Скандалът "Р. Овч." отново е на дневен ред

Прокуратурата реанимира дело срещу следователка заради "чадър" над "Фронтиер"

Татяна Шарланджиева обвинена, че пазила Красимир Георгиев, Корнелия Нинова засега не е засегната

Татяна Шарланджиева в Съдебната палата по време на разпитите по скандала "Р. Овч." преди близо 7 години. Сн.: БГНЕС

Малко повече от половин година, след като лидерът на РЗС Яне Янев предприе акция по възраждане на корупционния скандал от мандата на тройната коалиция, добил известност като "Р. Овч.", прокуратурата повдигна обвинение на едно от основните действащи лица в аферата.

Следователката от Националната следствена служба (НСлС) Татяна Шарланджиева е привлечена към наказателна отговорност за това, че през 2006 г. е разпънала "чадър" над шефа на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев, с цел да го избави от разследване за пране на пари.

"Тя е обвинена за това това, че в периода от 02.08.2006 г. до 11.10.2006 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, като орган на властта – следовател в НСлС е пропуснала да изпълни своевременно длъжностите, които ѝ налага службата относно наказателно преследване, с цел да избави Красимир Георгиев от наказание, което му се следва по закон за извършено от него престъпление по чл. 253 НК (пране на пари)", посочват от обвинението.

Това дело срещу Шарланджиева бе образувано през май 2007 г. Тогава като обвиняема беше привлечена и Корнелия Нинова, доскоро депутат от БСП и бивш заместник на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Година по-късно обаче разследването забуксува и Софийската градска прокуратура (СГП) го прекрати.

Акцията на Яне Янев

От съобщение на СГП, изпратено до медиите в петък, става ясно, че това постановление е било отменено на 22 февруари т.г. от Софийската апелативна прокуратура – само 3 месеца, след като Яне Янев лично отиде във Висшия съдебен съвет (ВСС), за да се се срещне с членовете на ресорната антикорупционната комисия в съвета с искане за подробности около казуса на Шарланджиева.

Тогава Янев се закани, че ще разследва и за магистрати, които "стопират дела извън сроковете" и че ще проследява дали те имат "спойка" с "олигарси и политици".

"В хода на проведеното разследване (след отмяната на постановлението за прекратяване) са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение на Шарланджиева за извършено от нея престъпление по чл. 288 във вр. с чл. 26 ал.1 НК. Разследването по делото продължава. СГП е отправила предложение до Главния прокурор на РБългария за внасяне на искане до ВСС за отстраняване на Шарланджиева от длъжност на основание чл. 230 ал.3 във вр. с ал.1 от Закона за съдебната власт", допълват от държавното обвинение без да споменават никакви последствия за Нинова.

Уточнява се и, че на обвинената следователка е била определена най-леката мярка за неотклонение – "подписка". Ако вината на Шарланджиева бъде доказана в съда, тя може да получи между 1 и 6 години затвор.

Хронологията на аферата "Р. Овч."

Скандалът, за който лидерът на РЗС Яне Янев се сети с над 6-годишно закъснение, се развихри в началото на 2007 г. Главни действащи лица в него бяха тогавашният шеф на НСлС Ангел Александров, известен с близостта си до ДПС, и Корнелия Нинова, които взаимно се обвиняват в изнудване, корупция и заплахи.

Впоследствие в събитията се оказваха замесени държавният холдниг "Булгартабак", вестник "Земя", който е собственост на шефа на бившата политическа полиция на ДС Димитър Иванов, Комисията по хазарта, шефът на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев, министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров (БСП) и следователките Татяна Шарланджиева и Зоя Иванова – близки приятелки и бивши колеги в НСлС с Нинова.

Ангел Александров обяви мистериозно, че е заплашван, включително и физически, от влиятелен човек в държавата, но не уточни дали е политик или бизнесмен. Допълни само, че прокуратурата знае за него.

Подчинените му Шарланджиева и Иванова пък го обвиниха, че оказвал натиск по знаковото дело за "Топлофикация - София" и, че се опитвал да прокарва лобистки интереси в областта на хазарта, Държавния резерв и "Булгартабак холдинг" – все сфери, свързани с бизнес интереси на ДПС.

Тогавашният зам.-министър Нинова не само потвърди обвиненията към Александров, но и ги подсили с признанието, че шефът на НСлС я изнудвал с цел да се пълнят “черни каси” с пари от "Булгартабак". Тя каза, че също е получавала заплахи, които свърза с отказа си да подпише документи за тютюневия холдинг, чиято управа оглавява.

Малко по-късно шефът на "Булгартабак" Христо Лачев се оплака, че върху него е оказван натиск от страна на бившия заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии Делян Пеевски, понастоящем медиен магнат и кандидат-депутат от ДПС, от страна на Ангел Александров.

Според Лачев Пеевски е искал посочена рекламна компания да усвои част от бюджета за реклама на "Булгартабак", както и строителна фирма, посочена от него да реализира инвестиции, свързани с холдинга.

Скандалът се задълбочи след като шефът на следствието даде анонс, че писмото с известната абревиатура "Р. Овч." , писано от подсъдимия ексшеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров, е бледо копие на "много по-сериозни отмятания", които са в кориците на делото за източване на дружеството. По думите му Димитров и шефът на "Фронтиер" Красимир Георгиев, за който пък се твърдеше, че е близък до Овчаров, имат "много съвместни дружества".

Впоследствие както Румен Овчаров, така и Ангел Александров напуснаха постовете си, но се разминаха без дела, тъй като прокуратурата не успя да открие данни за техни престъпления след няколкоседмични разпити на всички замесени в скандала. Междувременно "Булгартабак" вече собственост на BT Invest GmbH, контролиран от руската Внешторгбанк, която у нас си партнира с Корпоративна търговска банка, смятана за близка до ДПС

Още по темата
Още от България

Какви ще са разследванията на Нова телевизия занапред?