Прокуратурата реанимира скандала със случайното разпределение на делата

Прокуратурата изпрати във Висшия съдебен съвет (ВСС) подбрани материали от разследването за системата за случайно разпределение на делата в съдебната система. Членовете на Съдийската колегия на съвет получиха данни за атаки от анонимни потребители към системата от екзотични дестинации, изтрити системни файлове с данни влизанията в системата за цели дни в периода от 2015 до 2020 г.

Работата на Софийската градска прокуратура продължава повече от година и половина, а външният одит показа, че в системата нея няма външни и вътрешни уязвимости. Рисковете от нерегламентиран пробив вече са отстранени и системата не е поддала на атаките.

През април 2020 година главният прокурор Иван Гешев използва одита на системата за случайното разпределение на делата в съдилищата, за да атакува челно шефа на Върховния касационен съд Лозан Панов и съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов.

Първоначално одитът беше с клауза за конфиденциалност, но Гешев показа, че се чувства свободен да разгласява избирателно части от него, както и смело да се произнася присъди кой е виновен за ситуацията. През това време обществото нямаше възможност да се запознае с одита.

В самия доклад, с който Mediapool се запозна, упреците на Гешев не намират основание. Така и не са намерени доказателства за осъществен незаконен достъп при разпределянето на делата в съдебната власт. Има споменаване на един неуспешен един опит за незаконно разпределение на дело.

Главният прокурор обвиняваше за внедряването на системата бившия правосъден министър Христо Иванов. Той пропусн да спомене, че система е внедрена с решение на предишния Висш съдебен съвет. Мнозинството в предишния ВСС, както и мнозинство в този, водеше постоянна словесна война с Иванов и той нямаше никакво влияние върху него.

Влиянието бе в ръцете на бившия главен прокурор Сотир Цацаров и бившия шеф на Върховния административен съд Георги Колев.

Както Mediapool вече писа, сегашната система разпределение на делата бе въведена заради натиска на Европейската комисия и безизходицата, в която се намираше предишният ВСС. През 2015 година ВСС просто не бе готов да посочи друго работещо решение, а след това заспа и не спомогна за създаването на по-добра система.

Сега прокуратурата предостави нова справка пред Съдийската колегия, която бе прочетена първо от Даниела Марчева. Прокурорската информация сочи, че през 2016 г. атаките срещу системата са довели до триене на логове и на информация за цели дни, което прави невъзможно да се установи кой е влизал в системата и какво е правил в нея. Има данни за преправяне на информацията.

Според справката на прокуратурата 4 дни след заседанието на ВСС на 13 април 2020 г., когато бе решено системата да не се одитира, но и да не се ползва, сървърът е бил атакуван, за да се срине цялата система и да се изтрият хиляди записи с информация.

Атаката е дошла от анонимни потребители от Канада, Унгария, Саудитска Арабия, Хонконг, Хондурас и други екзотични дестинации. За периода от една година - от 31 декември 2016 г. до 31 декември 2017 г., липсва какъвто и да е запис с конкретно име, т.е. няма никакви данни кой е влизал в системата и какво е правил вътре.

"Върховенството на закона и независимостта на съда остават едни абстрактни красиви думи без съдържание. Тези дела хвърлят петно върху цялата съдебна система", каза Марчева. Това предизвика реакция от други членове на ВСС.

"Разполагаме само с преразказ на наблюдаващия прокурор. Подходът ми напомня на една друга институция, която вади избирателно данни по досъдебни производства и прави изводи", отговори Олга Керелска.

Боян Новански нарече информацията за нарушения в системата за случайно разпределение на делата "брутално безобразие".

"Като се трият милиони логове, означава само едно - че няма случайно разпределение на делата. Миналата година при обсъждането имаше отпор като в битката при Сталинград да не се прави одит. Надявам се прокуратурата да си свърши работата и съжалявам, че по-рано не я сезирахме", каза Новански.

Председаталят на ВКС Лозан Панов призова целият доклад на прокуратурата да бъде направен публичен.