Прокуратурата проверява "българска следа" във взривяването на складовете на Гебрев

Софийската градска прокуратура (СГП) проверява и евентуална съпричастност на българи към взривяването на складовете на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Това става ясно от съобщение, пуснато в понеделник. От него се разбира още, че отново са издадени европейски заповеди на шестима руски граждани, обвинени в тероризъм, които са основните заподозрени.  Става дума за делото, по което се разследват четири взрива, извършени в периода от 2011 г. до 2020 г., в складове за боеприпаси у нас.

Засега "българската следа" е само версия, която се проверява. Няма повдигнати обвинения на български граждани. Говори се само за съмнения и съпричастност.

Съобщението от СГП идва, след като преди ден президентът Румен Радев призова "органите да извадят цялата информация и сигнали за дела на трупчета", като изброи и конкретни случаи, сред които беше и този с отравянето на Гебрев, извършено през 2015 г.

Обвинения на шестимата руснаци бяха повдигнати през 2021 г. Тогава прокуратурата обяви, че има връзка между взривовете и опита за отравяне на Гебрев като трима руски граждани, свързани с ГРУ, са обвинени за това. Те, задено с още трима, са заподозрени и за предизвикване на експлозиите. Според прокуратурата всички са влезли у нас с фалшиви самоличности. 

Още през 2021 година са издадени европейски заповеди за арест, поясняват от прокуратурата. След това обаче наблюдаващите прокурори оттеглили заповедите, тъй като не са преминали през съдебно одобрение. Според скорошна промяна в закона тези документи задължително минават през съдебен контрол. След влизане в сила на поправките е внесено искане в Софийския градски съд. 

Съдът е констатирал, че "хронологията на извършените процесуално-следствени действия сочи, че през последните три години дейността по събиране на доказателства е видимо динамична и всеобхватна, съобщават разследващите.

Съдът е разрешил издаването на европейските заповеди. Решението е било обжалвано от адвокатите на шетимата руснаци. Защитниците им са били служебно назначени, тъй като в противен случай делото за заповедите не може да се проведе. Формално заподозрените остават в неизвестност. 

При обжалването апелативният съд е констатирал, че "доказателствата за авторството на деянието за всеки един от издирваните лица са ограничени и се основават на косвени доказателствени източници". Въпреки това обаче съдът се е съгласил, че събраните данни "формират една логическа верига, свързана с установеното тяхно (на търсените лица) поведение – пристигане, напускане на страната, настаняване, осъществяване на контакти с предприятията, в които в съвсем кратък срок от време след тяхното напускане са били осъществени взривове с тежки последици".

Затова издаването на заповедите е било потвърдено. Това не означава, че по делото има значителен напредък. Искане за екстрадиция до Русия не е пращано, защото тяхната практика е да не екстрадират свои граждани. Издаването на европейскат заповед означава, че определен човек влиза в списъците с издирвани лица на Шенгенската информационна система и Интерпол и страните-членки на тези организации са длъжни да съобщят на искащата държава, ако го засекат на своя територия. 

Още преди три години от фирмата на Гебрев "Емко" заявиха, че всъщност разследването на един от взривовете (край с. Ловнидол, Габровско през 2011 г.) е било прекратено през 2013 г. Освен това те оспориха и твърдението на прокуратурата, че почеркът при всички експлозии е един и същ с първоначално възникване на пожар.

През 2021 г. обаче прокуратурата се активизира след като чешките власти обявиха, че експлозия от 2014 г. във военен склад в с. Върбетице е дело на руското ГРУ и е свързана с продукция, съхранявана от български търговец там. Един от разследваните взривове у нас е от 2015 г., но е в склад на ВМЗ-Сопот. Според "Емко" там не са били съхранявани никакви боеприпаси на компанията.