв. и то само при 10 от общо 103-те представени случая.

По тази причина те настояха земеделското министерство да спре сегашната процедура за възстановяване на незаконната помощ и да се извърши нова оценка на заменките. Управляващите обаче не се съгласиха.

Сега ЕК може отново да се задейства, защото за четири години държавата не е успяла да си върне нито лев от предполагаемите неизгодни сделки.

"В светлината на бавното изпълнение на решението на ЕК – по-конкретно липсата на възстановени суми 4 години по-късно, комисията все още използва документите по случая, за да прецени дали да стартира допълнително разследване. Исканата информация и в момента се използва от комисията за целите на взимане на решения", съобщава Европейската комисия, цитирана от вестник "Сега".

Споделяне

Още по темата

Още от България

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?