Прокуратурата реже 60% от сигналите за измами с европари

България се справя по-добре от Гърция и Испания с разкриването на нередности, установи Европейската сметна палата

Прокуратурата реже 60% от сигналите за измами с европари

Прокуратурата в България прекратява или отхвърля 60% от сигналите, които стигат до нея за измами с евросредства.

Това става ясно от публикуван в четвъртък специален доклад на Европейската сметна палата, озаглавен "Борба с измамите при разходването на средства по политиката на ЕС на сближаване – необходими са подобрения в разкриването, реакцията и координацията от страна на управляващите органи".

Докладът е резултат от проверки на одиторите в седем държави членки - България, Франция, Унгария, Гърция, Латвия, Румъния и Испания, по отношение на противодействието на измамите с евросредства.

Евроодиторите са извършили преглед на досиетата в извадка от 138 нередности, докладвани от държавите членки на Европейската комисия като измами, за периода 2007 – 2013 г.

В България 60% от одитираните случаи са били охвърлени или прекратени от прокуратурата. Според доклада има проблем в това, че звеното за разследване на измамите АФКОС, което е в МВР, както и управляващите органи на оперативните програми не правят достатъчно анализи на причините за отказа на прокурорите да образуват дела.

България е докладвала пред ЕК измами, възлизащи на 0.12% от получените средства, което е под средното за ЕС – 0.44%. Държави като Гърция и Испания обаче са докладвали по-малко случаи в проценти в сравнение с България, а Финландия и Люксембург не са разкрили нито една измама на своя територия за 7 години. Отличничка по разкриване на измами с евросредства е Словакия, която е съобщила за нередности, възлизащи на 2.13% от получените средства, следвана от Румъния – 1.10%.

Гърция и Испания са дадени като примери, където системата за разследване на измами на практика почти не работи. В Гърция например управляващите органи не са сезирали прокуратурата за нито един от включените в одитната извадка случаи на съмнение за измама, посочват евроодиторите. В Испания пък няма конкретни инструкции или процедури, които да изискват от управляващите органи да съобщават за всички случаи на съмнение за измама по този начин. "Практиката да не се подава сигнал за съмнение за измама се отразява много отрицателно върху ефекта на възпиране на измамите, който може да има евентуалното разследване или наказателно преследване", посочва Европейската сметна палата.

За България в доклада се посочва още, че някои управляващи органи са класифицирали неправилно специфични рискове от измама като ниски и следователно не са приложили към тях допълнителни процедури за контрол.

В други случаи одитната институция е установила някои рискове от измама и отговорният управляващ орган е предприел адекватни действия за коригиране на ситуацията. "Следователно цялата система е сработила, за да се гарантират по-надеждни мерки за борба с измамите", пише в доклада по отношение на България.

При изготвянето на документа проверяващите са се срещнали с отговорните лица в борбата срещу измамите. Сред тях са били представители на наказателното преследване и съдебната власт, разследващи, агенции за борба с измамите, служби за защита на конкуренцията.

Още от Бизнес

Изненадани ли сте, че Антикорупционната комисия не откри нередности около "Апартаментгейт"?