Прокуратурата се зае с глобите за винетки на жители от Пролеша

Случаят с несправедливо наложените санкции за липса на винетки на жителите от село Пролеша стигна до главния прокурор Иван Гешев, който днес се срещна с част от потърпевшите.

"Прокуратурата ще направи всичко възможно в рамките на своите законови правомощия да защити хората от административния произвол в случай, че такъв бъде установен", е заявил Гешев, съобщиха от държавното обвинение.

Вече втори месец, след като стана публично известен случаят, правителство и парламент си прехвърлят отговорността за решаване на проблема.

В края на ноември 2022 г. стана ясно, че десетки жители на село Пролеша са санкционирани заради липса на винетки, въпреки че през февруари 2020 г. тогавашният премиер Бойко Борисов лично обяви, че не трябва да плащат. Това беше съобщено и в официални съобщение на Министерския съвет и агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), а по-късно потвърдено и пред парламента от тогавашния министър на регионалното развитие Петя Аврамова в отговор на депутатски въпрос.

Две години по-късно обаче се оказва, че за периода 2020 - 2022 година са установени около 90 000 нарушения със "законно/незаконната камера в Божурище", според данни на Института за пътна безопасност, който помага на хората от Пролеша за решаването на казуса.

Прокуратурата е образувала преписка по случая

След като правителството и парламентът си прехвърлят топката един на друг по решаването на случая, жители на Пролеша са подали сигнал и до прокуратурата за наложените им глоби за неплатени винетки от Националното тол управление.

Те пишат, че въпреки решението на Министерски съвет от 28 февруари 2020 г., че "живущите в село Пролеша не следва да заплащат винетни такси при пътуване до София", камери на АПИ са заснемали автомобилите им. Ефектът е наложени глоби за хиляди левове в продължение на повече от 2 години, без засегнатите да бъдат уведомени.

Във връзка със сигнала във Върховна административна прокуратура (ВАП) е образувана преписка по случая, се казва в съобщението на прокуратурата.

Пред жителите на селото заместник главният прокурор и председател на ВАП Десислава Пиронева обяви, че прокуратурата е сезирала Министерския съвет и Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) във връзка с казуса.

Министерският съвет е ангажиран от ВАП в две направления. Едното е свързано с твърдението в сигнала, че в решението на правителството от 28 февруари 2020 г. е "допусната очевидна фактическа грешка".

Другото е свързано с размера на компесанторната такса, определена с Постановление на Министерския съвет № 370 от 20 декември 2019 г. Според потърпевшите нейният размер е неправилно определен, тъй като има несъответствие между най-ниската и най-високата компенсаторна такса.

ДНСК е сезирана да извърши проверка на използваната от пътната агенция стационарна камера за контрол в този пътен участък, за която в сигнала се твърди, че е незаконосъобразно изградена.

В случай че бъдат установени незаконосъобразни актове, ВАП ще предприеме действия за протестиране от компетентна прокуратура пред съответния съд, обещава Пиронева.

Законна ли е камарата в Божурище?

Междувременно от миналата седмица се разиграва нова сюжетна линия с монтираната камара край Божурище, която е снимала нарушителите. При запитване от страна на потърпевш дали има издадено разрешително за строеж за поставяне на съоръжението, на което е монтирана камарата, първоначално от РДНСК София област му отговарят, че съоръжението е изградено незаконно, защото няма издадено разрешително за строеж.

По-късно, след допълнителна проверка обаче се оказва, че всичко е законно и има издадено разрешително за строеж лично от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРб). Това е странно тъй като съоръжението е от 6-та категория, а МРРБ по закон издава строителни разрешения за обекти от първа и втора категория, като изграждане на магистрали, язовири и атомни централи например.

Министърът на регионалното развитие арх. Иван Шишков каза в неделя пред Нова телевизия, че рамката и камерата край Божурище имат издадено разрешение за строеж.

Предложение от НПО за решаване на проблема

Междувременно от неправителствената организация "Институт за пътна безопасност" предлага просто решение на проблема.

Предложението е решението на Министерски съвет от февруари 2020 г. да бъде допълнено със задна дата, за да отпаднат несправедливо наложените санкции.

"Това е очевидна фактическа грешка, която Министерският съвет следва да отстрани, но не иска", коментира Богдан Милчев, председател на Института по пътна безопасност, пред Mediapool. Той уточни, че помагат на хората от село Пролеша.

Богдан Милчев посочи, че ако потърпевшите заведат дела, това означава да блокират районния съд в Сливница за години напред. Причината е, че всяка една от 90 000 наложени санкции е отделен административен акт и трябва да се обжалва отделно.

Богдан Милчев определи получения отговор от ДНСК със "съмнителни качества" относно закоността на съоръжението с камерата .

По думите му Министерският съвет се опитва да решава организационни проблеми със законодателни инициативи. Това е изключително порочна практика и показва неопитността на изпълнителната власт, посочи той.

В неделя регионалният министър арх. Шишков каза, че вече е провел няколко разговора с председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание да бъдат направени изменения в Закона за пътищата, така че да не се плащат повече от три глоби в рамките на година. Към момента парламентът все още не е разглеждал това предложение.

От Института за пътна безопасност смятат, че тяхното предложение най-бързо ще реши проблемите и затова са го изпратили и на служебния премиер Гълъб Донев, но от него все още не са получили покана за среща.

За година - 895 562 нарушения за движение без винетка

За една година Националното тол управление е засякло 895 562 нарушения за използване на републиканската пътна мрежа, без да е заплатена дължимата такса. Данните са от АПИ в отговор на запитване, отправено от Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП) по Закона за достъп до обществена информация.

Прави впечатление, че ако през ноември 2021 г. нарушенията са били 56 798, то за същия месец на 2022-а те нарастват на 77 331, без да е ясно на какво се дължи това увеличение с над 20 000 броя, посочват от ЕЦТП.

Притеснително е също, че ако от ноември 2021 г. до май 2022 г. нарушенията средно месечно са били около 50 000, то след юни миналата година те скачат до над 80 000 средно месечно. Стойността на извършените нарушения възлиза на 62 689 340 лева и то, ако приемем, че за всички тези нарушения ще се заплати само компенсаторната такса в размер на 70 лв., посочват от ЕЦТП. Анализът на данните и въпроси към АПИ са публикувани тук.