Прокуратурата публикува подробно описание на аферата "ОПАК"

Манипулиране на документи с цел да се прикрият необявени обществени поръчки стои в основата на аферата "ОПАК", стана ясно от изключително подробно съобщение, публикувано от прокуратурата в понеделник. От него става ясно, че кашата е забъркана първо от председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, когато е оглавявал Военно-апелативния съд. После той се е обърнал за помощ към Мария Дивизиева, която сега е шеф на политическия кабинет на премиера, а по време на самата афера – зам.-министър и пряк отговорник за проектите по ОПАК. Дивизиева и нейните експерти са му давали съвети как да маскира проблемите, за да не загуби парите. В последствие тя е обещала да прикрие нарушенията.

Делото вече доведе до обвинения за двама високопоставени съдии – Веселин Пенгезов (шеф на Софийския апелативен съд) и полковник Петър Петков (шеф на Военно-апелативния съд), но същото е на път да се случи и с Дивизиева. Ако стане така, то това ще бъде най-високопоставеният настоящ правителствен служител, до който стига прокуратурата под ръководството на Сотир Цацаров.

Проблемът с проекта започва с редица скандални решения на тогавашния шеф на Военно-апелативния съд Веселин Пенгезов. Неговият съд печели през 2008 година проект за изграждане на интегрирана информационна система на всички военни съдилища. До тук добре, но съдия Пенгезов, който е и шеф на проекта, решава да "награди" компютърните експерти, които са участвали в подготовката му. "Наградата" е, че те са посочени от Пенгезов и за изпълнители без задължителния конкурс по Закона за обществените поръчки.

Така между тях са разпределени почти по равно общо 402 560 лева, посочват от прокуратурата.

Дейностите са им възложени първо с обикновени граждански договори, сключени през януари 2009 година между Пенгезов и експертите.

Три месеца по-късно Пенгезов иска от Управляващия орган на ОПАК в тогавашното Министерство на държавната администрация, оглавявано от Николай Василев, да му одобри разходите и да се разплати. Експертите от Дирекция "ОПАК" обаче виждат проблема и излизат с позиция, че разходите не трябва да се одобрят, защото изпълнителите са наети без обществени поръчки.

При това развитие на нещата Пенгезов въвлича в аферата и Мария Дивизиева. Той ѝ пише писмо, а през юни 2009 година (шест месеца след забъркването на кашата), се провежда среща в нейния кабинет в министерството. По време на тази среща експерт от ОПАК казва, че проблемите могат да се преодолеят законно само по два начина - да се сключат трудови договори с вече ангажираните специалисти или да се проведат обществени поръчки.

Пенгезов отхвърля възможността да се сключат трудови договори с експертите, защото в съда му няма щат за тях. Той не се съгласява да провежда тепърва и обществена поръчка.

"Двата варианта били отхвърлени и поради факта, че с тях се губело финансирането, което е изразходвано до този момент. Ръководителят на проекта –Веселин Пенгезов, категорично отказвал да приеме загуба на финансирането", съобщават от прокуратурата.

След това е взето решение да се изготви документация със задна дата (антидатиране), която да доказва, че са били проведени обществени поръчки, а компютърните експерти са ангажирани за изпълнители законно. Впоследствие и този вариант отпада, защото е невъзможно да се документира проведена процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП) със задна дата.

Накрая се решава дейностите по проекта да се разбият на "поддейности" с много по-малък бюджет, за да се заобиколи законът. Така няма да се изискват обществени поръчки по ЗОП, а ще се мине по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. При малките обществени поръчки се събират по три оферти и се възлагат дейности, без да се има задължителна публично обявяване, както е при големите обществени поръчки.

Пенгезов приема този вариант и погазва всички общи правила по проекта си. От своя страна ръководителят на Управляващия орган по ОПАК Мария Дивизиева поема ангажимент, че това отклонение "ще бъде неглижирано, няма да бъде отчетено и санкционирано", се казва в съобщението на прокуратурата.

Проблем обаче възниквал и при разпределението на средствата. По едната дейност бюджетът бил 220 000 лева, но експертите на Пенгезов били четирима. Ако те си разпределяли по 55 000 лева, то е нямало как да се мине по реда на малките обществени поръчки, защото таванът за тях тогава бе 50 000 лева. Поради това е включен пети "експерт", който е нямал никакво отношение към изграждането на информационната система. С него на борда всички успяват да си разпределят по точно 44 000 лева и парите са усвоени напълно

По другата дейност от проекта бюджетът е 182 560 лева. Там парите са разпределени между четирима експерти, но пак по братски – по 44 640 лева.

Документите, които узаконяват всичко това, са изготвени със задна дата, защото е трябвало да се докаже провеждането на малки обществени поръчки. Започва производство на нови документи за започване на процедури, тръжните условия, за определяне състава на комисиите, решение за избор на изпълнители, декларации и нови договори със спечелилите процедурите.

След като на експертите били връчени новите договори, им било указано да унищожат първите си контракти от януари 2009 година.

Междувременно Веселин Пенгезов бива избран за шеф на Софийския апелативен съд. На неговото място във Военно-апелативния съд идва полковник Петър Петков. В хода на разследването е установено, че всички подписи в "новите" документи са положени от Пенгезов, когато той вече е бил в другия съд.

Две години след тези врътки новото ръководство на програма ОПАК признава нередностите и спира всички пари по този проект, но на Военно-апелативния съд вече са изплатени 162 478 лева.