Прокуратурата сезирана за укрити данъци от футболни клубове

Общо 7.8 млн. лв. данъци и лихви трябва да внесат в бюджета футболните клубове. Това става ясно от ревизии на НАП в отборите от "А” група. Един футболен клуб дължи над 2 млн. лв, а други четири по над 1 млн. лева.

Според неофициална информация, с която Mediapool разполага, ЦСКА е клубът с над 2 млн. лв. дългове, а Ботев - Пловдив и Локомотив - Пловдив са с по над 1 млн. лева. Нарушения и задължения са засечени още в Марек- Дупница, Миньор -Перник, Локомотив - София Беласица - Петрич и Левски, където проверката още не е приключила

Някои от футболните клубове са отчели неправомерно загуби общо в размер на около 3 млн. лв.

Докладът за резултатите от ревизиите на футболните клубове бе внесен в сряда при главния прокурор и в парламентарната комисия за борба с корупцията.

Ревизорите са открили, че от воденото счетоводство на някои от футболните клубове не може да се установи данъчната основа, върху която са се определяли дължимите данъци. Футболисти са сключвали анекси към трудовите си договори за допълнително възнаграждение, които не са обявени пред НАП.

Данните показват, че с изключение на няколко от големите отбори, всички играчи получават по документ около 220 лв. на месец. Заради това техните ревизии са извършени по аналогия на други професионални футболни клубове от елитната група. Ревизорите са определяли данъчната основа на база на информацията за доходите на футболистите от други клубове.

Предстои да бъдат назначени проверки на футболистите като физически лица, за съответствие между доходите и притежаваното от тях имущество.

След посещението си в прокуратурата шефът на НАП Красимир Стефанов заяви, че във всеки един футболен клуб има нарушения, но най- драстичните са там, където са открити анекси към трудовите договори.

Стефанов уточни, че е била практика трудовите договори да се сключват за 220 – 500 лева, а чрез анекси футболисти получавали по около 12 000 долара.

След като клубовете изплатят данъците си с лихвите, ще се им бъдат наложени административни санкции.

Предстои данъчните да се насочат към собствениците на клубове и към футболистите, които не са декларирали доходи. Ще се проверява дали начинът на живот на футболистите отговаря на доходите им, уточни Красимир Стефанов.

Той е на мнение, че и футболисти, и ръководители носят отговорност за откритите нарушения. Стефанов отказа да назове имената на клубовете с мотив, че това е "данъчно-осигурителна тайна".

Шефът на парламентарната комисия за борба с корупцията Яне Янев, който придружаваше Стефанов в прокуратурата, съобщи, че ще се проведе заседание във връзка с доклада на данъчните служби. Парламентарната комисия ще извика на разговори и всички бивши и настоящи босове на футболни клубове, каза още Яне Янев.

Докладът на НАП е само първата част от необходимото, защото става въпрос за трайни корупционни практики, налагани с години. Голяма част от клубовете работят с "черни каси" и голяма част от президентите използват отборите за пране на мръсни пари, смята Янев.

Проверките на НАП във футбола започнаха през август 2008 г. по разпореждане на тогавашния премиер Сергей Станишев след избухването на скандала с ЦСКА. Червените бяха изхвърлени от участие в Шампионската лига заради над 2 млн. лева просрочени дългове за данъци и осигуровки. Това се случи при управлението на обвинения за финансови престъпления за над 30 млн. лева бивш шеф на клуба Александър Томов.

Тогава от ЦСКА обаче заявиха, че са погасили задълженията и дори протестираха, че не са получи право да играят в европейските турнири. Не е ясно дали двата милиона задължения на "червените", за които се говори сега, са същите два милиона от миналата година или става дума за други дългове.

През октомври 2008 г. от НАП обявиха, че в почти всички отбори от "А" група са открити сериозни финансови нарушения, а футболистите масово са осигурявани на минимална заплата, но не бяха съобщени повече подробности. Въпреки обещанията ревизията да приключи бързо, документацията бе предадена в прокуратурата с година закъснение.

За укриване на данъци в размер над 12 000 лева се полагат между 3 и 8 години затвор и конфискация на имущество.

Споделяне
Още по темата
Още от България