Прокуратурата работела под натиска на икономическата олигархия

Доверието в българската правораздавателна система е много ниско, а то е основният фактор за привличане на инвестиции, заяви посланикът на Великобритания Джеръми Хил. Предупреждението прозвуча пред висши магистрати и политолози, участвали в днешната кръгла маса на тема "Предизвикателствата пред прокуратурата при противодействие на корупцията в контекста на присъединяването на България към Европейския съюз".

Главният прокурор Никола Филчев оправда магистратите като обясни, че те работели под корупционен натиск от икономическите олигарси, а не били защитени от държавата. Прокурорите трябвало да избират между "абстрактната служба на закона" и големите пари на забогателите по престъпен начин.

Филчев пак обвини държавата за бездействието на прокуратурата

Главният прокурор Никола Филчев, който е критикуван за непрозрачността и мудната реформа в прокуратурата, а също и за превръщането ѝ в инструмент за политически натиск, днес се обяви за "ясни и кратки срокове" за приключване на делата, и за търсене на строга отговорност от магистратите при тяхното неспазване.

Новите обществени условия в България в годините на преход изискват опростени и бързи процедури за разглеждане на наказателните дела без да се засягат правата на гражданите, смята Филчев и обяви: Бавното правосъдие е равно на липса на правосъдие. Той уточни че в момента само мотивите по едно дело се пишат от шест месеца до една година. Безкрайното връщане на делата за доразследване представлява отказ от правосъдие, каза главният прокурор.

При липсата на механизми за търсене на отговорност на корумпирани магистрати ясно е, че цялата съдебна система ще страда от този порок, заяви Филчев, в чиято абсолютна власт е да наказва провинилите се прокурори, разтакаващи с години делата и да сложи край на тази практика. Последният пример за "мудно" разследване е повдигнатото обвинение към кмета на София Стефан Софиянски 6 години след сделката за "Халите" и в момент, когато обяви, че е готов за бъдещ премиер.

Помолен да коментира изявление на депутата от ОДС Йордан Соколов, че прокуратурата не се е намесила в скандални случаи като "Петролгейт" и рекламния договор на БНТ с руската компания "Видеоинтереншънъл", Никола Филчев каза, че Соколов много категорично се е застъпил за това прокуратурата да не се поддава на политически натиск. Примерите, които той даде, бяха доста оцветени от политика и намесата на прокуратурата точно в тези случаи щеше да бъде лош пример за обслужване на политическа конюнктура, заяви Филчев.

Парите на новобогаташите - по-силни от закона

Българската прокуратура е подложена на корупционен натиск от страна на новозабогателите по престъпен начин лица, обясни Филчев.

Днес отслабналата държава не може да осигури ефикасна защита на магистратите, повтори известната си теза в защита на обвинителите Никола Филчев. От една страна е абстрактната служба на закона, а от друга са големите пари на богаташите и опасностите, които това носи за изпълнението на служебните задължения на прокурорите, поясни главният прокурор.

По думите на Филчев предизвикателство пред дейността на прокурорите в новите условия е възникването на силна икономическа олигархия, която се опитва да влияе върху политиката на управляващите.

В същото време ръководителят на Върховна касационна прокуратура Христо Манчев обяви, че през изминалата 2003 година само петима магистрати са разследвани за корупция.

Имущество на стойност между 20 и 30 милиарда долара е било продадено по време на приватизацията като едва 2-3 милиарда са влезли в бюджета, каза Манчев. Той обяви, че по време на приватизацията прокуратурата е била подложена на сериозен корупционен натиск. Манчев посочи като емблематични случаите с приватизацията на авиокомпания "Балкан", "Химко"-Враца и "Плама"-Плевен.

Само петима магистрати са разследвани за корупция

Обект на проверка за корупция през миналата година са били 9 зам.министри, 3-ма министри, 3-ма вицепремиери и 4-ма депутати, припомни известните цифри Христо Манчев.

881 разследвания за корупция са приключени и внесени от прокуратурата в съда през миналата година, осъдените са 431, докато през 1999 техният брой е бил 221. 46 обвинителни акта са внесени за подкуп, а следствените дела за корупция, които се водят са 6 785 за миналата година при 1960 през 1999 г.

Като най-честа форма на корупция Манчев посочи подкупът и личното облагодетелстване при противозаконно използване на служебното положение.

Манчев съобщи, че за незаконен износ на гориво по време на югоембаргото в Югославия са произнесени 17 осъдителни присъди и три оправдателни.

Качествено и трайно законодателство

Според Манчев конкретните стъпки за разрешаване на проблемите в съдебната власт са качествено и трайно законодателство, повишаване взаимодействието между правораздавателните органи, единна информационна система за противодействие на престъпността, увеличаване на административния капацитет на прокуратурата по примера на ЕС и САЩ. Той отбеляза и създаването на специални отдели в прокуратурата, както и на максималната прозрачност на законодателството и работата на правозащитните органи.

Основен проблем на правораздавателните органи, според Манчев, са непрекъснатите законодателни промени, имащи отношение към работата на съда, прокуратурата и следствието. Той посочи, че средно по 15 пъти се променя един и същи закон.

По повод въвеждането на данъчната тайна за прокуратурата и следствието в ДПК Манчев заяви, че често пъти се преувеличава корупционното поведение на съда в сравнение с другите сфери.

Посланик Хил: Без доверие в правосъдието, не чакайте инвестиции

Много е ниско доверието към правозащитната система в България, а основният факт за привличане на инвеститори е доверието в нея, заяви пред форума посланикът на Великобритания Джеръми Хил като се позова на данни от социологически проучвания.

Джеръми Хил подчерта, че е важно както правозащитната система да бъде свободна от корупционен натиск, така също и прокурорите да имат необходимите умения да преследват успешно корупционни действия. Джеръми Хил посочи, че всяка правоохранителна система трябва да отговаря на високи етични норми.

Той съобщи, че английското правителство оказва подкрепа в реализирането на проект за укрепване на капацитета на българската прокуратура за противодействие на корупцията. Проектът е двегодишен, стартирал е през ноември 2003 година и ще приключи през 2005 година. Първият етап от него включва анализ и оценка на проблемите пред българските прокурори при прилагането на антикорупционното законодателство.

Олигарсите изнудват държавните институции

Политологът Огнян Минчев посочи като разлика между Запада и Изтока, които нарече Първия и Третия свят, че в западните държави корупцията е отклонение от обикновената норма, което позволява засичането и борбата с нея. Докато при нас корупцията е самата норма и няма разлика между законно и незаконно, не може да се разграничи легитимно и нелегитимно и това затруднява борбата с корупцията.

По време на прехода България се е опитала паралелно да осъществи политическата и икономическа промяна и това е довело до отслабване и безтегловност на институциите. Получи се един арогантен първичен капиталистически процес, при който новата икономическа олигархия подлага на системно изнудване държавните институции, посочи Минчев.