Прокуратурата трябва да бъде извън съдебната власт

Прокуратурата трябва да бъде извън съдебната власт

Министър Тачева, в становището си за използване на СРС-та в хода на досъдебното производство вие изтъкнахте нуждата от стриктен контрол. Според вас има ли такъв контрол в момента?

На последното заседание на Министерски съвет ние не обсъждахме нито НПК, нито предложените промени в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). Преди това се договорихме с министър Петков той да оттегли точката и да създадем работна група по този въпрос с представители от МВР, Министерство на правосъдието и от Висшия съдебен съвет (ВСС). Те трябва да изработят необходимите промени в НПК, които да подобрят качеството и срочността на разследването, а и след това на съдебната фаза. На този етап не искам да коментирам ЗСРС, защото няма да е коректно към министър Петков. Очаквам през следващите седмици експертите да изработят и предложат конкретни текстове, които двамата с министър Петков да внесем, ако изобщо има нужда от промени в НПК.

Моето становище по ЗСРС се очертава от делото, по което България беше осъдена от “Асоциация за европейска интеграция и човешки права” и адвокат Михаил Екимджиев. В него се приема, че българската държава нарушава правото на жалбоподателите на зачитане на личния и семеен живот и на ефективно правно средство за защита, гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека. В решението е записано изрично, че в България липсва независим контрол, който да проверява дали службите спазват съдебните разрешения за извършване на подслушвания.

Вие готова ли сте да инициирате промени в ЗСРС в тези посоки?

Готова съм да инициираме дебата в тази посока и да видим какво трябва да се направи, за да се предотврати възможността България да бъде многократно осъждана, след едно такова осъдително решение. Смятам, че и министър Петков е на това мнение. Делото обаче още не е влязло в сила, защото е обжалвано и сме в състояние на висящ съдебен спор. Ако се потвърди присъдата, ние трябва да вземем мерки. Ако не се потвърди, пак трябва да вземем мерки. Това е свързано с всички дела, по които България е осъждана, а не само със СРС-тата.

Дали министър Румен Петков няма да възрази, защото една евентуална промяна би бръкнала в неговите правомощия? Според някои експерти МВР са свикнали да се разпростират повече от необходимото в тази област.

Точно за това аз не искам сега да водя този разговор, преди да съм го провела с него, защото в медиите се остава с погрешно впечатление, че аз имам някакви пререкания с министър Петков. Това не е така. От първия ден, в който съм министър на правосъдието, до сега, двете министерства работят в много добър синхрон и благодарение на тази координация стана възможно да приемем плана за действия по глава 24, както и други действия по други проекти.

Бихте ли дала оценка на наследството на вашия предшественик Георги Петканов? Като че ли доста неща ви се струпаха да вършите в кратки срокове?

Не е учтиво през призмата на това колко неща трябва да се свършат, да кажеш, че този преди теб не са свършили нищо. Има неща, които министър Петканов е свършил. Според възможностите си е направил екип в Министерството на правосъдието (МП), който да работи. Когато аз дойдох, тук имаше 60 вакантни места. Част от тях вече са попълнени, част от хората, с които аз навремето съм работила в МП, се върнаха, надявам се и други да направят това. Не можем да кажем, че имаме приоритетни неща, които да бъдат свършени за сметка на други.

Вече сме членове на ЕС и сега трябва да покажем на терен, че можем да приложим законодателството.

Не можем да кажем и че не е свършено нищо по Търговския регистър, защото голяма част от нещата по него са били извън министър Петканов. Искам да гледам напред, наясно съм с всички проблеми в министерството от цялата си работа в съдебната система. Знам добре какви са стъпки и в каква последователност трябва да се предприемат, за да продължи реформата с по-бързи темпове и да има видими резултати и публичност.

Част от наследството са именно проблемите в Агенция по вписванията. Имате ли съмнения за поръчков саботаж на единния търговски регистър, какъвто заподозряха от опозицията?

И сега чета такива становища по Интернет форумите. Не е тайна за никого, че имаше определени среди в магистратурата, които не бяха за излизане на търговския регистър от съдилищата. Искам да уверя всички противници на тази идея, че има закон, който трябва да се изпълнява и в министерството полагаме доста усилия да мотивираме ръководството на агенция да работи така, че 3-ти януари да бъде старта на единия Търговски регистър.

Освен в магистратурата, дали и политическите среди има хора, които не искат този търговски регистър?

В интерес на истината не съм следила кой е гласувал срещу този закон. Там много ясно могат да се проследят нещата. Не ми целта да индивидуализирам кой е против и защо. Достатъчно добре контролираме и самата агенция, за да не се случва този път четвърто отлагане.

Това ръководство на агенцията дали ще си тръгне след всички компрометиращи факти за дейността му?

Прокуратурата е започнала проверка. Имам конкретно виждане по въпроса, но към този момент ще си позволя да не го коментирам.

Другата система, която буксува вече 10 години, е Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Кога ще се случи тя, имате ли идея колко пари са пръснати досега?

Очаквам в скоро време обобщен доклад за всички средства, които са вложени за компютризацията на органите на съдебната власт и на МП, но без ЕИСПП. Това включва средствата и по всички донорски проекти, в това число по ФАР, USAID и на различните посолства. През следващите няколко седмици ще трябва да уточним кои точно панели на ЕИСПП са пуснати в действие и работят. Ще проверим доколко това, което работи, има потребители и е полезно на ангажираните в борбата с престъпността институции. Целта е да имаме точна статистика, която да показва ясно кой точно сигнал отговаря на конкретно досъдебно производство, да отговаря на конкретния обвинителен акт, конкретното дело и в крайна сметка на конкретната присъда. Ако решението е лишаване от свобода, информацията да минава и през затворите. Когато имаме статистика, която проследява единия сигнал до единия осъден, тогава можем да кажем, че система работи.

Искам да се види дали замисленото през тези 10 години е ефективно или просто са наливани пари в нещо. Това е нужно, за да си признаем, да спрем да наливаме пари и да направим система, която ще е полезна на обществото.

Вие бяхте на изслушванията на кандидатите за членове на новия Инспекторат към ВСС. Въпреки дългия си стаж в системата, повечето от тях заявиха, че не са виждали и чували за корупция в съдебната власт. Това не ви ли притеснява и няма ли да предпостави тяхната работа?

Тяхната работа ще се предпостави от това как главният инспектор ще очертае изпълнението на закона, защото техните правомощия са ясно разписани. Работата им зависи от това как ще се разпредели работата на инспекторите, какъв ще бъде планът на проверките за 2008 г. На пръв поглед някой би казал: ”Ама това са същите правомощия, както и на стария инспекторат в МП и какво от това като видят, че някое дело не се е движело, както трябва?”.

Когато гледаш едно дело, винаги можеш да направиш обоснован извод дали то е отлагано по вина на страните, по вина на съда (разбирайте не само на съдията, но и на лошо администриране на делото), дали е отлагано по вина на призовкар, по какъв начин се призовава. Тогава, когато има вина на съда, да се направят конкретни препоръки от инспектората, за да се подобри неговата дейност.

Ще дам един пример с едно дело, което сигурно е най-проверяваното в последните няколко седмици. Делото е в Софийски градски съд (СГС). Става дума за обезпечителни заповеди за много пари, в което участват чужди инвеститори. Почти през ден аз имам срещи с посланиците на двете държави, от които са фирмите. Чрез тези проверки, които направихме, аз правя обоснован извод, че в СГС и в Софийски районен съд няма създадена добра организация за призоваване и за ход на делото. Не може при едната фирма обезпечението да върви ден за ден, а когато тази фирма е от другата страна като длъжник, нейните дела да вървят за 10 или 12 месеца. Това е нещо, което аз не мога да обясня на посланиците. Защо, когато техните фирми са от едната страна - нещата свършват по един начин, а когато са от другата - нещата вървят в друга посока.

На базата на това съм разпоредила на инспектората да направи анализ на обезпечителните производства въобще, не само в тези две съдилища. И за други съдилища имаме оплаквания. След анализа ще направя искане за тълкувателно решение от Върховния касационен съд. Трябва да има яснота какво всъщност се случва. Не може да ти скъсат последната страница на съдебния акт, той да изчезне и никой да не носи отговорност по цялата административна верига на съдилището. Това е пример от същия случай в СГС. Не може призовкарката да е пратила грешна призовка, която да е минала през секретар -деловодител, но никой да не я е видял и никой да не носи отговорност. Така накрая да стане – абе то има нещо, ама всъщност няма нищо. Не може това да е извод на инспекторат.

Съдът трябва да бъде предсказуем като практика и срокове. Не може два състава в едно отделение на един съд да се произнасят различно по сходни казуси.   

Не казвам, че винаги грешките в системата са в следствие от корупция. Всички обаче знаем, за конкретни съдии и съдилища се говорят упорито такива неща. Надявам се инспекторатът да погледне в цялост начина, по който се решават и движат делата.

Докато поне на пръв поглед тече реформа в гражданското и административното правораздаване, прокуратурата упорито настоява за нов Наказателен кодекс.

Аз не знам дали има предложение на главния прокурор за нов Наказателен кодекс и такъв проект да съществува. По-скоро си спомням, че имаше разработен подобен проект преди време от работна група към МП, който беше отхвърлен. Мисля си, че нов Наказателен кодекс трябва да има. Създадох Консултативен съвет по законодателство към министерството. В него има представители и на главния прокурор, както и на практици в областта на наказателното право, за да можем ние да очертаем каква наказателна политика ще осъществява държавата. Трябва да се обсъди дали има нужда и от промени в НПК вследствие на осъщественото наблюдение върху неговото действие.

Трябва да отворим дебата за нов Наказателен кодекс, който разграничи нарушения от простъпки и престъпление – нещо, за което се говори откакто  Младен Червеняков беше министър на правосъдието. Очертавайки наказателната политика на държава, да можем да развържем ръцете на прокуратурата, като се ускорят производствата. Там, където се касае за нарушение или простъпка, да се мине по различен ред от наказателния. Как точно ще се случи, ще бъде препоръчано от експертите.

Политическата воля за нов Наказателен кодекс я има от целия кабинет. Водихме разговор за това и с министър-председателя. Много скоро тя ще бъде реализирана.

До края на мандата?

Много е амбициозно, но не е неизпълнимо.

Виждане на много от правните експерти в неправителствените организации е, че истинската реформа на съдебната власт ще се осъществи, когато в нея остане само съдът.

Провеждането на съдебната реформа е един дълъг и непрекъснат процес. Ние ту отваряме и затваряме дебата за конституционни промени, през призмата на наследството на прокуратурата. В ЕС има страни, в които прокуратурата е в изпълнителната власт, има и такива, където тя е в съдебната. В България ние трябва да реализираме дебат и на експертно ниво и в обществото, за да очертаем необходимите промени. Политиката е изкуство на възможното.

За промяна в конституцията се изисква кворум, а вие знаете, че има и решение на Конституционния съд, което предпоставя събиране на Велико Народно събрание, за да се реши този въпрос. Той обаче ще залегне в плана за действие на МП за 2008-2013 г. До края на този период ние ще трябва да сме направили и тази реформа.

Моето лично мнение е, че прокуратурата не трябва да бъде нито в съдебната, нито в изпълнителната власт. Ако се върнем исторически назад, ще видим, че в България са действали и трите възможни модела – прокуратура в съдебната власт, в изпълнителната власт и като независим орган. Като независим орган тя функционира, когато професор Мръчков беше главен прокурор. Мисля, че това е работещ вариант. Нито един от тези варианти обаче не се изключва и след предложение на експертите и решение на политиците, това ще се случи. От там ще се отвори и дебатът за ВСС. Една нова структура на съдебната власт неизбежно ще постави и този въпрос.

Ще трябва да се обмисли дали имаме нужда от такава парламентарна квота в този обем, дали въобще ще има такава квота. На мен много ми харесва унгарския модел на ВСС. В него има двама представители на парламента – председателите на правната комисия и на бюджетна комисия. И двамата се знае какво правят, министърът на правосъдието е с право на глас, но не е председателстващ, защото той е връзката с изпълнителната власт, членуват председателите на ВКС и ВАС, както и 5-6 човека, излъчени от съдебната квота. Това модел, който действа при независима прокуратура.

Ще задвижите ли този дебат?

Това трябва да залегне в плана 2008-2013 г.

Добре ли е според вас за имиджа на съдебната власт втори поред избор на висш магистрат да изглежда предрешен? Ще предложите ли вариант за ВКС и НСлС?

Аз не бих могла да кажа дали е добре да има надбягване с един кон или е добре да има разпиляване на много гласове. Запазвам си правото до сряда, ако има издигната втора кандидатура за председател на ВКС и тя не е в моите разбирания за председател на този съд, аз си запазвам правото да направя предложение. На този етап аз подкрепям издигнатия досега кандидат (б.ред. Лазар Груев).

Споделяне
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?