Прокуратурата ще отказва да върши работата на администрацията

Главният прокурор Борис Велчев съобщи във вторник, че по време на своите обиколки из окръжните прокуратури в страната съветва магистратите да се концентрират само върху писането на качествени обвинителни актове. Той обясни, че иска в ръководената от него институция те да се освобождават от нетипични за прокурорската работа дейности.

"Ако всеки от контролните органи в страната не чака непременно прокуратурата да се произнесе, а си върши работата, това ще доведе до качествен ръст на обвинителните актове и осъдителните присъди", заяви Велчев по време на своето посещение в Русенската прокуратура.

По същото време в София неговият заместник Камен Ситнилски поиска Народното събрание да изясни функциите на държавното обвинение.

Коментарите бяха направени на фона на публикуваното преди седмица изследване на Съвета на Европа, в което се казва, че България е сред страните с най-много прокурори на глава от населението. Данните предизвикаха бурна реакция в прокуратурата, а нейните представители се почувстваха длъжни да напомнят с колко много неща се занимават.

"На фона на обема работа, с която са натоварени българските прокурори броят им не е голям. У нас нищо не се случва, без да се отправи към прокуратурата. Такива функции, както е в България, няма нито една прокуратура в Европа", каза Велчев.

Той препоръча коментаторите да не се подвеждат по числата, като напомни, че броят на свободните щатни места в прокуратурите е много голям, а реално прокурори са 1400 души.

Още в началото на 2009 година Велчев обяви, че администрацията не си върши работата и всички задачи се струпват върху ръководената от него институция. Впоследствие от държавното обвинение отново се оплакаха - този път от почина на ГЕРБ да им стоварва огромно количество необработена информация за дейността на тройната коалиция.

В конституцията прокуратурата е определена като независима институция, която има задължение да осъществява общ надзор за законност. По силата на основния закон прокурори се явяват формално дори и в административни дела, заведени от гражданите срещу актовете на администрацията.

Във вторник Велчев посочи за пример призивите прокуратурата да се занимае и с казуса с имотите на председателя на Столичния общински съвет Андрей Иванов. "Нека данъчните служби да проверят доходите на този господин и ако техните експертизи установят престъпление, да сезират прокуратурата", каза главният прокурор.

"В Конституцията няма правомощие на прокуратурата да извършва предварителни проверки, това е нетипична за прокуратурата дейност, която трябва да се поеме от контролните органи", заяви от своя страна Ситнилски на конференция за взаимодействието между прокуратурата и контролните органи в администрацията.

Зам.-главният прокурор призова контролните органи в администрацията първо да си вършат работата и когато преценят, че има данни за извършено престъпления, едва тогава да изпращат информацията към прокуратурата.

Прехвърляне на топката

Членът на Висшия съдебен съвет и бивш ръководител на административната прокуратура Цони Цонев също се включи в дебата като подкрепи тезата, че през последните години липсва добро взаимодействие между прокуратурата и контролните органи.

Той коментира, че често общинската и държавната администрация се е опитвала да си измие ръцете с държавното обвинение, като е прехвърляла документи, които сама е трябвало да анализира.

"Правиха се опити топката да се прехвърли на прокуратурата. През последните години процесът би могъл да се определи като "кипи безсмислен труд”, обясни Цонев.

Според него обаче част от причините се коренят в самата прокуратурата като по време на Филчев е бил е занемарен прокурорският надзор и специализацията на прокурорите.