Прокуратурата се хвали пред Брюксел с “Топлофикация” и КАТ

Прокуратурата ще отчете пред Брюксел списък със започнати досъдебни производства за пране на пари и срещу хора от висшите етажи на властта. Челно място ще заемат делата срещу бившия шеф на “Топлофикация - София” Валентин Димитров и срещу шефа на КАТ – София комисар Илия Илиев. Това  зам.-главният прокурор Камен Ситнилски в понеделник, когато започва и последната партньорска проверка по глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи” преди окончателния доклад на Европейската комисия в края на септември. 

Същия ден Софийската военно - окръжна прокуратура предяви обвинения и срещу още една “едра риба” – началника на националната пожарна ген. Кирил Войнов.

Стинилски съобщи пред Инфо радио, че прокуратурата ще предаде в Брюксел списък с “няколко” приключени и внесени в съда дела за корупция и пране на пари. Списъкът ще бъде разделен на три части като първата група дела ще бъдат приключените и вече внесени в съда дела, във втората ще бъдат делата срещу депутати и длъжностни лица от висшите етажи на властта, а третата ще обхване делата за корупцията в съдебната власт.    

По думите му основно място в доклада на прокуратурата ще заеме и делото за източването на “Топлофикация - София”. Той съобщи, че по този случай са образувани четири досъдебни производства – за пране на пари, за присвояване извършено от бившия изпълнителен директор на дружеството Валентин Димитров и от неговата майка Цеца Димитрова и срещу другите членове на борда на “Топлофикация” за неупражнен контрол върху Димитров. 

В списъка на прокуратурата ще влезе и досъдебното производство срещу шефа на КАТ – София комисар Илия Илиев. 

Очаква се докато евроекспертите са в България, да бъде внесено в съда и делото срещу един от осемте депутати, чиито имунитети бяха свалени през тази година. Ситнилски обаче отказа да назове кой ще е въпросният народен представител. 

Дела за “Врана” и “Царска Бистрица”

В същото време зам.-главният прокурор по досъдебното производство заяви, че до края на седмица ще бъдат образувани две досъдебни производства за нарушения на закона при връщането на Симеон Сакскобургготски на имотите “Врана” и “Царска Бистрица”.

“Те ще бъдат образувани срещу виновни длъжностни лица от администрацията на Софийска област, област София – град и Столична община”, обясни Ситнилски без обаче да спомене конкретни имена на хора, които ще бъдат подведени под наказателна отговорност.    

Прокуратурата извършва проверка дали да бъде образувано трето досъдебно производство срещу длъжностни лица от Комисията по земеделие и гори. 

Ситнилски заяви, че двете досъдебни производства ще имат за цел да установят дали са извършени престъпления в самите процедури по връщането на имотите и дали обемът на върнатото имущество съответства на това, върху което Симеон Сакскобургготски е имал реални права. 

Макар че оглавяваната от БСП комисия за “царските имоти” се отметна от първоначалното си заключение, че лидерът на НДСВ и бивш премиер владее законно получените имоти, депутатът от ДПС Христо Бисеров показа  фотокопие от нотариалния акт за връщането на двореца “Врана”. Документът не е подписан от нотариус, но е послужил като основание на бившия кмет Стефан Софиянски да върне имота на бившия премиер и сестра му.

От раздадените екземпляри се вижда ясно, че копието на нотариалния акт, представен на общината, е преснето без най- горната част на документа, в което изрично пише “Проект. Оригиналът не е обнародван”.

По отношение на “Врана” има и съмнения, че реституираната площ е много по-голяма от земите, които бившият цар Фердинанд е купувал с крепостни актове.

Бисеров сигнализира и за неправомерни действия на нотариус Росица Рашева, изготвила документите за собственост на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза на базата на нищожен нотариален акт. Освен това Рашева е признала за собственици само тях двамата като деца на сина на Фердинанд Борис ІІІ, но не и останалите наследници на Фердинанд, чийто имот е реституиран.

По отношение на подновената проверка за т.нар. “царска болница” прокурорът заяви, че все още от Италия не са пристигнали материали, които да касаят това разследване. 

Кунева е оптимист за резултатите от проверката

Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева изрази оптимизъм по повод започващата партньорска проверка, която е основно върху борбата с корупцията.

“Отдавна на България вече се гледа като на страна  членка, така че тези проверки са по-скоро израз на сътрудничество, отколкото на някакво контролно или изпит, който трябва страната да издържи”, каза в понеделник Меглена Кунева пред БНР. 

В майския доклад на ЕК България бе силно критикувана за неспособността да се справи с организираната престъпност и корупцията, но очакванията на вътрешния министър Румен Петков са настоящата проверка да е положителна и това да бъде отразено в окончателния доклад.

В рамките на проверката ще бъдат инспектирани над 16 администрации в различни министерства, държавни агенции и общини, информира в неделя министър Петков.

Не сме получавали сигнали за затваряне на британския трудов пазар

Меглена Кунева заяви, че не е получавала засега сигнали за предстоящо затваряне на британския трудов пазар за българи и румънци. 

Разбира се, не подценявам това, което може да бъде направено от всяка една национална медия за създаване на обществено мнение, което след това определено може да се окаже предизвикателство за националните политици и да повлияе при взимането на национални решения, коментира Кунева пред БНР зачестилите критични публикации в британската преса. 

Тя не е съгласна с твърденията в медии, че българското правителство е подложено на унищожителни критики от страна на Брюксел във връзка с националната референтна рамка, която посочва приоритетите на страната, които ще бъдат финансирани от различни европейски фондове.

“Няма такова нещо като унищожителен доклад, когато си изпратил материал, по който очакваш бележки”, каза Кунева пред БНР. 

“Това всъщност е добрата новина - че бележките са конкретни, че са подробни и че са получени на достатъчно ранен етап, за да може България да реагира”, коментира мнистърът.

Тя каза още, че средствата, които България има шанс да получи от ЕС, са в пъти повече от това, което страната ще депозира като вноска в общия европейски бюджет, както и от разходите, които ще трябва да направи. Кунева припомни, че ЕС е предвидил допълнителни 240 млн. евро в подкрепа на платежния ни баланс, именно за да се избегнат финансови “турболенции” през първата година на членството.